Tag Archives: Каварна рок фест

Фестът умря, да живее…

Глупости! Нищо не е умряло. Да, “Каварна рок” нямаше тази година, за другата не се знае, но вярвам, че скоро черните облаци ще се разкарат от Каварна под формата на порой, който ще отмие всичката тор и помия, които заляха градчето в последната година и добилият популярност в цял свят фестивал ще възкръсне.

Всъщност, благодарение на безумната политика на Каварнеската община се случи нещо хубаво – роди се нов рок-фест – “Midalidare – Rock in the Wine Valley”, чието първо издание мина перфектно.
Вярвам, че когато Каварненският фестивал се върне, новият фест край Могилово ще продължи и какво по-добро от това, двата феста да се конкурират за вниманието на феновете.

С две думи, Midalidare Rock бе страхотно преживяване, но да караме подред.

Тази година, понеже закъсняхме с организацията, успяхме да се настаним чак в Мъглиж. Комплексът, в който бяхме се оказа много приятен – препоръчвам! Къщата е много удобна за неголяма компания, която иска да бъде независима, природата наоколо е изключително красива, въздухът – кристално чист. Не мога да забравя хълмовете наоколо и ниските облаци, пълзящи надолу от билата им.
Иначе организаторите дни преди феста съобщаваха, че има места в някои хотели в Стара Загора, бяха осигурили и безплатни автобуси до Могилово, но както се казваше по времето когато ходехме на бригади: “Бригадирското движение има символи и ритуали, които трябва да се спазват”. По същия начин, фестивалното движение има табиети и салтанати, които са неотменими и те изискваха да наемем къща, от порядъка на цитираната по-горе.

Midalidare Rock бе организиран от същите хора, които правеха Каварна рок в последните години, без 2016-а. Организацията бе подобна, първият ден по традиция започна с The Battle of the Bands – конкурсът за нови, неизвестни групи, която бе пропусната миналата година от самонабедилите се за организатори на Каварна-рок. Ама там всичко бе напън да покажем, че и ние можем, пък младите групи вълци ги яли. Чудесна и похвална традиция, която за щастие бе възстановена тази година. Е, поради логистични причини ние я пропуснахме, но живот из здраве догодина…

За Каварненския фест напомняха и многото познати лица, които всяка година виждахме на стадиона. Не липсваше и ексцентричният Леми от Румъния:

Снимка: Цонко Цонев

Който е ходил на Каварненския фест, не може да не помни Леми, както и синекосата дама, която го придружава. Както Кметъла пише: “Един румънец го боли повече за Каварна от много местни жители.” И явно Леми няма да изостави феста, където и да се премести!

Още щом приближихме местопрестъп…, опа, сори, явно негативната енергия, която излъчват определени определености ми се отрази…

Още щом приближихме мястото на провеждане на феста ни впечатли перфектната организация. Бяхме посрещнати от момчета с светлоотразителни фанелки, които се осведомиха, дали сме за феста и ни насочиха към място за паркиране. Там други хора ни упътиха, къде точно да паркираме, за да може паркингът да поеме максимален брой коли, които да не си пречат. Забелязахме, че служителите си комуникират по радиостанции, колко коли идват за паркинг и колко транзитно. Имаше много места за паркиране, на коли, на каравани, както и катун…, къмпинг де. Организаторите имаха хора не само около феста – например чухме, как си говореха, че от Стара Загора са потеглили група мотористи и трябва да им се съдейства. Впечатляващо.

Охраната на входа си вършеше много съвестно работата (не, както на последния концерт на който ходих и където спокойно можеше да се вкарат оръжия от калибъра на брадва, че и базука) Всъщност охранителите бяха много впечатляващи. Момчета, с които едва ли някой би желал да влиза в спор.

Природата около Могилово е невероятна, самото имение Мидалидаре е много красиво

Можете да се убедите сами.

При подхода към сцената видяхме:

Даа, детска площадка със стена за катерене, батут и други екстри, както и джаги.

Имаше и устройство за зареждане на мобилни устройства!

Голям плюс беше, че за чашите се плащаше депозит от 2.50 лева. Така по тревата не се търкаляха смачкани чаши и нямаше опасност да стъпи човек в локва от недопита бира. Бирата в бироубежището вътре на мястото на концертите не беше разредена! Или поне в сравнение с тая, която се продаваше отвън, както и в последните години на Каварненския фестивал. Естествено, щом събитието е във винарна, имаше и вино. Скарата също бе на ниво, а странната система за плащане с карти, които се издават на място и важат само за феста, против която роптаехме много хора, включително и аз всъщност се оказа много удобна. По този начин няма бавене докато хората си търсят парите, докато продавачите търсят дребни и т.н. Знаете, за какво говоря.

панорамен изглед към сцената

Първата вечер започна с румънците от

Scarlet Aura –
победители в предишните години на Battle of the Bands. Те благодариха на фестивала, че благодарение на него са добили популярност. Не ги бях слушал досега. Свиреха много добре, но певицата май я болеше гърлото – на моменти се мъчеше. Иначе при кавъра на Close My Eyes Forever излезе и Звезди да помага и се получи добре.

Доро
И преди бях писал възторжено за Доро, сега впечатленията бяха същите. Клишета като “запали”, “възпламени”, “отвя”, “подлуди” може да са крайно изтъркани, но напълно подходящи за това, което стори Доро с публиката. Метъл кралицата знае как да прави шоу и да държи аудиторията в ръцете си! По едно време единият от китаристите имаше проблеми с оборудването си, но може би само хората, които бяха най-отпред го забелязаха. Вокалистката и останалите от групата успяха да занимават публиката, докато екипът оправи нещата и го направиха, като съвсем естествена част от изпълнението. На края на сета си, Доро слезе спонтанно сред зрителите и дълго раздава автографи и позира за снимки с феновете!

Gotthard
Хм, и преди не бях особен фен на швейцарците, и след концерта им не станах по-голям фен. Но не мога да отрека, че ги слушах с удоволствие.

