Tag Archives: закриване на Бан

Компетентност

Българите много обичаме да се изкаваме компетентно по въпроси, които не познава:

http://www.entelegentno-blog.com/2011/ban_nayka/

Че човекът не е запознат с положението в Академията, а говори на изуст веднага се вижда да речем от политическата окраска на поста:

“На всичко отгоре лицето Георги Първанов от позицията си на президент, пази статуквото на своите приятели и мъти водата, само за да се говори за него.”
Тук с втората част на твърдението съм съгласен. Гоце си прави реклама и допринася за лошия облик на БАН, нищо че неговите хора работеха и продължават да работят за източване на имотите на Академията. Неговият министър държеше абсолютно същата политика като сегашния.
Колкото до приятелите – има и такива, има и други – както навсякъде. Специално акад. Съботинов е син, та чак зелен и винаги е имал проблеми с бсп и свързаните с нея “фактори” и ми е смешно, като го обявяват за “червен”, но какво да се прави – народът повтаря това, което е чул от медиите. (Всъщност точно в този пост за акад. Съботинов не се говори, казвам по принцип)

Колкото за дейността на българските учени, още докато работех в БАН бях писал нещо по въпроса:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=61
Министърът, за когото говоря там не е Дянков, а от Гоцевите хора. Както виждаме политиката и тогава и сега е същата.

Сега събирам материали за постиженията на Българстата наука и готвя нов пост, но искам да го напълня с повече информация, защото явно липсва такава достатъчно и хората съдят за положението по пропагандата в медиите. В това отнощение авторът на статията е прав. PR-ът на Академията е слаб. Което всъщност е нормално и е правилно да бъде така. Една научна организация не е цирк или театър, нито фирма. Наемането на PR-специалст би отнело още средства, от нищожния бюджет на Академията, които иначе могат да се използват за нещо полезно.

В нормалните страни за науката, образованието и културата има грижата държавата.
Не, не ми говорете за “пазарна икономика” – в случая споменаването й е неуместно.
За справка постът ми за Виена, за изграждането на отношението към науката и културата още ученическите години, както го правят в цивилизованите държави.

“Преди няколко дни бях на един икономически форум и там точно една лелка от БАН пита защо е трябвало да представят идеите си пред инвеститори, за да получи финансиране.”

За съжаление инвеститорите за да отпуснат средства искат да получат нещо, от което да печелят веднага пари. Наука така не се прави. Никой не е казал, “дай мамут месо, да открива огъня”, “дайте сега едни жълтици, да открием колелото”; или пък едни брадати учени не са седнали да откриват мобилния телефон, или компютъра, или микровълновата фурна и т. н. Във всички тези изобретения са вложени открития и материали, някои разработвани повече от 100 години и достигането на всяко такова изобретение е следвало дълъг път, като все още продължава да се усъвършенства.

Много е лошо, че много хора гледат на науката като на алъш-вериш. Нещата са несъвместими.
За нещастие държавната полтика се ръководи от бизнеса. Бизнесът очаква бързи печалби и инвестира само в неща, които според “бизнес анализаторите” могат да ги донесат.
Съответно за да се правят все пак някакви реални изследвания, за съжаление по целият свят се налага научните колективи да сключват договори, често за глупости, като покрай тях да вместят и истинската наука.

Познавам учени от Германия и Франция, които кандидатстват по буквално псевдонаучни проекти, за които е отпуснато обаче финансиране, за да могат да издържат истинските си изследвания. За нещастие с подобни проекти се издържат и много тарикати, чиято основна дейност е трупането на такива проекти. Хората са натрупали достатъчно опит и връзки, за да лапнат най-тлъстите грантове за проекти със съмнителен смисъл и реално не вършат никава научна дейност, а само усвояват едни пари и кандидатстват за други пари. И не, не става въпрос за български учени.

Светослав Александров е написал много обоснован пост, защо не бива науката да бъде третирана като “бизнес” или търговия.
Биха могли да се изредят още аргументи, но тези са достатъчно точни. (Всъщност за правилността им говори фактът, че Добри Божилов застъпва противоположна позиция 😀 . Това само за разведряване на обстановката де, да не се приема сериозно 🙂 )

Всъщност проблемът е в световен мащаб, само в такива страни като нашата, без самостоятелна политика общата тенденция се проявява по-рано.

Със съжаление трябва да го кажа, но добре че все пак военните наливат пари в наука, за да се движат и фундаменталните изследвания.
При военните се изследват най-авангардни технологии и за развитието им се налага да се инвестира на широк фронт. От друга страна Студената война свърши, втора програма Аполо, която да даде тласък във всички области на науката не се очертава.

