Tag Archives: издателство “Изток-запад”

Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността

В два последователни поста се опитах да дам представа за уникалната книга на Дъглас Хофстатър.
Разбира се, трудно е да се анонсира такова невероятно произведение, за това и този пост ще е последен, въпреки че до сега съм засегнал съвсем леко същността на книгата.
Съзнателно, няма да разгледам по-подробно, последните глави, които всъщност са най-интересни. Само ще спомена някои аспекти от тях, като способността на разума да гради хипотези. Ние непрекъснато си представяме алтернативни варианти на някое събитие, някои по-възможни, други доста по-фантастични. Няма смисъл да посочвам връзката с творчеството, нали.

В предишния пост поразсъждавах относно странните цикли и структурата на вселената.
Е, Хофстатър продължава и в следващите глави да разглежда различни примери на странни цикли в най-различни области от действителността, включително в политиката, икономиката и т.н., но няма да се спирам на тях. Само за “домашно”, ще дам на упорития читател, който е успял да стигне до тук, една лека логическа задача от книгата (всъщност, тя е популярна задача, може да сте я срещали вече другаде):

Имаме трима автори А, Б и В. Но В съществува само като персонаж от роман на Б, Б пък съществува само като персонаж от роман на А, който от своя страна съществува само като персонаж от роман на В. Възможно ли е и тримата наистина да съществуват? (Отговорът е Да и който е прегледал предишните два поста лесно ще се сети как, и без да е решавал задачи по логика. )

По натам отново се разглежда самоопознаването и възможността да разберем собствения си разум и мозък, включително и проблемите на психическото здраве, но вече наистина спирам, надявайки се да съм възбудил достатъчно любопитството ви и стремежа към нови знания и нестандартно мислене.

В началото казах, че ГЕБ е много повече от философска книга. Време е да се обоснова.
Много съвременни учени под една или друга форма твърдят, че философията е мъртва. Така е. Времето, когато философията всъщност е представлявала науката отдавна е минало. Философията се е отделила от науката. Повечето философи не познават съвременната наука. Изключения, като Азаря Поликаров , който разбираше от квантова механика са малко.
ГЕБ може да се нарече философска до колкото дава един обобщен модел на света, живота, мисленето, разума. Но тя е много повече, защото е базирана на научните постижения на съвременната наука и изгражда строен математически модел на разглежданите проблеми.
Всъщност ГЕБ е на ръба между научно-популярен и научен труд. Математиката в книгата е дадена на достъпно за повечето читатели ниво, където не може да се мине с такъв опростен модел има препратки към сериозни научни трудове, които разглеждат проблема. И все пак, математиката може да затрудни доста читатели. Но както казах, не е необходимо да се следят всички математически операции. Има я и забавната част – диалозите, които представят като сценки сложните математически и логически разсъждения. А когато читателят навлезе в главите посветени на генетиката, интелекта ….
може да поиска сам да се върне назад и да прегледа наново операциите от чисто математическите глави.

Ще завърша с цитат от книгата:

“Компютрите са смехотворни. Както и науката като цяло.

Този възглед е широко разпространен сред определени хора, които виждат във всяко нещо, напомнящо числа или точност, заплаха за човешките ценности. Жалко, че те не могат да оценят дълбочината, сложността и красотата при изследването на абстрактни структури като човешкия мозък, където наистина се влиза в тесен досег с фундаменталния въпрос какво е да си човек.”

Моето мнение е, че ГЕБ е точно пособие, което би помогнало на такива хора, със “страх” от математиката и науката като цяло да почувстват връзката на науката, въображението и творчеството и че математическото въображение не е нещо различно от проявата на въображение в областите на изкуството.

И накрая да обърна внимание на невероятно добрата работа, която са свършили от издателство “Изток-запад”.
Изданието е луксозно, оформлението е невероятно добро. Корицата и хартията, печатът, графиките, оформлението – всички детайли са изпипани съвършено. Корицата е дело на Светослав Петков и Деница Трифонова, адмирации за двамата. Някой би казал, че и цената на книгата е “луксозна”. Да, висока е, но имайки предвид, какво уникално постижение е ГЕБ, че не е “масова” литература и работата, необходима за да бъде оформена и издадена, цената всъщност не е висока.

