16:30. Г-н Свилен Драгнев, по-известен сред познатите си като Свильо, а сред електората като Свиньо Драгнев отвори очи и размърда телеса. Банките около него бяха празни. Тук-таме се мяркаше по някой депутат на по-далечните редици. От трибуната слизаше поредният изказал се по някакъв въпрос. Председателят попита за реплика. След двадесет секундно изчакване, преминало в многозначителна тишина обяви следващата точка от дискусията. Г-н Драгнев изсумтя от досада. Няма ли край! Би си тръгнал, но трябваше да изчака последното гласуване, инак току-виж не стигнали гласове и еврофондовете ще ги прилапат ония тъпанари… Опита се пак да заспи, но след цял ден дрямка не му се удаде. Тогава взе таблета и отвори случаен новинарски сайт. В следващият момент изпръхтя мощно от яд и това стресна няколко задрямали депутати, а засукана млада депутатка, поклащаща се към трибуната с папка в ръце едва не се срина от токчетата си на пътеката.

Идиоти! Поискали финансиране от доброволци и гледаш го получили! Ще стане като с ония “феодални старчета” на 8-и км., които още удържат институтите си, под напъните на няколко негови авери да строят там казино и хотели!

Г-н Драгнев не иска 8-и км. Той се е прицелил много по-високо – към звездите. Обсерваторията на Рожен отдавна го влече. Миналата година почти да фалират заблудените астрономчета ли бяха, астрологчета ли, ама оня глупак им намери допълнителна работа, да изкарат пари и да закърпят бюджета. Ама тая година г-н Драгнев няма да се даде. Звездите го зоват. Няма да ходят само на отсрещния връх в овехтялото Пампорово. Г-н Драгнев ще вдигне ултрамодерен курорт на Рожен. Тъкмо пътищата, водопровода и електричеството са прокарани, само остава да срине обсерваторията и да вдигне нови хотели. Малко санитарна сеч и пистите са готови. Само ще трябват пари, да се запушат устите на еколозите. Излишен разход, ама еколозите понякога са полезни, когато играят по нашата свирка – въздъхна на ум г-н Драгнев – та няма да подходим с бухалките тоя път.

Или пък не, може да запази обсерваторията. Или поне някой телескоп. Може да го включи като атракция. Особено като го насочи към Пампорово. Биг брадър на живо. Плащаш и гледаш, какво правят в съседния курорт. Виж, може да има и практическа полза от телескопите. Стига са броили мухите ония непотребни мързеливци. А може и клипчета да пусне. Срещу заплащане разбира се. “През телескопа”. “Животът на курортиста от близо”. Само има малка пречка. Обсерваторията още не е фалирала. Ще трябва да поговори с тоя, оня, да им осигури непосилни разходи. Или направо да затвори банката, в която са даренията. Хм, това май е най-сигурният начин. А и ще има допълнителни ползи.

Развеселен, г-н Драгнев се облегна назад и се загледа в деколтето на засуканата депутатка, която още не бе приключила изказването си.

Бележка: Това беше фикция, и всякакви прилики с лица и събития са, хм… случайни.

Когато след 1989-а година започнаха да се случват масово безобразия, несанкционирани кражби, зверски катастрофи, когато разни граждани безпроблемно започнаха да предават на вторични суровини паметници и релси, когато енергото, заради безбройните кражби на жици се принуди, да смени медните кабели с алуминиеви, които от своя страна водят до големи загуби на ток и съответно по-високи цени, хората масово ревнаха – “Няма закон! Трябва час по-скоро да се гласуват нови закони!”

Аз, и някои други, предпочитащи да мислят, отколкото да повтарят внушенията “от телевизора” се опитвахме да обясним, че то закони си има и до скоро са работели, само дето не се спазват и никой не следи за спазването им. Говорехме общо взето на вятъра. Мисля, че разстенията в близост разбраха по-добре, отколкото двуногите индивиди, които държаха упорито на своето.

Въпросните безобразия не спряха, само “свикнахме” с тях и не ни прави впечатление. Даже, когато някой селянин, отчаян от непрекъснатите кражби на труда му, които реално бавно го убиват, защото той живее от плодовете на труда си в най-прекия смисъл опита да се защити, чуват се недоволни гласове: “Какво толкова, една торба картофи му откраднали”. А че тая торба я крадат многократно и че човекът няма с какво да преживява – голяма работа! Вълци го яли. И че в такъв ужас и мизерия и заплаха от непрекъснати кражби живее 90% от населението – много важно, като иска да не живее…

Все пак одряманото ни общество не е привикнало съвсем към едно друго негативно явление – убийствата. Явление, което за съжаление с връщането на баш-ченгето на власт зачести. Както беше и при предишното му управление де.

