В последно време, вярвам сте забелязали има нов бум в строителството.
Строи се като за последно. Много нови строежи се започват, стари, изоставени до някъде, тревясали и почти рухнали се подновяват.

Характерно за това бясно строителство е, че се строи безогледно, в нарушение на всякакви норми за отстояние от други сгради. Нашите градове заприличват все повече на средновековни, където комшиите са си подавали едно-друго през прозорците.

Освен за отстоянието от сгради, за което има нормативни документи, които не знам, някой да е отменял, още по-зверско е отношението към зелените площи. Всяка свободна площ бива застроена. Детски площадки? Това е понятие от миналото. На днешните деца не им се полага място за игра. Къде да излизат майките с количките? Ами да ходят в новопостроените пивници на мястото на катерушките и пясъчниците. След като са се добрали до там посредством слалом между паркирани на платното коли (Тротоари? Стига бе!), дупките и преминаващите на пълна скорост през тесните “улички” мощни возила, прилични повече на танкове, отколкото на градски коли.

Като споменах паркираните коли, знаете ли, че по нормативни документи се полагат на новопостроена сграда определен брой места за паркиране, като процент от броя на живущите. Процентът беше малък, мисля че 30%, понеже документите са правени по време, когато и 10% от хората в един блок нямаха коли, но все пак се полагат. И цената на тези места влиза в цената на жилищата. Естествено, при новите строежи такива места няма. Но не си мислете, че не плащате за тях. Понеже те съществуват. Вярно, само на хартия – за да са покрити нормите, но цената, която плащате за имагинерните места е реална.

Друго, което прави впечатление е, че това диво строителство служи явно за диво пране на пари. Само така може да се обясни фактът, че на новите кооперации с години висят надписи, че се продават апартаменти и офиси (даже и в морските градове!), но се строят нови и нови сгради.

Парадоксите не спират до тук. В ж-к “Младост” в София буквално сградите си “трият ребрата” една друга. “Интересното” е, че хора, които са опитвали да си върнат земята в този квартал, са били “отсвирвани” с аргумента, че в междублоково пространство не може да се строи. Изведнъж обаче се намират други “собственици”, за които няма проблем да застроят мождублоковите пространства. Частната собственост е свещена. За някои, обаче.

Още по-голям парадокс е Студентски град, където единствено от всички други квартали земята е била ИЗКУПЕНА от собствениците. Купена земя не може да се реституира. Да, ама не, както казваше големият Бочаров – земята се “изреституира” някак си. На съвсем други “собственици” разбира се.

Сега Григор пише за поредна такава наглост: ново унищожаване на зелена площ и то в квартал, който така или иначе вече е гъсто пренаселен.

Още “по-забавно” в случая е, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки, както пише Григор.
За останалите явни нарушения и потъпкване на всякакви закони и норми, можете да прочетете сами в статията.