След хедлайнера организаторите бяха решили да изкарат на сцената победителите от предишния ден. Победители в битката на бандите стана Seconday обещаваща ученическа група. Искаше ни се да ги чуем, но ни чакаше дълъг път и мероприятие в щаб-квартирата, така че се наложи да тръгнем. Малко се получи “много искахме, ама нямахме желание”, но какво да се прави. Пожелавам на Seconday успех и популярност и се надявам, скоро да имам възможност да ги гледам.

Вторият фестивален ден започна със

Sevi
Защо започна, ако смея да запитам? Севи са много популярна и утвърдена вече група и трябваше да е по-напред в програмата. Спокойно организаторите можеха да ги пуснат преди хедлайнерите и нямаше да сбъркат. То се видя и колко време хората не искаха да се раздели със Севи и викаха “още”.
Въпреки че бързахме да дойдем, изтървахме първата трета от сета на групата.
Доста добре познавам музиката на Sevi, слушал съм ги често, но на феста беше за първи път на живо. Оказа се, че живото изпълнение изобщо не притеснява групата и звучат също толкова добре, както на запис. Вокалистката има страхотен глас, който не трепна нито за момент по време на изпълненията. Е, радвам се, че бяха на феста, макар и не на правилното място в програмата.

След сета на Севи единодушно цялата група решихме да пропуснем бандата на Емо Ковърдейла.
Излязохме навън и уплътнихме времето в ядене на палачинки (някой на “принцеси” – различни клубове по интереси). На улицата, водеща към имението се продаваха вкусни неща на народни цени.

ПП
Оказа се, че хората, които правеха вкусните палачинки, принцеси и други кулинарни изкушения са забелязали този пост.
Daniel Raichev беше любезен да прати снимка, защото авторът на текста се беше захласнал с палачинките и пропусна да снима:

Майсторите не чакат следващия фест, а имат планове да разширяват дейността в района, така че желая им успех.

Dirkschneider
Удо Диркшнайдер, този път кой-знае защо не с група U.D.O. а с “Dirkschneider” (ако някой знае подробности, да сподели, моля. Нещо съм изпуснал нишката с кариерата на Удо). Дядо Удо в цялото си достолепие показа какво значи метъл класик. По-голямата част от публиката пееше повечето песни. Удо даже ни повери изпълнението на интрото на “Fast as a Shark“.
Хубавите работи свършват бързо. Искаше ми се да чуя още песни, особено от периода на U.D.O. – все пак Accept ги гледах наскоро, но уви, когато на човек му е хубаво, времето лети бързо, а сетът на Удо беше само час и 15 минути.
ПП – Както Мартин обясни в коментар, в момента групата се казва Dirkschneider, защото пеят песни само на Accept. Иначе са си същите. Благодаря му за пояснението.

W.A.S.P.
… Всеки път, когато W.A.S.P. идват в България, нещо се случва и не мога да ги видя. Този път имах билет. Обаче те не дойдоха…
В последния момент, май седмица преди феста W.A.S.P. отмениха европейското си турне.
Организаторите реагираха светкавично и за техен и наш късмет се оказа, че

Dee Snider
с новата си група е на разположение.
Dee Fucking Snider, както не пропусна да ни се представи певецът, вече имахме щастието да го гледаме с Twisted Sister, (или Twisted Fucking Sister, както е “по-правилно” според Dee Snider ) Все същото чувство за хумор, даже бих казал още по-добро. Този път Дии показа доста по-голяма социална ангажираност и с някои от песните, и с приказките между тях. Това не беше повторение на концерт на Twisted Sister. Дии изпя много песни, които не влизат в репертоара на предишната му група. Естествено не мина и без Twisted Sister, a “We’re Not Gonna Take it” започна с новия вариант, който предполагам всички знаят, като след това премина към “класическия”, предизвиквай тотална еуфория.
Иначе , вече 62 годишният Dee Snider беше в същата перфектна физическа форма, както преди две години, подскачаше пеейки и пееше подскачайки, със завидна енергия като 20 годишен. Само дето сетът му беше кратък, както на Удо. Може би заради ангажимента в последния момент не е имало възможност да се договорят други условия. Обаче май за първи път, след изпълнението си, бе предвидено певецът да излезе да дава автографи срещу закупен албум. Уви, понеже от групата никой освен мен нямаше интерес към тази част, наложи се да пропусна.

В заключение – “Midalidare – Rock in the Wine Valley” още с първото си издание остави чувство за пълно удовлетворение. Но все пак организаторите имат дълъг опит с Каварненския фест.

Не липсваше и главният заподозрян – Кметълът лично сервираше мидена чорба на всички желаещи. Както и не отказваше да се снима с феновете. Можеше разбира се да си купите и двете книги на Цонко Цонев – “Кметълски истории” и “Катунът от каварна” с автограф от автора.

Интересно за новия фест е, че собственикът на Мидалидаре Естейт сам е се е свързал с Цонко Цонев и е предложил терен за феста, за да привлича по-голямо внимание към винарната и към бизнеса си. Интересно, вместо да се плаши, че лошите метъли ще му счупят имиджа и избата и кокошките ще спрат да снасят, човекът ги вика в собтвеността си!
Алоо, община Каварна! Някой е с грешка явно, ама кой точно?

Единствен проблем за феста е ограниченото място – за около 5000 човека. А помним фестивали с 25-30000 души. Но ако има такъв интерес – място има наоколо, вярвам че и такъв фест ще може да се проведе.

И за последно – “Midalidare – Rock in the Wine Valley” се оказа едно наистина неочаквано добро събитие, спомените за което трудно ще избледнеят. Успех на фестивала и до нови срещи!