Ако скоро не появи ново предизвикателство пред човечството, което да го принуди да не стиска средствата за наука рискуваме да се завъртим по низходяща спирала, като все повече се ограничават средствата за наука и истинско научно образование, докато се стигне до Падането на нощта.

Като финал, за хората, които вярват, че с убиването на “свещенат крава” крава БАН (да цитирам пак, статията, предизвикала този пост) с парите от жалкия й бюджет тяхното положение тутакси магически ще се оправи и ще процъвтят, да припомня нещо, за което вече съм писал – в момента повечето учени в БАН работят по договори, повечето с международни организации. Познавам хора с договори за милиони евро.

Щом БАН се закрие, по тези договори ще трябва да се платят неустойки. Вярвате ли, че хората, които издигат Гоце, Бойко и прочее, като си построят казината, моловете и хотелите на мястото на институтите ще платят неустойките? Не, ще ги плати бюджетът. Тоест ние.

Писмо до … когото и да е

Всъщност писмото е до “бат Бойко”. Т.е.  до човека, поне формално управляващ България. И човека, който  най-много би трябвало да е запознат с реалните проблеми у нас.

Писмото е от проф. Иван Аврамов. Кой е той ли? Ами световно известен учен, един от най-големите капацитети в областта на устройствата, работещи с повърхнинни вълни (surface-transverse-wave),  автор на много изобретения и патенти, един от хората, поставили основата на изследванията в тази област в световен мащаб.

Ето някои основни моменти от писмото:

Бих искал
обаче, да насоча Вашето внимание към един важен аспект от бъдещото развитие на
eвропейската наука, за който до този момент се говори малко и се знае малко, но той касае
пряко България и може да се отрази сериозно върху бюджета на страната, както и да окаже
значителна финансова тежест върху българския данъкоплатец през идните години. Става
въпрос за Лисабонската стратегия, приета от Европейския съюз (ЕС) през 2000 г., чиито
основен стълб е преходът на Съюза към конкурентноспособна, динамична икономика,
базирана на знанието. Поставя се акцент върху нуждата от засилване на научно-
изследователската и развойна дейност. Според тази стратегия, страните членки на ЕС ще
бъдат задължени да заделят 3% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за научни
изследвания, научно-приложна и развойна дейност.
Какво означава това за България, в случай че тя към настоящия момент се откаже да
развива адекватно собствената си наука? На практика, това означава, че българският
данъкоплатец ще бъде принуден да внася всяка година милиарди в касите на ЕС, с които ще
финансира научните изследвания на другите страни членки, БЕЗ реално България да е в
състояние да се възползва от тези средства по простата причина, че тя вече ще е загубила
съществена част от своя научно-кадрови потенциал, необходим за тяхното усвояване!

Нещо
повече, в същото време, за да бъде конкурентноспособен, българският бизнес ще бъде
принуден да закупува отвън прескъпи лицензи за иновации и ще трябва да плаща на
чуждестранни специалисти заплати десетки пъти по-високи от тези на българските учени, да
му внедряват тези иновации в производство.

Ще плаща я! Министъра (финансовия де) в прав текст беше казал: “Ще закривам цели направления, ако трябват специалисти, ще внесеме отвън!” (цитатът е точен!) Моля, това го казва човек, отговорен за финаннсиите?!?!
Всъщност май отговорен трябва да е в кавички…

Още от писмото:

В момента в Народното събрание се обсъжда нов закон за БАН, който, макар и
прикрит зад добри намерения, многократно тиражирани в медиите, на практика ще
ликвидира БАН като национален научен център. С този закон ще бъде ликвидирана и тази
част от българската наука, която към този момент дава 60% от научния продукт на страната.
……………
За съжаление, преди години, този сценарий вече беше
успешно разигран с ликвидацията на ведомствените институти, които със своите научно-
приложни разработки осъществяваха важната връзка между фундаменталната наука и
промишления бизнес. Ефектът за българската икономика беше повече от трагичен. Тогава
България безвъзвратно загуби най-ценните си специалисти, инженери и технолози, чиято
квалификация беше изграждана с години с парите на българския данъкоплатец. Съсипа се и
технологично обурудване за милиарди, също закупувано с парите на данъкоплатеца.

Тъй де, те специалистите почти всички вече работят или в чужбина, или тук, но за чужди фирми и институти. А с данъците си всички сме платили тези специалисти да вършат добра работа … за други хора и държави.
Ликвидацията на БАН се случва в момент, когато България започва да излиза от
кризата и сега, както всяка европейска страна, повече от всякога се нуждае от собствен
национален научен център с изградени научни кадри, силни научни изследвания и иновации
на европейско и световно равнище, каквито се извършват и създават в БАН. Съвсем скоро,
българският бизнес ще започне да изпитва остра нужда, както от иновативни разработки,
така и от висококвалифицирани кадри, които да помогнат при внедряването на тези
разработки в производството на конкурентни продукти за пазара.Това беше недвусмислено
заявено по време на вчерашното телевизионно предаване “Референдум” по БНТ от
представител на българския бизнес. Беше посочено, че бизнесът проявява сериозен интерес
за сътрудничество с БАН, особено в случаите, когато фирмите не разполагат с необходимата
научно-технологична и кадрова база за реализация на своите проекти, а Академията
разполага с такава база и може да помогне.