Когато четох статията, посветена на книгата, за която разказах в първата част, авторът ѝ съжаляваше, че никога няма да видим ГЕБ на български, защото съдържа непреводими игри на думи и труден за превеждане хумор. Държа да отбележа фантастичната работа на преводача Боян Брезински, който се е справил съвършено с тази трудна материя. Даже въпреки, че хумор принципно трудно се превежда, а “научен хумор” – съвсем, на много места е успял да предаде комичния елемент. Сравнявам превода и с руския вариант, от който съм чел откъси и мога смело да твърдя, че преводът на г-н Брезински е върховен.

Някой може би ще попита, след като ни делят близо 36 години от първото издание на ГЕБ, не е ли вече демоде, независимо, че е обновявана през годините. Ето, има даже научно-популярни филми, които засягат някои от разглежданите аспекти.
Категорично не! ГЕБ и в момента на излизането си, и сега може спокойно да бъде наречена революционна. Уникалният начин, по който синтезира задълбочен математически анализ на действителността, в която живеем, от която сме част и която всъщност сме, обобщението на широк кръг процеси, обект на множество частни науки и уникалният начин за представяне на всичко това в една популярна форма ще поддържат ГЕБ още много години на върха на вълната (простете за баналния израз).

“Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” е истински подарък, който умът заслужава.

Гьодел, Ешер, Бах – втора част

Гьодел, Ешер, Бах в странна примка

1 Reply

Първа част

Горното заглавие всъщност е от ревюто на книгата в списание “Съвременник”.
Януари, 1984-а година. Набързо купувам от павилион на софийската гара първото списание, което обещава да става за четене и има повече материали, за дългия път до Търговище.

Зачитам се в статията с най-странното заглавие и оставам без дъх!

В последствие ми свиха списанието. Яд ме е, че заради нещо съвсем друго. Ако тоя, който го завлече, беше в състояние да оцени въпросната статия, щях да съм доволен.

Както и да е. От тогава си точа зъбите за тази книга, въпреки изказаното твърдение, че не подлежи на превод.

Е, преди няколко години в в Книголандия излезе съобщение, че издателство Изток-запад подготвят българското издание и заех дебнеща поза. Не след дълго книгата беше в ръцете ми.

Трудно е да се класифицира точно тая книга.
В предговора авторът пише:

в книжарниците съм виждал ГЕБ да украсява лавиците на най-различни раздели, не само математика, обща наука, философия и когнитивна наука (които са приемливи), но и религия, окултизъм и бог знае какво още. Защо е толкова трудно да се разбере за какво става дума в тази книга? Със сигурност не е само заради обема й. Вероятно поне отчасти причината е свързана с това, че ГЕБ покрива, и не просто повърхностно, тъй разнородни теми – фуги и канони, логика и истина, геометрия, рекурсия, синтактични структури, естеството на значението, дзен будизъм, парадокси, мозък и разум, редукционизъм и холизъм, колонии от мравки, понятия и ментални репрезентации, превод, компютри и техните езици, ДНК, белтъци, генетичният код, изкуствен интелект, творчески способности, съзнание и свободна воля – понякога дори изкуство и музика, да не повярва човек!, – че за много хора се оказва невъзможно да определят основния фокус.”

Аз лично я определям като философска. Но в оня широк смисъл, от времето, когато философията е била единствената наука и е обхващала всички области на познанието.

Всъщност философска е слабо определение за книга като ГЕБ. Тя е много повече и ще поясня по-късно, какво имам предвид.

Трудно е да се каже, какво точно представлява ГЕБ. Не е “стандартна” философска монография, нито учебник, още по-малко историческа или биографична книга. Но от нея човек може да научи много за основите на формалната логика, теорията на числата, генетиката, че даже и елементарната теория на музиката. В нея има исторически данни, както за тримата “герои” от заглавието, така и за други личности, свързани с тях, макар че всъщност тези данни заемат много малка част от обема й.
И накрая но това въведение ще използвам още един цитат от десета глава на ГЕБ, за да дам някаква представа за същността ѝ –“Да бъдат предложени начини за преодоляване на противоречието между софтуера на ума и хардуера на мозъка е основна цел на тази книга.”