Край на мъките

Катунарска приказка

5 Replies

Имало едно време един човек. Да го наречем Адвоката. Той си и бил адвокат. Ама освен адвокат бил, да го кажем условно, купонджия. Падал си по купони с особена музика. Та този човек знаел, че има и други купонджии като него, на които им липсва тая музика и започнал да организира купони. Правел ги в малката си къщичка край морето. И купонджиите се събирали на купоните и били доволни и щастливи. Купоните били невероятни!
Едни други двама, да ги наречем, пак условно Гаметата и Мънки се позавъртяли около Адвоката, харесала им идеята и започнали да правят и те купони. Само че не в малката къщичка край морето а в Голямата Къща в Центъра. И при тях идвали купонджии. Ама тия двамата казали, че купони могат да се правят само в Голямата Къща. Казали, че само те са купон-майстори, а Адвоката да си гледа адвокатстването. Затова почнали да правят купони по същото време, когато правел и Адвоката. Ама купонджии имало и на техните купони, и на купоните на Адвоката. И пак всички били доволни. Освен Гаметата и Мънки.
Тогава Гаметата и Мънки открили Злата Вещица и тя им обещала да гътне купоните на Адвоката. Не ѝ било трудно, защото намерила подкрепа от някои от комшиите на Адвоката. Понеже купонджиите носели фанелки със “страшни” картинки и слушали музика, която нямала характерни ритми и извивки, с които били свикнали решили, че купонджиите са лошави! Затова, когато Злата Вещица им обещала, че ще спре това “безобразие”, те ѝ повярвали и я подкрепили. Как така се вързали на зла вещица ли? Ами тя се била маскирала като Добрата Фея. А брадвата в багажника на метлата никой не забелязал…
Злата Вещица прецакала и Адвоката, и комшиите му. Дала на Гаметата и Мънки да правят купон в къщичката, а купонджиите нарекла катунари. И други работи им рекла. Тогава купонджиите се разсърдили и можело купонът да пропадне. Двамата купон-майстори ѝ казали да го дава по-леко. И тя взела, че се извинила. Преди казала нещо от рода на “да ви го начука слон, тъпанари!”. Сега казвала – “айде, да не е слон, хипопотам да е”. И “айде – не сте тъпанари, келеши сте”. Да, ама много от купонджиите тези извинения не ги приели. Някак си неискрени им се видели. И не отишли на купона.
Все пак купон станал. Някои купонджии отишли заради музиката, заради спомените, заради къщичката. Музиката била хубава, озвучаването … абе с изкривявания, тук-таме някоя китара се изключвала по време на соло, другаде паразитен звук се появявал. Ама бивало.
Виж Вещицата била подготвила и други изненади за купонджиите. Масичките дето хапвали и пийвали бира били три пъти по-малко. А пред столчетата, на които посядвали преди, за кратка почивка имало решетка. На всичко отгоре Злата Вещица облитала наоколо и ръсела зарин… кой оцелее – оцелее…
Та купонджиите, дето отишли почнали да се чудят, дали пак да идат.
Някои решили, да ходят заради традициията. Други още се колебаели. А то и не се знае, дали ще има повече купони…
А Адвоката, какво станало с него?
Не се дал Адвоката! Тръгнал да прави купони по всички къщи и къщички. Скоро може и при вас да направи!

Както знаете, всичкото туй приказка беше. Демек – фантастика. Фентъзи.
И никой приказен герой няма нищо общо с живи хора. Нито пък събитията имат връзка с реални такива. Ич биля!
Та така…

Рок-фест 10-то издание – обобщение

1 Reply

След като една чудесна традиция е на път да остане в историята, счетох за необходимо да събера вдъхновение, да напиша най-после поста, за които бях обещал в последния си пост за тазгодишния Рок фест.

В края на феста Звезди съобщи добрата новина, че фестът през 2016 ще е на 1-и, 2-и и 3-и юли и вече има продажба на билети на зелено. Естествено, купихме си билети.
Имахме едни леки съмнения, след като се знаеше Цонко Цонев е решил да махне буквата к от неофициалната си титла и да остане само метъл. Но пък не вярвахме, че който и да дойде на негово място, ще разруши такава, наложила се вече десет годишна традиция. (А ако добавим рок-концертите, от преди да бъде създаден официално рок-фестът, традицията става 14-годишна!)
Каквито и да са били мотивите на г-н Цонев, да не бъде повече кмет, трябва да ги уважим. Редно би било наследникът му да продължи добрите традиции. Но май нещата отиват на зле. Все пак, да се върнем към последния (надявам се за сега, а не окончателно) Каварна рок-фест.

За втора година базовият лагер бе установен в Шабла, както миналата година и това започва да се превръща в обичай.
Този път бяхме в ЕКО Къща “РАЙ” и останахме още по-доволни от миналия път. Групата тази година бе по-голяма, съответно по-големият капацитет на Еко къщата дойде на място. Оборудването и условията в къщата са безупречни. Хазаинът също се оказа много приятен човек. Не че ни е седял на главите, когато си тръгвахме се поразговорихме с него. А да, предишната година побързаха да ни вземат парите още при пристигането. Сега платихме чак като тръгвахме. Като на нормален хотел. Може би миналата година сме изглеждали по-съмнително? Няма значение, и на двете места изкарахме чудесни дни.

За хората в Шабла може да се каже същото, както за каварненци – готини хора, непокварени от алчността, както в големите курортни селища.

За концертите вече разказх:
Първи ден
Втори ден

Иначе като организация, може би тази година беше най-добрата. Както споменах, имаше и мултимедия, което много допринася за по-доброто усещане на музиката.

Направи впечатление, че този път имаше повече сергии, почти както в по-раншните години. Което е добре за местните търговци. За съжаление, култовите бирарии (като бирария “Manowar”) ги няма. Имаше само, да го нарека, съоръжение за промишлен биропой – барака, където продават кофти кебапчета и разредена бира на висока цена. И съответните пейки и маси. Жалко. Липсват ми предишните “капанчета”, състоящи се от сергия с чадър и няколко масички, където под дърветата съм прекарал доста приятни часове.

През един от антрактите излязохме да се поразходим пред стадиона и видяхме, че там кипи също живот, не е всичко съсредоточено в стадиона и биропоя. Множество хора, предполагам неизкушени от концертите но привлечени от карнавалната атмосфера щъкаха между сергиите и определено се забавляваха. На едно място бийтбоксър беше събрал значителна публика. Приятното настроение и забавлението царяха не само на стадиона, а и далече зад пределите му.

