След като в първата част достигнахме до етапа на самопозоваването и системите с обратна връзка, в резултат на която се появяват неочаквани нови свойства идва ред на самовъзпроизвеждащите се системи. Като се разглеждат много варианти на самовъзпроизвеждане, не само простото копиране а и такива, при които копията се различават от оригинала.
Тук навлизаме в генетиката. (Тази книга е добра основа за опознаване на основите на генетиката и улеснява четенето на частта от ГЕБ, свързана с генетиката. )
Авторът демонстрира приложението на разгледаните до тук доказателства от теорията на числата в генетиката. Виждаме, че не става въпрос само за абстрактни разсъждения, а за математика със съвсем конкретни приложения върху реални обекти и процеси. Изведнъж, тези абстрактни операции с числа и формални закони придобиват реално изражение.
По естествен път идва аналогията на процесите в гените с музиката.
Изведнъж, стават ясни диалозите между Ахил и Костенурката, в които те създават странни на пръв поглед логически операции с необикновени имена.
Теорията на числата е доста абстрактна и сложна математическа дисциплина, която обаче, както е демонстрирано има конкретни приложения в действителността. Всъщност за много математически абстракции, достигнати първоначално по логически път, за които се е считало, че нямат приложение в реалността, в последствие се е оказало, че в определени области са незаменими. Това всъщност беше отклонение, иначе теорията на числата има приложения не само в генетиката, а при решаването на безброй много проблеми от действителността.
На тоя етап от книгата се изяснява странната надпревара между Костенурката и Рака, при която Рака непрекъснато конструира нови грамофони, а Костенурката успява да създаде плочи, които ги разрушават. Рака опитва да прави самовъзпроизвеждащи се грамофони, които да се възстановят, след поредната атака на Костенурката, но е обречен, заради Теоремата на Гьодел…
Няма да издавам, какъв е естествения аналог на тази странна надпревара. Интелигентният читател веднага ще се сети, кого представлява Костенурката и кого – Рака. (щом говорим за ДНК и гени 😉 )
Да, и на лазерната маркировка, с която Рака се опитва да защити грамофоните си от опасните плочи има аналог при ензимите и белтъците…
В “Геномът”, който цитирах по-рано е добре обяснен процесът на изграждане на организъм, от информацията в ДНК. В смисъл, че в ДНК, не се съдържа копие на организма, а само последователност от операции. В ГЕБ по-сериозно внимание е обърнато на създаването на белтъци, на базата на информацията в ДНК. След обстойно описание, което няма да повтарям тук, стигаме до няколко графики, които показват пряка аналогия на процесите в клетките и стъпките от Теорията на числата, които са разгледани по-рано в книгата.
В краищата на двете графики се виждат поредица от странни цикли – твърдения за твърдения, за множества от твърдения, за множества от множества от твърдения и т.н. от едната страна и създаване на белтъци от белтъци от белтъци… от другата.
Следва отново връщане към един от основните въпроси, които разглежда книгата – мисленето.
Интелектът също е разделен на отделни нива, всяко от които включва по-ниските, но прехода между тях е един вид квантов скок.
Тук мога да направя интересен паралел с книгата на Стефан Димитров Информационната Вселена, за която също подготвям пост и която мисленето, разглежда съзнанието и подсъзнанието, както и аналога с компютрите и изкуствения интелект.
Да, Хофстатър също разглежда изкуствения интелект и компютрите. И не, не прави грешката да съпостави мисленето на човека и работата на компютъра едно към едно, каквито опити сме виждали (даже съм чел за “доказателства”, колко битов компютър бил човешкият мозък и други нелепости).
Хофстатър демонстрира изоморфизма между начина на работа на компютъра, на съзнанието и разбира се, неизбежно – изоморфизма между едното и друго и множеството на, да речем естествените числа, ако разглеждаме изчисления с числа от това множество.
Разбира се в книгата тези въпроси са разгледани много по-подробно, от колкото в моето кратко резюме, но мисля, че точно те са най-интересни и си заслужава да бъдат прочетени от източника, отколкото да се опитвам да ги препредавам.
Много интересен е следващият етап, където се разглежда ирационалното мислене, емоциите, чувствата и могат ли компютрите да са ирационални и емоционални. Разгледани са мнения на представители на различни позиции, включително на такива, които смятат, че това е проява на душата – тоест нещо с по-висш произход, което не може да се имитира. Съответно след това е показано, че нищо не пречи на едно ниво на развитие изкуственият интелект да притежава тези свойства. Напълно във връзка с изложените разсъждения и логически обосновки до тук.
Без да се впускам в подробности, ще се спра на твърдението на противниците не ИИ, че не е възможно машината да се самоопознае, защото противоречи на теоремата на Гьодел. И това е така, на определено ниво. Например хардуерно, машинно програмиране, програмиране на език от високо ниво – това са само примери за няколко нива, но отгоре може да се наслагат още много нива, които си взаимодействат по сложен начин. Описани са случаи, когато програми за решаване на теореми от теорията на числата изненадват създателите си и откриват и решават много повече теореми. Това става въпрос за далечните 1975…80-та години. Днес нещата да далеч по напред.
Изкуственият интелект не може да бъде предварително програмиран. Той възниква в резултат от взаимодействие на всички нива в компютъра, а не в резултат на конкретна програма.
Разбира се, тези нахвърляни мисли в книгата са подкрепени с подробни разсъждения и теореми, които няма да излагам тук.
В крайна сметка изкуственият интелект също ще стане чувствителен, способен на абстрактни мисли и… ще бърка, няма да е безпогрешен – неизбежен резултат от сложните взаимодействия и противоречия на различните нива.
Тук неизбежно трябва да цитирам книгата на Николай Теллалов: 10-9 , за която писах преди време:
Чудат термин. ВСЕКИ интелект е всъщност „изкуствен“, той е продукт на културата. Само че хората съзират в израза „машинен интелект“ нещо необосновано враждебно.“
По повод странните цикли, ще спомена, че аналогия може да се намери и на квантово ниво.
Както от една система може да се прескочи на друга, по-висша, но не и да се направи плавен преход, така и частиците в квантовата механика обитават определени енергетични нива и могат да преминат на други само със скок.
Изобщо структурата на Вселената на определено ниво показва дискретен характер.
Единствено този начин на възприемане на действителността може да ни помогне да обясним парадокса на Зенон
Да, именно за Ахил и Костенурката – героите и от книгата, която разглеждаме.
Древният философ още преди близо 2500 години е имал прозрение за сложността на света. Първоначално съвремениците му не са му обръщали внимание, после много учени и философи са оценили сериозността на парадокса и са опитвали да го разрешат съгласно нивото на познанията на епохата, към която са принадлежали. Но чак сега, когато имаме общата картина от толкова много различни науки, можем да оценим и разрешим парадокса. Защото всички досегашни “решения”, които студентите по логика зазубрят, са непълни и са заобикаляне на проблема, а не разрешаването му.