ГЕБ може да се чете задълбочено, вниквайки постепенно в логиката на доказателствата, изведени на страниците, (спокойно, далече не целият ѝ обем е изпълнен с математически и логически уравнения) може да я четете с лист и молив и да си правите упражнения по логика и други дисциплини (авторът се е постарал даже да остави “задачи” за “домашно” на особено любознателните читатели, но пак повтарям, не става въпрос за учебник!).
ГЕБ не може да се чете повърхностно, отгоре отгоре, за “убиване” на времето. Четенето изисква задълбочено вникване в съдържанието, което не никак трудно, защото е написана много увлекателно.

Всъщност това не значи, че е задължително подробно да проследявате всички математически доказателства в книгата,(макар че не пречи, даже е по-приятно), достатъчно е да се схване основната мисъл във всяка глава и стъпка по стъпка да оставим автора да ни води към същността.

След историческо въведение, включващо срещата между Фридрих Велики и Бах, следва кратко запознаване със структурата на каноните на Бах, картините на Ешер и теоремите на Гьодел, въведение в теорията на странните цикли. До тук вече читателят може да си изгради представа за идеите на книгата.

Следва въведение във формалната логика и теорията на числата, с въведение във формалните системи и няколко прости задачи, които лесно могат да бъдат решени съгласно установените правила. Изведнъж задачите стават по-сложни и решенията, без излизане извън рамките на системата – невъзможни. Често, решение може да бъде подсказано от интуицията, а не по пътя на формалните операции. При прилагане на изоморфизъм, или съпоставяне на една сложна структура (множество) на друга, като определени части от едното множество имат изображение в другото. Оказва се, че при откриване на един вид изоморфизъм се получават едни решения, при друг – други.

“Границата, която разделя множеството от истинните твърдения от множеството от неистинните твърдения е всичко друго, но не и праволинейна; тя има много коварни извивки, а математиците са очертали някои нейни участъци след стотици години работа.”

За улесняване на възприемането логическите задачи след като биват изложени във формален вид, биват „изиграни“ под формата на случки. Въведени са няколко герои. Ахил и Костенурката, да същите от Парадокса на Зенон. Към тях са прибавени още два странни образа – Ракът и Мравоядът. Защо точно те, става ясно с напредване в съдържанието.

Постепенно, през формалните задачи идваме до описанието на организацията на мравките, от там достигаме до същността на мисленето. Чудесно авторът чрез своя герой, Мравояда илюстрира процесите, възникващи в мравуняка при дадено събитие, примерно намиране на храна. Отделните мравки не мислят и се водят от прости инстинкти. При възникване на събитие отделят химически вещества, с които сигнализират на посестримите си. Ако събитието е слабо, сигналът затихва. Ако е с достатъчен интензитет, възникват екипи от мравки, които обработват събитието, като през цялото време на обработката, мравките в екипа могат да се сменят. Когато събитието отшуми, екипите се разпадат. Отделно има екипи от по-високо ниво, които от своя страна са съставени от други екипи на по-ниско ниво. Така се изгражда йерархична структура и дейността на мравуняка изглежда отстрани като проява на разумно същество.

Тук леко ще се отклоня от книгата. Примерът, как от прости структури и действия могат да възникнат сложни е много важен за разбирането на света. Добра илюстрация представлява филмът “The secret life of Chaos” (субтитри). Доста от темите, засегнати в книгата са илюстрирани във филма.

От структурата на мравуняка Хофстатър преминава към човешкия мозък. Мравките са заменени с неврони, различни процеси на възбуждане създават различни сигнали, те от своя страна – сигнали от сигнали. Разбира се нещата не са елементарни. Съпоставката с „изкуствения мозък“ – компютъра не е пълноценна, най-малкото, защото логиката на компютрите е двоична. Всеки неврон има много входове и изходи и зависи кои ще бъдат възбудени, на кои съседи ще се предаде възбуждението, какви събития предизвикват различните сигнали, дали един сигнал отговаря само за едно събитие, или може да се предизвика от различни… Всички тези, както и много други аспекти са разгледани в книгата.

Заедно със задълбочаването в мисловните процеси, върви и навлизането все по навътре в теорията на числата. След въведение в основните понятия от следващия етап, направени от двамата герои – Ахил и Костенурката, стигаме до етап, в който авторът ни демонстрира, как Гьодел е показал, че една система не може да се дефинира сама в себе си:

“Гьодел намерил лесен начин да изрази твърдението “ТТЧ (Типографска Теория на Числата) е непротиворечива” във формула от ТТЧ и после показал, че тази формула (и всички останали, които изразяват същата идея) са теореми от ТТЧ само при едно условие: че ТТЧ е противоречива. Този, обратен на очаквания резултат бил тежък удар по оптимистите, които се надявали да бъде намерено строго доказателство, че математиката е свободна от противоречия”

По-натам е показано, че за да се избегне противоречието е необходимо да се разшири системата, или както в геометрията да се въведат аксиоми.