Заспалият нашенец все още се стряска от убийствата, особено ако не са възрастни хора, които обществото така и така е отписало и почва да негодува. И в резултат на възмущението си иска да бъде върнато смъртното наказание.

Същата история, както със законите, с която започнах. Масовият гражданин, не забелязва, че престъпниците се разхождат на свобода, не защото не са екзекутирани, а защото не са осъдени, ако изобщо са били заловени – знаем, повечето дела са срещу “неизвестен извършител”, който така и така никога не става известен. Или пък, ако са осъдени, присъдата е условна, или малка, не съответстваща на престъплението. И най-често делата са “висящи”. Хора, висящи дела на брой повече от колкото могат да броят, необезпокоявани шетат по улиците и продължават да извършват престъпления. И на цялото това безумие, нашенецът вижда решението в … смъртното наказание.

Защо съм твърдо против екзекуциите? Като оставим всички други аргументи, които не са малко, основният, заради който съм против е, че в случай на съдебна грешка, действието е непоправимо.
Преди време в Щатите, след усъвършенстването на ДНК анализа и приемането му в съдебната система направиха разследвания на минали дела и се оказа, че в 70% от случаите смъртната присъда е била издадена неправилно. Обаче в повечето случаи, вече е била изпълнена…

Съдебни грешки стават лесно, даже и при некорумпиран съд. А ако не е некорумпиран… (Да да, нашият не е. И е независим…)

Чувам често “съдебната система не работи, трябва да има смъртно наказание”.
Хора, помислете, какво искате! Искате неработещ съд да издава смъртни присъди!

Нека да помислим, какво ще стане, ако се върне въпросното наказание.
Знаем, че обикновени хора, за дребни провинения, получават тежки присъди, даже в някои случаи вината им да е спорна.

От друга страна, хора, както ги наричат “с тъмно минало” и съмнително настояще заобикалят закона, или се отървават с леки, най-често условни присъди. (Що ли?)

И така, кой ще има полза, ако бъде върнато смъртното наказание? #КОЙ?
Колко му е да бъде натопен невинен човек. И “свидетели” ще се намерят, и “доказателства” ще се изфабрикуват. А като има убит, обществото ще се успокои, без да му дреме, дали е убит виновният.

Освен това, какъв по-удобен начин за отстраняване на неудобни хора, свидетели и прочие. Законно премахване на неудобния.

Все още поддържам вредния навик, да гледам телевизия. Понякога това е добре – снощи спонтанно включих телевизора и по NG засякох филм за цялата история на “Rosetta” до сега. Но това са едни малки изключения, които стават още по-сладки на фона на общата помия.

Тази сутрин по всички “национални” “тивита” се разискваше важната тема, кой политик на кого каква песничка пратил. Във време, когато в “Пирогов” умира поредната жертва на самозапалване. Независимо, дали е акт на отчаяние, или на психично отклонение. Мога още да изреждам, ама все тя.

Кирил Маричков, в “интродукцията” към коментара на Светльо Витков по “Нова”, много добре каза, че ситуацията в страната въобще не е подходяща, политиците да си разменят песнички. В началото се съгласих с него. После обаче размислих.

Само мърморим, как новините ни заливали с негативна енергия и черни новини. Престъпления, измами, корупция. Стига! Ето го решението. Вместо новини, разследвания и разкрития – музичка.

Хората нямали пари за хляб. Няма средства за лечение на елементарни болести, да не говорим за живото-спасяващи лекарства, а едни другари сменят нови “Мерцедеси„ с нови “Аудита“ – “Синовете на Великата мечка” друсат як казачок.

Земеделските производители задушени от рекетьори. Тютюнът мухлясва в складовете. Бракониери секат поголовно горите. Язовири заливат села и давят хора и животни, унищожавайки имуществото на хиляди семейства – “Сокола” и компания мятат гьобеци изразявайки отношение. Така де – отношението е най-важно. Има ли го, другото са подробности.

За една партия с абревиатура, подобна на име на цвете, песента е друга:

“Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?”

Като отговорът е последното:

Какво, не сте съгласни? Сори. “Блажени са вярващите”, но наивността излиза през носа.
(Всъщност, този лаф за блажените вярващи от къде идва, някой знае ли? Не е от Библията във всеки случай. Не твърдя, че я познавам на 100%, ама съм я чел доста подробно и не съм срещал точно този израз.)

Представителите на едни по-малки партийки с променлив състав, често и имена пък тресат телеса в еклектична смес от частушки, кънтри и кючек, гарнирана с валс и менует, в зависимост от къде духа вятърът и на къде пачката изглежда по-тлъста.

А за всички политици като цяло, лепне рефренът на Бритниту:
“Oops!… I Did It Again” или в превод: “Баси… пак я свърших същата”

И с песен на уста затъваме ли си затъваме в калта.

Изключително ми е неприятно, и съжалявам, че трябва да го кажа, но – казах ли ви!