Уви, както изглежда, всичко това май ще остане в историята. Въпреки твърденията на новата каварненска кметица, че фест и тази година ще има. Говори се, че водела преговори с нови промоутъри (?!?!?!) Защо, след като досегашните имат и know how-то, и връзките…
Ама само да направим мръсно. Както отменихме новогодишния концерт. Е – ето резултата. Май изписа вежди другарката Ставрева.
То и промоутърите няма да пострадат – междувременно организираха първия си концерт в София – на Accept. Предполагам ще има и други, на различни места.
Единствените, които страдат от героичните усилия на другарката да руши традициите са феновете.
Е, и местната икономика, включително на общините около Каварна, ама това са незначителни подробности, пред великите идеи, замъглили взора на другарката кметица. А и така няма да се дразнят някои местни жители, (като тези, за които съм споменал в края на поста), които се дразнят от “шума” и не искат мръсни, пияни и надрусани метъли да им цапат градчето. (Може би пияни и надрусани чалгари са ОК?) Да видим, пияните и надрусани руснаци, които се очакват около казачок-феста, гласен от новата кметица, как ще се отразят на местните.

Чел съм роптания, как в палатковите лагери ставали не знам какви си неща…

Виждал съм и двата палаткови лагера.
И този на плажа. Не видях да става нещо нередно. Същевременно в автобусите от плажа до центъра беше пълно със свежи млади хора, особено една компания, с която се засичахме няколко пъти, от която бликаше свеж хумор и ни повдигаше настроението за часове напред.
Ами скъпи каварненци, вместо да мразите “гадните” метъли, да се бяхте опитали да ги поопознаете. Нямаше да сбъркате.

През 2007, след концерта на Manowar, когато се свихме да дремнем в наетата стая в къщичка в едно лозе, близо до гробищата, единият от компанията не можа да заспи и отиде до палатковия лагер до стадиона. При рокерите. Да, точно при “лошите” и “страшни” рокери. Да – ония, с моторите (а какви мотори имаше….)
Изкара чудесно до сутринта на бира и скара в страхотна компания. То и аз исках да ходя, ама не беше редно да оставя 14-годишната си дъщеря сама. Не че нещо щеше да ѝ се случи, ама после, в къщи… Да не се отклонявам!

Разбира се, не казвам, че всички каварненци са против феста и метълите. Както вече казах, повечето каварненци са много готини и на много други места едва ли се срещат толкова отзивчиви и готови да помогнат хора!

Като стана въпрос за пияните и надрусаните, е, има и такива. Тази година видяхме един. Сигурно са били повече, но ние видяхме един, който явно не знаеше, къде е и защо е. Стоеше по-често с гръб към сцената и току се свличаше, но дама с телосложение на баскетболистка, стояща наблизо, тутакси го изправяше на крака. 2008-а, докато чакахме да отворят стадиона, един метъл беше прекалил с бирата и не можа да стане. Докато се чудим, как да го предпазим, да не го смачка тълпата, няколко младежи го грабнаха, събраха му и вещите, които бе изпуснал на земята и го преместиха на безопасно място. Даа, младите имат по-бърза мисъл и реакции. Е, самите Manowar започнаха сет-а си около 3 часа след случката, свириха 5 часа, предполагам, че е успял да види поне края на концерта. Но виж, това не го разбирам. Да дадеш куп пари, да дойдеш от майната си и да се докараш до там, че нищо да не запомниш. Както и да е, кой как му е всесело, но който не е бил в адекватно състояние е загубил. Много. Защото на Калиакра\Каварна рок нямаше слаби изпълнения. Поне, това което съм гледал, всички поканени бяха истински професионалисти, със сериозно отношение към работата си (специално за отношението на Manowar съм писал не веднъж).

Тук правя паралел с концерта на Енрике Иглесиас, който не посетих, но прекаралите се да отидат разправяха много негативни впечатления, които ще пропусна, понеже темата не е за него. Всъщност и други прехвалени звезди са се дънили на една или друга родна сцена, но не и групите, поканени в Каварна!

За съжаление, едно чудесно явление е на път да остане в историята. Поради, да го кажем, български неразбории. И недомислици.

Другарко Ставрева! Имам билет от много време за таз годишния рок фест. Ето го:

Цялата група имаме. И много други хора имат. Други години, по това време, много фенове вече имаха резервации за хотели и квартири в Каварна и околностите. Таз година не знаят, какво да правят.
Скъпа другарко Ставрева. Не си искаме парите обратно. Искаме да можем да си използваме билетите!
Искаме фест!

ПП
Бе защо никой друг не е писал за феста?
Единствено тук намерих друг репортаж. Ако някой знае друг текст – давайте го насам, да го линкна.

Рок-фест 10-то издание – втора част

2 Replies

към първата част.
С малко закъснение, поради пътуване и други ангажименти, да споделя и втората вечер уважаемите читатели.
Естествено по традиция, първата група я пропуснахме и дойдохме директно за втората.
Втората не бяха кои да е, а класиците UFO. Група, оказала влияние на много други групи и която дълго време беше сред “законодателите” на рока. (добре де, и на метъла) Няма да споделям, какво ми припомни срещата с тях, защото спомените са си мои 😛
Вярно, от класическите UFO, на линия бяха само вокалът Phil Mogg и барабанистът Andy Parker, който през годините ту напуска групата, ту се връща, но сега си е там, както в добрите стари времена. Новите момчета обаче също бяха много добри (то и не би могло да бъде иначе). Особено ме впечатли техниката на басиста, не съм сигурен дали беше Rob De Luca, поне на него ми заприлича, а и басът май си беше неговият.
Като цяло UFO звучаха доста по-твърдо, от колкото сме свикнали, с по-малко прогресив елементи в музиката, поне такова впечатление ми направи сетът. Един час разкошна музика, само дето Phil май приказваше малко повече, от колкото трябва. Голям плюс в сета на UFO бяха дългите китарни сола – нещо, което както и друг път съм писал, много ми липсва в съвременните концерти. Особено завладяващо беше синхронното соло на двамата китаристи.
Малко обидно е, че такива ветерани като UFO бяха толкова рано. Но какво да се прави, времената се менят, а определено HammerFall много повече заслужаваха да са ко-хедлайнери.