Следва хитроумен диалог, в който Ахил се опитва да убеди костенурката, че има рожден ден, но въпреки всичките му опити, не успява да пробие логическата система на Костенурката. За целта Ахил се опитва да излезе от системата, да мине на по-високо ниво в логическата верига, но Костенурката му показва, че отново са се върнали там, от където са започнали, макар и на едно ниво нагоре. Диалогът е много ценен, няма да го възпроизвеждам, както и следващите илюстрации на безкрайни поредици от разновидности на ТТЧ, всяка от която съдържа външни аксиоми, за да избегне противоречията в себе си. На свой ред Теорията от по-висш ред, включваща външните аксиоми за ТТЧ от предишното ниво се оказва също противоречива и има нужда от външни аксиоми, които да решат противоречията в нея и така – до безкрайност. Тези разсъждения водят до извода, че компютърна програма не би могла да излезе от системата, тоест, да направи нещо, което не ѝ е заложено предварително. Моментно чувство на превъзходство? За малко, докато не осъзнаем, че реално, щом не можем да напишем подобна програма, ние самите не знаем, как да излезем от системата, да надскочим себе си. Следват няколко страници, които ни показват, че реално ние самите няма как да излезем от себе си и да речем се видим отстрани, без да ползваме външна помощ – било на огледало или на мнението на приятел, или пък на психоаналитик…
Всъщност, дълбокият смисъл на този диалог, както и другите става напълно ясен, когато от абстрактната теория на числата минем към разглеждането на реални проблеми, като генетиката, процесите в клетките, интелекта.

В диалога между Рака и Ахил е направена интродукция към следващата част от анализа – самопозоваването. Който е гледал филма, който препоръчах по-рано, веднага ще се сети за системите, базирани на прости много правила, включващи обаче обратна връзка, в резултат на която се генерират нови и неочаквани форми. Рака демонстрира абсолютно същият опит с камера и огледало, който е онагледен във филма. Следва разбира се аналитично “разнищване” на проблема на математическо ниво.

Повечето диалози между героите на пръв поглед са странни, но с напредването на книгата се изясняват и се оказва, че са чудесен начин да бъдат онагледени изключително сложни процеси. Посредством тях читателят осмисля много по-лесно разглежданите по-късно аспекти от действителността, която ни заобикаля и от която сме част.

Към втората част

Насам, насам! Тука има!

Менте

31 Replies

псевдонауката Не, не става въпрос за цар Кирова ракия.
Нито за китайски дънки, телевизори Panasoanic или за “кренвиршите с месо”, направени от тоалетна хартия.

Наред с безбройните стоки-ментета, с които се сблъскваме на всяка крачка, има и друг вид ментета, за които често не се замисляме. Които обаче могат да бъдат още по-опасни, защото тровят продължително съзнанието на големи човешки маси. Науките-ментета.

Този пост е вдъхновен от една книга, за каквато отдавна има крещяща необходимост у нас – „Псевдонауката“ от Бен Голдейкър.

Доста блогъри вече писаха за книгата:

Uzumaki
Lammoth
“Мистерии и загадки”
Христо Блажев
Григор
,
а Елфа даже “снима филм по нея” :D. В смисъл пусна клипче,в което много артистично разказва за определени пасажи от книгата, които са го впечатлили.

Имаше и недоволни:
Критичен коментар от Longanlon.

Аз ще опитам да се спра на неща, които не съм срещал в другите коментари и да поумувам върху същността на книгата.

Живеем в парадоксален свят. От една страна в наши дни достъпът до почти всякакъв вид информация е улеснен невероятно. От друга полезната, научноиздържаната информация се губи в морето от наукоподобни безумия, които ни заливат отвсякъде. Много от тях в свързани със здравето.

Бен Голдейкър е лекар и журналист и книгата логично е ориентирана към медицинските “ментетата”. Естествено наукоподобието далече не се ограничава само до медицината, но книгата е едно много добро попадение. Надявам се да се появят повече такива книги, както и повече добри научнопопулярни издания, за сметка на разните нумерологии, астрологии и подобни, които се мъдрят даже и на рафтовете на сериозни книжарници.

