Днес честваме ХХ години от смъртта на ….. .
Толкова често чуваме или четем горното изречение, че изобщо не се замисляме за смисъла на самото действие.
Чествам всъщност означава “Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство” според тълковния речник.
Така, значи тържествуваме по повод това, че някой е починал…
За траките както и да е – така са вярвали хората. Ами ние, съвременните сапиенси?
Вярно, за хората, които са оставили следи в съзнанието ни трябва да си спомняме.
За тия, които са оставили следи в общественото съзнание е редно обществото да си спомня и да организира мероприятия с цел опресняване на спомена.
Тогава защо не се “чества” рожденната дата на заслужилата личност, а тази, на която е напуснал нашия свят? Може би точно за това, че човека вече го няма и всякакви страхове от превъзхдството му и завист спрямо способностите му стават вече неоснователни дават повод за веселие на “благодарните” потомци?
Но когато някой повдигне горния въпрос, заливат го с глупости, че човек не определял кога да се роди, но можел да реши кога и как да умре… И дрън – дрън нелепости, създадени за да замажат некрофилската същност на водещите световни религии и на болното обществено съзнание, повтаряни безкрайно така, че повечето хора ги приемат, без да се замислят.
Та даже и човекът да е извършил безброй подвизи и геройства, може да се случи да си умре съвсем “стандартно” като всеки “простосмъртен”.
Като изключим хората, за които може да се каже, че най-доброто, което са направили е, че са умрели, всеки друг, който е постигнал нещо го е направил, не защото е умрял, а защото преди това се е родил. Даже ако смъртта на героя е подвиг, с който е спасил безброй други хора, той нямаше да може да го направи, ако не се беше родил.
С две думи, дълбоко мое убеждение е, че нечия смърт може да е повод да си спомним за човека, но не и повод за тържество.
Виж, на рожденните дати са незаслужено пренебрегвани.
А на 8-и декември 1929 се е родила Клара Румянова.
За нея много може да се говори и пише. Достатъчно документи има и в Мрежата. Но най-хубавото, което може да се каже е, че с гласа си е донесла радост на безброй деца.
В биографията на актрисата са записани много роли и театрални и в киното, безброй озвучени анимационни и живи герои, много песни, не само детски.
Но най-известна ще остане като гласа на зайчето от “Ну погоди”:
(а за къде е заекът без вълка …)
https://youtu.be/a9xzwLqFxgo