Hammerfall – we will prevail

Определено го направиха! Опасенията ми от предишния ден, как ще се представят бяха излишни. Hammerfall излязоха и ни размазаха тотално! Страхотни изпълнения, страхотни вокали, многогласните вокали звучаха много добре също. Трудно ми е да намеря думи, за да опиша невероятното изживяване от срещата с Hammerfall. Невероятно зареждане с енергия, пълно разтоварване от злободневните проблеми… Проблеми ли? Let the hammer fall!
Жалко, че сетът беше само час, но момчетата свириха стегнато и успяха да вкарат в това време доста песни. Hammerfall определено трябваше да са хедлайнери и само защото след тях следваха гигантите от Twisted Sister, не се повтори ситуацията от предишната година, когато Sabaton хиляди пъти повече заслужаваха хедлайнерската роля отколкото неубедително представящите се на живо от много време насам HELLOWEEN.
Все пак, след сета на Hammerfall съжалявах, че ще има някой, който да ми развали изживяването от преживяното. След нещо толкова добро, човек трябва да има известно време да се наслади и да преживее отново събитието.
Вярно, че при сегашния формат на “Каварна рок” могат да се видят много добри групи едновременно,
но си мисля, дали предишният формат на феста, когато се наричаше още “Калиакра рок фест”, не беше по-добър. Една “яка” група и една или две по-слаби (е, начинаещи и по-неизвестни, не задължително слаби) за подгрявка.

И накрая излязоха легендите Twisted Fucking Sister, както ни “обясни” Dee Snider, че е “правилното” название на групата ( 🙂 ) Мислех, че знам, какво мога да очаквам от тях, но успяха да ме изненадат. Първо, звученето им беше много по-твърдо, от както го знаем, от записите и клипчетата. Извадиха тежък, стоманен звук и изобщо липсваха лековатите, да си го кажем направо, на моменти даже лигави елементи, които са характерни за по-ранните им записи. Нямаше ги и специфичните прически, гримове и дрешки от младите години на групата.
Dee Snider определено извади впечатляващ глас. Къде ти, цяло гласище! Само на живо може да се оценя истинските възможности на вокала. А Snider демонстрира страхотна мощ на гласа. Жалко, че не успях да чуя Дио на живо. Не мога да си представя той какво е постигал. Е, Дио освен мощ имаше и невероятен диапазон, особено в по-младите години.
Озвучителите също заслужават да бъдат споменати (с добро!). Тон-инженерите на Twisted Sister добре бяха извадили гласа му напред и не се налагаше човек да се напъва, за да го различи между звука от инструментите, както често става на концерт. Също така добре се представиха и тези на Within Temptation, благодарение на които гласът на Шарон блесна с цялата си прелест. Не знам дали бяха различни хора, но тъй като имаше разлика при звученето на различните групи, предполагам, че поне тези две групи си водеха свой озвучителен екип.
Snider излезе по тениска с интересен надпис, с която обаче скоро се раздели и демонстрира хармонична физика и добре оформени “плочки”. Освен на външен вид здравата физика се потвърждаваше и от постоянната физическа активност, бягане и високи подскоци, съчетани със здравото пеене ( а кажете, че е на 60 години…). (Искам и аз като него. Ама ако може с по-малко тренировки и без диети… Ама май не може. Човекът каза, че спира да пее, защото иска да яде. 😀 )
С Twisted Sister беше още един гигант – Майк Пртной, който редуваше с лекота сложни ритми, но през цялото време подчертаваше, че е заместващ барабанист – на напусналия завинаги този свят A.J. Pero.

С това привършвам “репортажите” от фестивалните вечери. Ако ми остане време (и вдъхновение) може да добавя допълнителен текст за събитията около и извън самите концерти, но не обещавам.

Като цяло – тази година фестът беше на изключително ниво, чудесен звук, много добър набор от групи, чудесна организация! Надявам се нещата да продължат да вървят в положителна посока.

Рок-фест 10-то издание

6 Replies

Каварна рок 2015 Както знаете, древният ви приятел тия дни развява козина из Рок-Столицата и околностите.
Може би по-късно ще се отчета с по-подробен репортаж.

Сега накратко от първата вечер (хронологично втората, за нас първата и уви, предпоследната)

Нещата изглежда да вървят на добре.
За разлика от миналата година звукът беше перфектен (с изключението “Europe” разбира се за миналата година)
Имаше и “мултимедия”. Тъй де, екран, на който прожектираха имената на групите, вместо чаршаф с логото им, а накрая клиповете на Within Temptation, но за това след малко.

Иначе сложният процес в организирането на голяма група хора (този път цели 8 парчета!) пак взе своите жертви. Delian отпаднаха от класацията, добре, че ги бях гледал на концерта на Sabaton. Е, искаше ми се да ги видя с оригиналния им китарист, ама карай.

Много обичам Камелот… Обаче уви, нещо не им се получи. Не звучаха много добре, макар за това може би имаше вина и вятърът, който духаше докато свиреха, а след това спря. Но се държаха точно като подгряваща група. Вместо да си пеят песните, прекалено много време отделиха на “игри с публиката”, пишман импровизации и т.н. Жалко. Не беше зле, но очаквах много повече.

Виж, със супер групата Unisonic, нещата бяха по друг начин. Старите кучета (от Helloween,Asia и Pink Cream 69 ) знаят как се прави.
Не бях виждал Михаел Киске на живо. Ето че и това се сбъдна. С Кай Хансен (когото вече съм гледал с Gamma ray ни припомниха за класическия Helloween. Естествено не пяха само Хелоуински песни.
жалко че истинският Хелоуин не звучи така, както звучаха Унисоник. Като изключим първоначалния гаф на озвучителит, когато гласът на Киске не се чуваше в началото, звукът беше перфектен. Изобщо представянето на “старите кучета” беше страхотно, много зареждащо с енергия. Можех да го приема и за край на вечерта. Обаче!