Много хора се подвеждат по безполезни “лечебни” практики, като деоксикация и “квантова медицина”. За съжаление често освен безполезни, те могат да бъдат и твърде опасни. Включително и за здравето на околните, като кампаниите против ваксините.

“Причината не е липсата на интерес.”– Казва Голдейкър. “Ние сме вманиачени по здравето – половината публикации на научни теми в медиите са медицински и непрекъснато сме бомбардирани от научнозвучащи твърдения и истории. Но както ще разберете, ние получаваме информацията си от хора, които многократно са се показвали неспособни да четат, интерпретират и свидетелстват надеждно за научните доказателства.”

“Днес учените и лекарите се оказват числено и оръжейно превъзхождани от огромни армии индивиди, които се чувстват в правото си да се произнасят по фактологически въпроси – една достойна за възхищение аспирация – без да са си направили труда да придобият основни познания по темата.”

Всъщност големият проблем е неразбирането на научния подход. Огромната част от хората не е в състояние да направи разлика между научната и псевдонаучната информация. Още повече сред хуманитарно-ориентираните е насадено някакво пренебрежително отношение към природо-математическите науки.

Голдейкър пише: “Преди половин век, по време на прословутата лекция на Ч.П.Сноу за “Двете култури” на науката и хуманитаристиката висшистите по изкуствата просто ни игнорираха.”

Подобен разговор водехме преди близо 30 години няколко състуденти. “Като кажеш, че си физик те гледат като полезно изкопаемо” каза един от колегите. Сега за съжаление в България вече те гледат като изкопаемо, но по-скоро безполезно…

Чувал съм често някой да казва “Аз нищо не разбирам от електротехника/електроника/механика…” Това не е проблем. Не може всеки да разбира от всичко. Проблемът е, че в интонацията на говорещия се усеща чувство на … гордост от невежеството му(!?) Множеството от хуманитарите се чувстват високо над тия плебейски науки. А ползват плодовете им…

Една от основните причини за такова отношение е начина на преподаване на т.нар. точни науки в началните училища. И за съжаление не само у нас, както се вижда.

Баща ми разказваше, че в училище са учили много практични за времето си неща. Например, как човек може да сметне обем на бъчва, или да направи план за малка селскостопанска постройка. Естествено в днешно време за повечето хора такава умения не са необходими. Обаче училищната програма е претоварена с излишна информация, а почти няма връзка на изучаваното с практиката.

За повечето хора не е от значение дали ще разберат Опита на Майкелсън и Морли (( Всъщност даже и за почти всички хора с техническо образование няма реално значение, дали разбират принципите на Специалната Теория на Относителността. Има много случаи на перфектни инженери, които поради не достатъчно добро познание на тази материя си въобразяват, че са “опровергали” СТО и пишат небивалици по физични форуми и блогове. Това не им пречи да си в вършат идеално работата. Виж, хора свързани със специфични области, като GPS навигацията вече трябва да разбират ТО. Въпреки че навигационните спътници не се движат с релативистка скорост, налага се да се включват релативистки поправки в изчисленията, за да са резултатите с достатъчна точност. Но на такава работа се назначават хора с необходимата квалификация. Още много време ще мине, докато в повече области ще има нужда, от персонал, разбиращ добре ТО.)) Нито пък да са чували за Ефекта на Казимир, освен ако нямат интереси в областта на Физиката на вакуума или Квантовата теория на полето.

От друга страна трагично малко хора са наясно, защо за не бива да включват някои електроуреди в обикновен контакт а в шуко и защо не бива в никакъв случай да слагат вместо изправен бушон кламер или отверка (конкретни случаи, на които съм бил свидетел!).

Учениците продължават да се мъчат със скучните задачи за басейни, които се пълнят и празнят от разни тръби (с еднаква скорост, а знае се, че скоростта на изтичане зависи от височината на водния стълб), колите отиващи от точка А до точка Б точно с 60 km/h. А конкретни, практически задачи липсват. Описание не на някакъв абстрактен реотан със схематична рисунка, а конкретно на фурната на баба също. ((Бях чел статия от руски космически специалист, как когато изстреляли първата ракета от секретния космодрум Плесецк английски ученици на следващия ден публикували данни къде се намира космодрумът, от който е излетяла ракетата , пресметнати с компютър. Ето пример за интересна практическа задача. 😉 Е, може и без чак толкова авангардни начинания. Нещо подобно на филмчетата по “Дискавъри” с оня образ, дето реже всякаква техника, като между другото обяснява устройството и би било далече по-запомнящо се, от скучните басейни. ))

Връзката на сухите уроци в учебниците с действителността се губи.