Да, макар че повечето български бизнесмени са “бизнесмени”, има и такива, без кавички, и доста от тях се интересуват от иновациите и контактуват с български учени.

Ето го и цялото писмо.

Ясно е, че адресатът няма да го прочете, едва ли и изобщо ще научи за него.
Ясно е и че даже и да го прочете по грешка, ефектът ще е същият. Хората, които са финансирали кампанията на “герб” си искат инвестициите, искат да строят молове и казина (какво, много често повтарям за тези молове и казина ли? Ще повтарям и още, и още. Молове има предостатъчно, а един научен институт в дългосрочн план е много по-полезен от всички молове и казина.) и не се интересуват от перспективите за страната, а само от бързата печалба (препиране или там с каквото се занимават)

За това и съм сложил това заглавие, защото е добре колкото може повече хора да прочетат писмото, пък който разбере-разбере.

Ария на дивотата

Такааа
Вече не съм феодален старец….

То и младеж не съм, за юпи не мога да мина…
Какъв ли ще да съм тогава?

Дявол знае. Или Господ. Или Великият Маниту.

Избягах от потъващия кораб. Не че оставането ми щеше да промени нещо. Нито за “феодалната” организация, нито за науката, нито за мене самия.

Реших да не правя същата грешка, като преди години, когато отхвърих всички възможности за работа в чужбина. Ако ги бях използвал, може би още щях да се занимавам с наука.

Обаче мислех с дивашки оптимизъм, че тук нещата няма начин да не си дойдат по местата и по-добре и аз да съм си на мястото.

В крайна сметка толкова години се занимавах основно с оцеляване. А науката покрай оцеляването. Така че няма да й направи особено впечатление, че съм я зарязал…

Е, сега оставам тук, където продължаваме да впрягаме каруците пред конете и да се чудим защо не се движат, или вървят в обратна посока. Реших този път обаче, да подходя различно, да не отхвърлям новите възможности, които ще стават все по-редки.

Пък гледаш, корабът, облекчен от липсата ми, почнал да изплува от блатото, в което го натикват с безжалостна упоритост. Мечтиии…

за финал на тези безсмислени излияния, поздрав с едно стихотворение на
Петър Добрев, на което се натъкнах наскоро:

Ария на дивотата

В страната на хипнозите
науката е враг.
И гонят я велможите
с фучене, вой и грак.

“Аман от много учени!
Товар са те за нас!” –
с хавайски глас мяучи ни
фалшиф финансов ас.

“Разсъдъкът къде ни е?” –
Крещи умникът млад.
“Та храним академия
със феодален щат”.

“БАН мор е за бюджета ни!”
подпяват други в хор.
А в БАН е днес професорът
по-беден от шофьор.

А в БАН доцентът гърчи се
по-ниско от сержант.
А лаборантът мъчи се
във глад и студ заврян.

И като връх на цялата
бруталност и позор
днес БАН по фонд по-малък е
от футболен отбор.

Тъй гаври се над мозъка
елитна простота.
И стене изтормозена
науката в калта.

Че стонът на отбраните
дивака весели.
И сладко е за враните
да грачат по орли.

Петър ДОБРЕВ

Приказка за нÀуката

Както писах в предишния пост, след като армията беше обявена за ненужна и имотите й бяха разграбени, идва ред на БАН.

Както министърът каза, от БАН нямало нужда, науката се правела на други места.
Наскачаха разни хора да показват статистики – колко публикации имало, колко патента, ама народът не се вързва! Средностатистическият булгаристанец, здраво стъпил на земята казва: “Ее, той министъро умен чиляк – знае! А тия прости уч̀ени да хващат мотиката, да видят как се изкарва лебо!”

Та по тоя случай, да се включа и аз в хора на потъващите към оркестъра на Титаник и да ви разкажа една приказка:

Имало едно време
(тъй де, щом е приказка, от едно време трябва да започват нещата)
имало едно време едни чичковци. Ама такива – особени. Вместо да си гледат ракийката и салатката, правели едни големи сметки, ровичкали по разни вещества и измислили нещо. Какво ли? Измислили, как най-малките частици, дето от тях са направени нещтата да ги цепят на още по-малки! И го кръстили Ядрен разпад. И за какво им трябвало това?