Малко се безпокояхме, как звучат Within Temptation на живо. Знаете, концертното свирене много се различава от студийното.
Как. Невероятно! На някои хора просто им се отдава!
Със самото си излизане Within грабнаха публиката и я държаха много здраво до края. Стегнати изпълнения едно след друго, без размотаване и за нито една песен не бихме могли да кажем, че е по-слаба или звучи по-лошо от останалите! Както писах и за Europe, просто си личи, когато някой е поне с класа над останалите.
Тук “мултимедията” много помогна за цялостното възприемане на песните. Клиповете, илюстриращи песните бяха много добре режисирани. А понеже Шарон често пее в дуети, когато имаше такава песен (откриха с What about us – дует с Таря, например), партията на другия глас вървеше на запис в синхрон с живото пеене, а муцуната на втория вокал се мъдреше на екрана.
Самата Шарон ни събра очите многократно. На живо още по-добре личат вокалните ѝ възможности, диапазонът ѝ е направо безграничен. През целия сет не показа признаци на умора, къде ти, рипаше като… айде, да не използвам анималистични сравнения, и гласът ѝ не трепна изобщо. През цялото време покоряваше височините без да се замисли и се разхождаше из октавите, сякаш по коридора в къщи!
Трудно ми е да намеря думи, за невероятното удовлетворение, което изпитахме, цялата група. Within напълниха стадиона почти до рекордите, белязани от други групи. Публиката добре им се отплати.

Да видим днес, как ще бъде, дано звукът пак де е добър. Много се надявам моите други любимци Hammerfall да не ме разочароват. UFO са стари кучета, от ученическите ми съм им фен години радвам се, че ще успея да ги видя най-после. Колкото до”сестрите” и Майк Пртной, там нещата са ясни.
Очаквайте включване.

Тиймбилдинг

28.01.2015 – Battle Beast, Delain, Sabaton

1 Reply

Battle Beast, Delain, Sabaton Началото малко приличаше на това на това на Helloween-ската история. Не началото на концерта разбира се, а предисторията, така да се каже. Много редуцирана част от каварненската група се строихме чино в 18:00 пред зала “Универсиада”. Редуцирана до ни повече, ни по-малко от двама души. Пак ни пуснаха в залата малко преди обявения час за започване (т.е. 19) и пак концертът започна с час закъснение. До тук с приликите. Първата положителна разлика бе, че въпреки че отново беше студено, не валеше. От тук нататък всичко беше с положителен знак.
В началото имаше малко хора, което доста ме учуди, но постепенно залата се напълни. Може би някои си правеха сметка да дойдат направо за хедлайнерите, но организаторите подло ги “изработиха”, от което мисля, въпросните фенове нищо не загубиха, понеже и двете подгряващи групи бяха много добри! Поне по мое мнение, а и като гледам реакцията на по-голямата част от публиката. Рядко се случва да ми харесат всички групи, но този път и двете бяха много добри.

След първоначалното чакане на студа, последва също такова “висене” в залата, но поне на топло и на хубава музика. Много хубава, ама все пак не сме дошли на дискотека, започнахме да мърморим…
Както и да е, към 8 излязоха финландците от “Battle Beast”. Не ги бях слушал, признавам, но много ми харесаха. Много добри песни, а Noora Louhimo се нарежда според мене сред най-добрите дамски метъл-вокалистки, въпреки че не е толкова известна. Но те финландците си имат традиции при дамските метъл-вокали.

Приятно впечатление направи, че след сета на “зверовете”, много бързо бе прередена сцената за вторите изпълнители, за сметка на първоначалното чакане. Повечето неща бяха предварително подготвени и скоро “Delain” забиха здраво. Тук мога да започна със същото, че не ги бях слушал и ми харесаха. Но редът на групите според мен бе сбъркан. “Бойните зверове” по ми допаднаха. А и вокалистката им бе определено по-добра. Е, на външен вид мис Charlotte Wessels по-хващаше окото, а да не говорим, че по едно време остана почти по цици… шшт, долу лапите и избърши лигите, казах почти! (бе почти, почти, ама…) Приятния изглед се допълваше от китаристката Merel Bechtold, която обаче, се оказва само заместваше титулярния китарист.

Както казах, в началото гласът на Charlotte малко не ми допадна, но свикнах с него, а когато басистът със сложното име Otto Schimmelpenninck van der Oije заръмжа “по норвежки” ( 😉 ) гласовете им се допълваха много добре. Мистър Oije биеше и двете дами по дължина, плътност и обем на косата. Плюс лицево окосмяване. Не бе, дамите нямаха такова. Всъщност и двете бяха фини дами, за китаристката даже би било уместно определението ефирна, ако не беше очевидната физическа мощ, която демонстрира, навъртайки километраж и подскачайки по сцената, с китара, която определено не тежи няколко грама. Освен тези фронт-субекти имаше още “тъпанджия” и клавирист, които не се отличаваха с някакъв колоритен външен вид, но добре си вършеха работата.

Като цяло, втората група направи по-голямо шоу, но като музика първата по ми допадна. Но и двете се представиха всъщност много добре.

След втория сет музикантите от Delain се включиха в прибирането на апаратурата заедно с роудитата – нещо, което рядко се случва – като при всяко появяване предизвикваха заслужени овации.

И постепенно сцената се изпълни с дим, докато прожекторите осветяваха залата; няколко роудита с каумфлажни дрехи и каски разиграваха военни сценки, докато не изгаснаха светлините под звуците на задължителната “The Final Countdown” и инструменталната”The March to War”, из под мъглата танкът на Sabaton запали фарове и панцер-елитът откри с “Ghost Division”.

Sabaton са големи. Наистина големи. Още в горецитирания пост за Каварна Рок-2014 писах, че организаторите на фестивала неправилно ги подцениха и не ги сложиха като хедлайнери. Времето, когато бяха само подгряваща група отдавна мина и когато те водят нещата могат да покажат цялата си мощ. И преди писах за разликата между добрите и големите. Не знам, кое прави някого наистина голям, но когато го срещнеш, отличаваш го без грешка. Прави впечатление, че въпреки, че песните на шведите са на военна тематика, всъщност държанието им е много човечно. Може би и това е част от загадката.