Получава се, че човек не придобива достатъчно знания за да може да разбира нещата, които го обкръжават и с които има непосредствен контакт. За повечето хора най-обикновени явления и обекти са “тъмна Индия”. Съответно лесно е да бъдат подведени от псевдо-обяснения и да не могат да различат научното от псевдонаучното.

В книгата на Голдейкър могат да се намерят примери, как самата образователна система бива заразявана с псевдонаучни идеи и ритуали, като “мозъчната гимнастика” в британските училища, както и разни кампании.

“…И най-страшното, този учител е посещавал курс, на който е бил обучаван на тези безсмислици от инструктор по мозъчна гимнастика, без да ги оспори или постави под въпрос. “ Ами какво да кажем – пример за верността на Експериментът на Милграм взет от действителността.

Често, когато настане спор за някакво “свръхестествено” явление, или чудодеен метод на лечение чуваме: “Науката не може да обясни всичко“. Така е. Но науката проверява фактите. Ако фактите не се потвърдят експериментално и няма повтаряемост при еднакви условия, следва че това не са факти. В книгата доста добре на достъпен език е обяснено, как се прави научен експеримент, как се проверява дали данните се съгласуват с теорията. Дадени са и много примери за неправилно поставени експерименти, или погрешно тълкуване на резултатите.

“…непрекъснато срещам личности, които имат силно желание да споделят възгледите си за науката, въпреки факта, че никога не са извършвали експеримент. Никога не са проверявали лично някаква идея със собствените си ръце, нито са виждали резултатите от подобна проверка със собствените си очи, както и никога не са премисляли старателно със собствения си мозък какво означават тези резултати за идеята, която проверяват.”

Такива хора за съжаление са много гръмогласни и по Интернет форуми, и по медиите и съумяват да заглушат гласа на разума.

Другата причина за покълнването на плевелите на псевдонауката навсякъде са медиите.

“Главната ми хипотеза е следната: хората, ръководещи медиите, са висшисти с хуманитарно образование, които не разбират много от наука и разнасят невежеството си като почетен знак.”
Ха! Аз не казах ли нещо подобно, по-горе?!

“…Чрез подбора на историите и начина на отразяването им медите създават пародия на науката. Според тези шаблони науката се изобразява като куп безпочвени, неразбираеми, поучителни изказвания за истината, правени от учени, които са социално всесилни, своенравни, неразбрани авторитети. Те са откъснати от реалността; занимават се с работа, която е или откачена, или опасна, но и в двата случая всичко в науката е несигурно, противоречиво, можещо скоро да се промени и най-нелепото – “трудно за разбиране”. “

Съответно горното изказване не е голословно, а е солидно подплатено с примери в книгата.

“Но най-големият проблем с научните новини е, че те обикновено изобщо не съдържат научни данни.”

“Как медиите заобикалят неспособността си да поднасят научни факти? Често пъти те използват авторитети, пълна противоположност на самата идея за наука, сякаш това са някакви жреци, политици или отци. “Учените днес казаха… Учените разкриха… Учените предупредиха…” “

Хммм. Абе тоя Голдейкър да не ми е чел блога? 🙂 Може би за това толкова ми хареса книгата му, защото ми звучи много близко.

Щом говорим за лошо преподаване на естествените науки в училище, не може да не споменем почти пълното пренебрегване на статистиката. Живеем във вероятностен свят (въпреки мнението на Айнщайн за Господ и заровете), а в училище получаваме представа за точна и детерминирана среда, където пръчката винаги е 1 метър дълга, земното ускорение е точно 9,8 m/s² навсякъде…

От моите спомени, само на едно-две лабораторни упражнения по физика сме правили серия от опити и сме смятали средно аритметично от резултатите. Което изобщо не помага на ученика да вникне в дебрите на статистическото обработване на данни.