Ами като цепели малките работи получавали големи енергии.

Ама то не само чичковци имало. Имало и лелички. Една леля Мария например.
Не бе, не тая с “Бонукса”! Една друга. Дето вместо да пере с “бонукс” обичала да смята.
И вместо да забърква манджи бъркала странни смеси. Глей я ти нея! И една леля Ирен имало. Абе и други лелички.

Да, ама едни други чичковци и лелички пък решили да им направят наопаки на тези. И измислили, как да свързват малките работи. Тогава получили още по-големи енергии! И кръстили цялата работа Термоядрен синтез. Сложно ли ви звучи? Няма страшно – то наистина е МНОГО сложно. Така че – няма да се плашите!

Хората останали много доволни. Щото при Ядрения разпад ставало много голямо Бум! А при Термоядрения синтез още по-голямо Бум!

А хората много обичат да правят бум. Малките хора правят бум с капси и пиратки. Големите пък с бомби, гранати и коктейли “Молотов”. Това последното не се пие! Не се и яде, а с него се палят пожари. Щото хората много обичат и да играят с огън! А само най-най-най-големите хора правят от време на време Бум с ядрени и термоядрени бомби. И като направят голямо Бум става едно много голямо мазало. И най-най-най-големите хора много много се радват. А останалите, по-точно тези, които от тях са останали, те… Абе кой изобщо се интересува от тях!

Хубаво, ама имало пък едни други хора, дето не обичали да правят Бум. Искали да използват големите енергии за да се топлят, да си светят и да движат машини. Ядрения разпад го накарали да помага. И той помагал, ама и бели правел. А и боклук оставал.

При Управляемия термоядрен синтез нямало да има такива опасности. А и гориво колкото искаш.
Да, ама Управляемият термоядреният синтез не се давал. Казал им на тези хора: “Ако искате да ме получите, трябва много да се учите!” И те учили, експериментирали и пак учили. Така повече от 60 години! Някои се отказали – не може да бъде направено казали. Но други продължили да опитват. И най-накрая, преди няколко години получили положителен резултат!

За да накарат частиците да се свързват, едни чичковци французи, измислили голяма галимация с лазери. Лазерът е една особена лампичка, дето свети бамбашка. Някои лазери светят толкова бамбашка, че чак метал пробиват. Ама тука ги ползват не да пробиват, ами да нагряват и свиват натясно разни капки. От деутерий. Кво е тва ли? Гугъл знае!

Да ама лазерните лъчи, като всички други трябва да се насочват с огледала. Само че не какви да е, а специални. Дифракционни решетки им викат. Не бе, не такива решетки, като на пандиза. Чешит. Т.е. дифракционните решетки се използват да вкарват в правия път не пандизчии, а лъчи.

Обаче на французите решетките им много бързо горели. А били големи и скъпи.

Та един друг чичко – българин, дето работи в същото мазе като мене ( да именно мазе. Върху което наскоро се изляха литри вода от ръждасалата канализация. Върху лазери, монохроматори и други скъпи уреди, ама това е извън приказката) измислил как да направи такива решетки, дето да не горят. Хем и на порядъци по-малки ги направил. Което освен всичко друго ще рече и по-евтини.

Да ама едни чичковци- японци, дето и те участвали в галимацията, нещо не му повярвали, че е толкоз печен. Взели решетките да ги тестват. Тествали дни и нощи. И накрая се отказали. Скъпи тестовете им излезли . Яки лазери и големи енергии трябвало. А решетките не мръднали. Били със същите показатели както в началото на тестовете. И японците казали “ашколсун”! Само че на японски.

Та чичковците-французи викнали нашия човек за консултант. И сега тия решетки ще се правят в една много голяма френска работилница.

А какво остава в крайна сметка за България? Сетихте ли се? Който познае първи – награда – 3 минути положително мислене сам, пред огледалото!

Вярно, познахте! Остава махалото. (Не не на Фуко, едно друго – сещате се, нали? Защо така му викам ли? Ами нали приказката е за н̀ауката – трябва да се изразявам н̀аучно.)

Та това е.

Мога и други приказки да разкажа. За един чичко, дето измислил разни чалъми за дисплеи на телефони и всякаква гмеж джунджурии.

За един друг, дето направил специален лазер, дето сега го продават американски и австарлийски фирми.

За едни слънчеви батерии, дето дават много по-голям добив от това, дето може да се види по каталозите.

И за..

Абе за много работи.

Важното е във всички случаи, че за България остава само едно голямо и здраво … махало!

Защото нищо, че това са български успехи. Важното е, че държавата – т.е. бандата чиновници, която я представлява, нямат интерес. Личен.

Но както пееше Буги Барабата:

“За кво ли ви пея?
На кой ли му пука?!”