Феновете на Sabaton са може би най-горещите от всички, които съм виждал. Екстазът достигаше до невиждани висоти. Групата съответно положи максимални усилия да се отплати.

Целият сет мина в приповдигнато настроение. Joakim контактуваше непрекъснато с публиката, подпомаган от Thobbe, който ръсеше майтапи на български със завидно добро произношение. Същия номер го прави и в Каварна; знае се, че той има приятелка (или приятелки 🙄 ) българка и явно си оползотворява правилно времето (майтап). Не мина без заигравки между Thobbe и Joakim, както и между Thobbe Chris – другият китарист. Изобщо сценичното присъствие беше на ниво.

Споменах вече френетичната публика, която не спираше да дивее. По едно време се заформи стабилно пого. Половината от нашата група се включи, но аз преценявайки правилно физическите си възможности, реших да не създавам излишна работа на травматологията на “Пирогов”. Погото беше толкова диво, че чак Joakim се притесни малко и с облекчение констатира, че щом всички се усмихват, значи няма ранени, след като “танцът” приключи. Изобщо балканската дивотия и викингската ярост се съчетаха добре. (Това беше само шега, бе! Не вадете брадвите!)

Голям жест беше, когато групата покани на сцената едно хлапе, както се разбра 12 годишно. Подариха му палки за барабани, перца за китари, а вокалистът се раздели с очилата си. Предпоследната песен оставиха момчето при тях, представям си на кои небеса се е чувствало. Такива преживявания на такава възраст са безценни!

Публиката освен с овации направи жест към групата, като избра да чуе “Gott Mit Uns” на шведски, а не на английски. Е, в момента, в който Joakim запита, на какъв език да пее, тутакси бе предложен Chinese, но се оказа, че изборът е ограничен само до споменатите два езика 🙂

Много съм доволен, че групата не промотираше само последния си албум, а се разходи по цялата си дискография, изкара доста от класиките си, като “Primo Victoria” и любимата ми “40:1”, която уви в момента е много актуална, покрай събитията в Украйна.

Sabaton направиха задължителните три биса и се скриха, но ни изненадаха приятно, когато неочаквано се появиха пак и забиха “Swedish Pagans”, която не беше в сетлиста. Май само Таря и Brazen Abbot бяха правили такъв неочакван подарък до сега. Малко неприятно стана, че точно преди да се появи групата отново, доста народ се бе ориентирал към изходите, но ние, които гледахме в правилната посока, на момента нададохме рев и се втурнахме към сцената. Така че за последната песен бях почти до групата. Не знам дали, ако феновете се бяха постарали още малко, дали нямаше да спечелим още една песен. Но всичко хубаво свършва бързо. Оставихме зад нас пода на залата, покрит с боклуци и кутии от бира (странно, защо се продаваше бира в кутии, като иначе ти отварят водата, че уж да не замеряш някого с нея), танкът и съоръженията на озвучителите, които чакаха да бъдат разглобени, и в студената януарска нощ потърсихме пътя към дома.

Каварна рок – 2014

2 Replies

И тази година боговете на Рока бяха на наша страна. (Фирменото ръководство също 🙂 )
На 27 осъществихме едно сложно пътуване до Шабла, където бе нашата временна резиденция за фестивалните дни. Самото пътуване заслужава отделен разказ, по-скоро повест, но ще го спестя на уважаемия читател.

Та в 6 и 45 на 27.06.2014 вашият разказвач положи морни телеса на влаковата седалка след извършеният подвиг “ставане в нереално време”, или по-скоро “ставане в стандартно време за лягане” и се остави в ръцете на Хермес ((Както знаем олимпийските богове са заемали много постове по съвместителство и въпросният такъв е бил бог и на пътешествениците)). Небето от сутринта беше застрашително облачно и по някое време заплахата се материализира под формата на обилен валеж…
А вашият домакин бе по сандали, за щастие във влака. Разтревожен за съдбата на феста се оглеждах за лъч надежда и такъв проби малко след Горна Оряховица… след което влакът се гмурна в нов потоп. Както и да е, в Търговище валежът беше вече спрял (да, за Каварна слязох вТърговище 😉 )
така че сандалите не бяха проблем, а когато дойде време да се товарим на колата, с която продължихме към морето вече печеше слънце. На магистралата, малко след Шумен настигнахме другата кола на компанията, която трябваше да е отдавна във Варна… но казах, няма да ви занимавам с подробности за пътуването. Както и да е, все още на 27-и, 20 минути преди края му, за който ден ни започваше резервацията вече бяхме на прага на: къщата, която бяхме наели. Препоръчвам, много добри условия и цена, и снимките абсолютно отговарят на действителността, за разлика от много други места, където снимките се оказват доста по-лустросани.

На следващия ден за пръв път от може би 3 години успях да се топна в морето. Шабленският плаж се оказа много хубав, за съжаление неохраняем. За това пък снабден с хубави бироубежища.

По живо, по здраво в късния следобед пропътувахме пътя под сянката на многобройните ветрогенератори до Каварна и се отправихме към най-любимия на рок-феновете стадион в родината. Да спомена, че чест прави на Кметъла на Каварна, че в града се паркира свободно! За толкова години фест не реши да печели на дребно от такси за паркинг. В резултат на което получава много повече доволни фенове.

GUS G за съжаление го изтървахме.

На стадиона пристигнахме в началото на изпълнението на PRETTY MAIDS, които ни изненадаха приятно с много интересна музика. Неприятно ни изненада качеството на звука. Микрофония, изкривявания… Нещо озвучаването куцаше.

Екипът на KROKUS също бяха усетили проблема, така че се заеха много сериозно да го разрешат и след продължителни усилия успяха, за което адмирации! KROKUS се чуваха много добре. Приятна група, без да блести особено. Слушал съм някои техни изпълнения по радиото, но като цяло не ги познавах особено. Аз поне бях доволен от тях, макар и да имах доста по-големи очаквания, но един от “съплеменниците” ни бе особено възмутен, че звучаха много подобно на AC/DC. (А, между другото, в паузите по колоните звучеше основно AC/DC).