А от всякъде ни заливат статистически данни по всякакви въпроси и ги приемаме на доверие, защото не можем да ги осмислим, понеже ни липсва подготовка.
Много е важно, когато ни се представят статистически данни, да можем да осмислим точно каква информация получаваме, за процент от какво става въпрос, и за какви точно числа става дума. Или, както begem0t казва в един коментар при Longanlon: “Например, специално за ваксините изглежда не проумяват какво изразяват процентите: има доклад, в който се казва, че 73% от разболелите се са ваксинирани, а те го интерпретират като “73% от ваксинираните са се разболели, значи ваксините не са ефикасни”. (( Мисля, че е важно да разгледаме тези проценти по-подробно, защото може би не всички читатели са наясно. Да приемем, че в София живеят 1 500 000 души. От тях 1 000 000 са ваксинирани за дадена болест. 500 000 не са. Разболяват се 1000 души. От 1000 болни, 73% са били ваксинирани. Това са 730 човека. От един милион души, 730 са 0,073%. Да, ваксините не са 100%-тово сигурни. Но 0,073% фира си е един напълно приемлив процент на несигурност. Други ще са числата, ако са ваксинирани 1 200 000. Други ако са ваксинирани 500 000 от милион и петстотин. Така че, вижда се колко в важно, първо да имаме предвид, за процент от какво точно говорим и второ, за каква извадка става въпрос. Второто не винаги го знаем, когато четем за някакви проценти, които са ни нахвърляни като “резултати” от нещо. Но поне можем да съобразим процентът от какво се вади. (Както случая – от болните, или от ваксинираните)

ПП. Коментарът на Марфа дава още важни разяснения, които съм пропуснал. ))

“Преди сто години Хърбърт Уелс” – пише Голдейкър – “беше казал, че статистическото мислене някой ден ще е толкова важно, колкото и умението да се чете и пише в едно съвременно технологично общество.”– Мдааа. – “Не съм съгласен” – Хммм… – “разсъждаването чрез вероятности затруднява всеки” – Хмм, вярно е. За това и много хора, чиято работа е свързана по един или друг начин с обработка на статистически данни все пак се подвеждат от неправилно поднесени “проценти” – “но всеки разбира обикновените числа. За това “абсолютните честоти” са единственият разумен начин за съобщаване на риска.”

Много точно казано! Често за подвеждането на хората вина имат и самите изследователи, които дават “процентите”, без да се замислят, как биха могли да бъдат изтълкувани, без да уточнят, за каква извадка от изследваните обекти става въпрос и без да отчитат невъзможността на повечето хора да се ориентират в статистическите данни.

За абсолютните честоти вижте повече в главата “Сбърканата статистика” на „Псевдонауката“ .

Освен явните мошеници, като хомеопати, детоксикатори и нутриционистите, Голдейкър не жали и нормалната фармацевтична промишленост, с примери, показващи как биват представени данните от изследвания така, че да изглежда дадено лекарство по-добро от друго. Методите за подвеждане са много – който се интересува може да погледне главите, посветени на официалната медицина и на статистиката.

Като пример за лошо боравене със статистиката са дадени и случаи, когато метод на лечение е бил отхвърлен, поради неправилно тълкуване на данните.

Преди да си купите новия, подмладяващ, освежаващ и потресаващ крем, не е зле да научите повече за триковете, които ползва козметичната промишленост. Ще научите и защо даден крем опъва кожата на лицето, а друг щипе. Всичко това в
„Псевдонауката“ .

Може да прочетете „Псевдонауката“, за да научите повече за многото фалшиви методики, които се пробутват като легални и събират парите на наивниците и по-лошото, често застрашават здравето им.

Стилът на Бен Голдейкър е много добър. Книгата е много увлекателно написана и многопластова, простете клишето.
Може да поискате да вникнете по-дълбоко и да разберете, кое всъщност различава научните от псевдонаучните методи. Може да посветите повече време за вникване в същността на статистическите методи, като без да се налага да четете сложни учебници, книгата дава достатъчно ясна представа. Можете да я прочетете също просто за да се развличате със забавни историйки, стил “добре, че не съм тъп, колкото тях!”.

Книгата може да се чете с удоволствие и от хора, които добре са запознати с научните методи и различават шарлатанията от реалните научно-обосновани начини на лечение. Най-малкото защото дава много събрани на едно място примери за начини на подвеждане, които използват мошениците и които могат да дадат на читателя база при споровете с техни приятели, залитащи по една или друга шарлатанска практика. А и даже “да си знаеш всичко”, винаги е добре да съгласуваш знанията си със съмишленици, от калибъра на Голдейкър.

