Живеем в наистина интересни времена. Не става въпрос за известната китайска клетва. Интересни времена, времена на динамични промени, постоянни нови открития, технологични пробиви.

Скучно ли ви е? Нямате какво да правите? По телевизията повтарят за четвърти път втръсналия индийски сериал, по другия канал реалитито вече сте го виждали безброй пъти, макар и с различни участници. Във “фейса” все същите скучни идиоти. И от националната лотария греда след греда…

Не мога да ви мисля. Променете си интересите или все ще ви в скучно. Както желаете.
А животът точно сега е безкрайно интересен, стига да потърсите интересните неща.
Примерно тази нощ за втори път частна компания предстои да изстреля свръх тежка ракета. ((Става въпрос за втория полет на Falcon Heavy на 11.04.2019)) Преди изстрелването инженери от компанията надълго и нашироко обясняват всякакви подробности.
Или това е скучно?

Вчера за пръв път бяха публикувани снимки на околността на черна дупка. Самият процес на снимане показва върховите постижения на технологията, като за целта е използван радиотелескоп с апертура равна на диаметъра на Земята! ( Разбира се става въпрос за синхронна работа на множество антени по цялата Земя).
Какво толкова ли? По времето, когато бях студент, съществуването на черните дупки беше под въпрос. Те бяха само хипотетичен модел, който още не бе потвърден. По-късно, може би преди двадесетина години се появиха съобщения, че може би еди кой си обект е черна дупка. Днес са известни много такива космически обекти и днес наблюдаваме (или поне хората, които могат и знаят как) процесите, които се случват около такива обекти.

Точно сто години, след теоретичното предсказване на гравитационните вълни те бяха открити на практика.

Освен невероятните възможности за наблюдение на различни процеси, които дава откритието на гравитационните вълни, тези две открития потвърждават достоверността на теорията и показват мощта на съвременния научен подход. Независимо, че Теорията на относителността намира постоянни потвърждения и при научни експерименти, и от астрономически наблюдения, и в ежедневието – например системата за навигация GPS, която вече почти всички ползват работи с релативистични изчисления – някои от предсказанията на теорията, като черните дупки и гравитационните вълни бяха опитно потвърдени, когато технологията достигна нужното ниво и един век по-късно потвърди отново правилността на теорията. Което пък показва, че и ако през предишните векове науката се е лутала и се е опитвала да намери вярната посока, вече е стъпила на правилния път.

Чували ли сте за Пангея? А за Гондвана? А знаете ли, че в началото на 70-те години Континенталният дрейф беше все още хипотеза, която не се изучаваше в училище, а тук-таме можеше да се прочете някоя статия по въпроса в научно-популярно списание? Вече добре се знае, как са се движили континентите през вековете и още повече, как ще се разположат след хиляди и милиони години.

Също, когато бях студент, не бе позната нито една планета извън Слънчевата система. Даже се спекулираше дали въобще съществуват такива. До днешна дата има открити 4022 планети в други звездни системи.

В наши дни компютърни модели могат да заменят трудни за осъществяване тестове на различни системи, самолети, автомобили, физични, химични, геологични и други процеси. Да, компютрите. През 197-те това бяха машини, до които имаха достъп само тясно съсловие специалисти. Днес много по мощни от тези машини има в джоба на всеки. Друг въпрос кой за какво ги ползва.

Глобалната мрежа. Място където е достъпно почти всякакво знание и възможност за общуване с целия свят. Или пък за попиване на псевдонаука, конспирации и размяна на празнословия и хейт с все същите досадни идиоти. Въпрос на личен избор.

Лично съм виждал хора, оздравели от болести, нелечими само до преди няколко години. Далеч съм разбира се от мисълта, че с медицината всичко е прекрасно, но е факт – днес медицината е много по-напред от преди двадесет години и невъобразимо по-напред отколкото преди да речем петдесет.