След кратка пауза дойде време за хедлайнерите за деня.
Тук си пролича разликата, между добрите, много добрите и наистина Големите! EUROPE бяха невероятни! Качествен звук – всички проблеми от началото на фестивалната нощ ги нямаше, много професионални изпълнения, вокалът се чуваше прекрасно. Освен това и Joey Tempest пееше разкошно. И в сценичното поведение и в дребните детайли си личеше лустрото на професионализма от високо ниво.

Замислих се, как едни изпълнители успяват да грабнат публиката, а други, въпреки че много се стараят, не успяват, или поне не толкова ефективно. Това ми припомня за Doro, миналата година, която на втората песен вече държеше публиката в ръцете си. Същото се получи и при Юръп.

Направи впечатление и колко се е запазил Joey през годините. Помним клиповете от 80-те години, в които приличаше на момиченце. Е, сега прилича на момченце 🙂 .

Юръп изпълниха и нови неща, и неща, които не бях слушал, както и добре известни хитове. По време на импровизациите Joey вмъкваше понякога цитати от Whitesnake и Дио, даже “накара” публиката да пее припева на “Heaven and hell”. Накара в кавички, защото хората си запяха съвсем спонтанно, без фронтменът да им “подсказва” и да ги подканя, както беше при някои други изпълнители. Естествено, сетът на Юръп нямаше как да не завърши без “The Final Countdown” и чувство на пълно удовлетворение от преживяното и съжаление, че свърши се отправихме към возилото, паркирано на центъра на града.

Е, цялата работа не мина без проява на булгаристанския простак. Няколко, може би 5-6 … индивида, в началото на сета на Юръп започнаха да скандират “Сабатон”… Е, бяха избутани и игнорирани от тълпата, така че скоро замлъкнаха, ама уви, чалгарията ходи и по рок фестове, уви.

Следващия ден се канехме да стигнем рано, да пообиколим Каварна, но… стигнахме за втората група и изтървахме JORN. Сори момчета, нищо лично.

Виж, когато влизахме на стадиона, GOTTHARD тъкмо започваха. Изненадаха ни много приятно. Още с първата песен ни спечелиха.

При GOTTHARD също се наблюдаваха проблеми със звука, които при следващата група бяха отстранени. Само вокалът можеше да бъде усилен една идея повече.

SABATON. Шведската бойна машина откри с интродукция… “The Final Countdown” на запис. С пълна сила, не просто фон, цялата песен от край до край. После, по време на сета им Joakim Brodén спомена нещо, в смисъл, че няма нужда да викате “Сабатон”, важното е, че всички обичаме Метъла, не помня точно думите му. Явно момчетата не бяха особено щастливи от проявата на псевдо феновете им. А и Юръп са им сънародници.
Сабатон напълно оправдаха очакванията ни. Страхотни изпълнения, и страхотна физическа форма. Joakim подскачаше непрекъснато и пееше тежките вокали без грешка. Според всички ни, редно беше Сабатон да са хедлайнери. Или поне да им бъде отпуснато повече време, а не само един час. Така по-младата публика щеше да бъде удовлетворена повече, а и момчетата напълно заслужават. Групата се е доказала достатъчно и не виждам причина да бъдат пускани като подгряваща група. Е, хайде, като ко-хедлайнери да го кажем.

HELLOWEEN…
Две неща.
2.
Предишният концерт на Тиквите ми хареса в пъти повече.
1.
Тонрежисьорът на групата трябва да бъде евтаназиран, както се изрази един от колегите. Аз бих се изказал за по-твърди средства.

Да, и трето, на Andi Deris му трябва почивка.
Човекът се стара, дума няма, и странно, за разлика от повечето певци, с височините нямаше проблем, постигаше невероятни височини, но при по-ниските се мъчеше с някакви бленди, бе личеше, че се мъчи.
Сетлистът по мое мнение не беше добре подбран, изпълнението беше прекалено втвърдено при някои от по-мелодичните песни и като добавим към всичко това ужасния, не, кошмарния звук, концертът на Тиквите беше едно голямо разочарование. Иначе, като за металургичен цех биха звучали приятно, а за тенекеджийска работилница даже мелодично.

И в общи линии това беше за основната част от тура ни до морето и назад – самият рокфест.
Другото – барбекюта, плажове и т.н. едва ли представлява особен интерес за аудиторията.

Резюмето за цялостното преживяване: пълно удовлетворение.
Единствено съжалявам, че не остана време да се поразходим из Каварна, за която пазя много приятни спомени от почивката, която изкарах там през 2008-а (пак съчетана с рок-феста, естествено 😉 ) Имах желание и да открия и посетя Аптека Лалева, с които сме приятели във Фейсбук, но може би следващият път.

Когато вървяхме първата вечер към стадиона, преминаващи туземци ((Туземец значи местен жител, въпреки мнението на много хора, че значи друго нещо! Който не знае, да се образова: туземец=местен жител))
мърмореха на висок глас, така че да ги чуваме ние, запътилите се към стадиона: “От тия човек не може да се наспи”. Така е. Разбирам хората. Нищо, че събитието е само два дни през годината (айде, две нощи) и че храни града, а и околните градове. На когото не му харесва, просто не му харесва и това си е. Не знам защо, тогава си спомних, за три възрастни дами, които 2008-а висяха пред вратата на стадиона и гледаха, до колкото се вижда през вратата, какво става на сцената. Да уточня, Manowar ги слушах (и гледах) на 3 метра от сцената, а Алис Купър и Slayer за съжаление трябваше да ги слушам на бира пред стадиона, по финасови причини. Тогава си помислих, брех, какви възрастни фенки, и току се усетих, че всъщност не са кой знае колко по-възрастни от мене и сигурно сме горяли по една и съща музика по едно и също време. А веднъж рок-фен, цял живот рок-фен.

И на края, за да спазя традицията от миналия път, ще споделя и снимков материал – интересен представител на Каварненската флора:
кактус

Пещерата на неандерталеца