Накрая няколко думи за българското издание – оформлението е чудесно, преводът е добър, увлекателният език на Голдейкър не се губи, което е чудесно. Знаем, колко добри книги страдат от лош превод. Наред с това и малко забележки. Добре е при превеждане на такива книги да се направи по-подробна справка за термините на български език и да се даде превода на специалист в съответната научна област, преди публикуване. Някъде четох възмущение от неправилния превод на “Double-blind experiment” като “Заслепяване”. А на български правилният превод в случая е буквалният: „двойно-сляп експеримент“. И още – отново крайно досадната грешка, да се бъркат числа с цифри! (( Мили, драги, скъпи хуманитари! Число и цифра НЕ СА СИНОНИМИ! Нищо лошо няма да се ползват на подходящо място клишета, както “цифрите говорят”, “според цифрите”, “да погледнем цифрите”. Но 99.9 по никакъв начин не може да бъде “цифра”!))

Но въпреки тези дребни забележки спокойно мога да пиша на превода “отличен”, също както и на оформлението.

Така че след това пространно и може би и скучно ревю да повторя това, казват и много други блогъри, коментирали книгата – “една книга, която всеки трябва да прочете”.

Накрая да благодаря на Христо Блажев, “Книга за теб”, “Книголандия” и на издателство “Изток-запад” за страхотния подарък – книгата “Псевдонауката”!

Колажите са от фейсбук страницата на “Псевдонауката”.

Книголандия

6 Replies

След като писах за книжарниците за електронни книги, време е да споменем и такива за хартиени издания.

Интернет дава огромни възможности в може би всички области. А? Не казвам нищо ново викате?

Да, всички го знаем. Въпросът е, знаем ли как да използваме тези възможности.
Защото едно е да имаш нещо под ръка, съвсем друго е да знаеш, как да го приложиш.

Така много хора, продаващи или произвеждащи нещо си правят сайтче тип “визитна картичка” и чакат продажбите да “скочат”. После отчитат разходите по сайта като излишни.

Книголандия е обаче много добър пример за успешно използване на Интернет. Разкошен проект на Христо Блажев, представящ ~~основно~~ изданията на издателство “Изток-запад” а и както той самият уточнява в коментар и на много други издателства. Издателството има и и свой блог, но аз научих за него именно от блога на Христо, благодарение на умелото му “позициониране” в блог-сферата и из социалните мрежи, както и разбира се отличните ревюта, на книгите, които представя. Два компонента, без всеки от които другият се обезсмисля до голяма степен. А се оказа, че повечето книги, издавани от “Изток-запад” са точно по моя вкус…

Книголандия обаче не е само “лице” на “Изток-запад”. Включва и електронната книжарнца “Книга за теб” (за хартиени издания), както и “Книговището” – своеобразна библиотека, от която могат да се възползват за сега жителите на София. Както и още, но да оставим сайта сам да говори за себе си.

Точно от Книголандия научих, че на български излиза Гьодел,Ешер, Бах:eдна гирлянда към безкрайността” – книга, за която си “точа зъбите” още, след като бях чел доста подробен анализ в списание с “Съвременник” през далечната 1984-а година, в който се твърдеше, че книгата е непреводима. Е, намерил се е преводач, който се е справил с това предизвикателство и то страхотно (а, споменах ли, че веднага си я купих, щом научих, че е излязла?). Сравнявам превода и с този на руското издание (който ми “изпадна” от някакъв сайт) и наистина съм възхитен.

Може би в по-далечно време ще пиша за тази книга, но няма да е скоро. Книгата е много дълбока и за нея се пише трудно. Първо трябва да я осмисля и да преценя, до колко е по възможностите ми да пиша за нея.

Но много скоро ще пиша за една друга книга: “Псевдонауката” от Бен Голдейкър, която любезно ми бе подарена от издателството. Само да се преборим с дъщерята, кой ще я прочете по-напред, защото тя като прочете няколко страници, заяви, че книгата е страхотна и си я “приватизира” :). Е, тя чете предимно сутрин, а аз вечер, така че няма опасност да разкъсаме книгата 🙂

Книголандия естествено естествено присъства и във фейсбук. И за финал – Книголандия – не само успешен пример за използване на Световната мрежа, а и чудесно място за всички любители на добрата книга.