Преди за постиженията на космонавтиката научавахме само от по няколко реда в пресата и евентуално кратък репортаж с излитаща ракета по телевизията. Западните постижения на космонавтиката бяха табу, а съветските – секретни. Днес всеки може да гледа директно NASA TV или стрийма на Роскосмос.

И като стана въпрос за космонавтика – вече космическите изследвания не са монопол на държавните институции, които се интересуват от тях само за военни цели или като средство за перчене пред другите. Вече частни фирми са водещи в космическите полети, като стимулират по този начин и държавните да се размърдат. В изследването на Космоса по един или друг вече може да се включи практически всеки, стига да има желание.

И така стигнахме до там, откъдето започнахме. Всъщност нови постижения на науката, нови пробиви в технологиите има непрекъснато. Би могло да се пише много и пак да не успеем да отразим и малка част от тях. Но не това е целта на този пост. Само исках да покажа, че живеем във възможно най-интересната епоха и само бъдещето ще е още по-интересно и спрямо днешните представи – невероятно.

Интересните неща са навсякъде около нас, само трябва да ги потърси човек. Въпрос на интереси.
Иначе за себе си знам – по късна доба ще съм на канала на SpaceX.

Наистина падат камъни от небето, но сега за едни други работи, които понякога падат непредвидено в новата статия в Наука OFFNews.

Днес, 12 април 2015-а година се случи Великден. Щото той се случва когато си поиска, по различно време.

Но покрай целия захлас по мистични небивалици, днес е и ден, който всяка година е на една и съща дата – денят на Космонавтиката.

Денят, в който отбелязваме най-големият успех на Човечеството – първите му плахи опити, да излезе от люлката.
Защото, както е казал Циолковски:

Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка

Да се поздравим с този празник на науката и прогреса!
Нещо, което бях писал преди 5 години по въпроса.

Колко души се сещат, какъв ден е днес? 12-и април?
Колко ще извадят църковния календар? И колко ще се сетят какво чества Човечеството днес?

На 12 април 1961 г. човечеството направи гигантска крачка към бъдещето. Последвана от още няколко огромни.

Уви, когато изглеждаше, че е добило вече достатъчна инерция изведнъж полетът към мечтите беше прекъснат. Рязко, грубо, грозно. И уви, издигането беше последвано от рязко сриване в бездната.

Стремежът към знания е заменен с невежество, мистицизъм, религиозен фанатизъм водещ до следващата стъпка – конфликти на религиозна основа.

Дали следва ново средновековие? Или това е временен спад пред нов скок? Иска ми се да е второто.

А все пак, колко хора ще се сетят, покрай боядисването на яйца, какъв ден е днес и какво означава той за Човечеството?

Коя е най-важната наука?
Тъп въпрос. Всяка наука е неотделима част от познанието и в различни случаи може да се окаже различно “важна” всяка една.

Често за дадено откритие или изобретение ключови се оказват открития в съвсем, на пръв пооглед отдалечени области. А сложните устройства, които днес ползваме без да забелязваме и да им обръщаме внимание обединяват в себе си безброй откритя в най-различни области, често направени много (дори стотици) години по-рано.

12 април е ден на космонавтиката.

За какво ни е пък това, е често произнасяна реплика. Първо трябва да си оправим проблемите тук на земята, да оправим…. – сложете каквото поискате след точките.

Ами, космонавтиката е едно от най-силните оръжия на човешкото познание. Също едно от най-необходимите средства, за оцеляване на човечеството. Сериозно.

Първо, както знаем, космическата техника е сложна. Много сложна. За да се разработят надеждни системи, работещи безотказно в тежките космически условия се впрягат страшно много области на познанието и се разработват авангардни решения, намиращи после приложение и на Земята.

При мисията “Аполо”, за кратко време техниката прави гигантски скок, може би по-гигантски, от крачката, за която говори Армстронг. Интегрални схеми, стрували при Аполо 11 повече от 1000 долара, при Аполо 17 вече струват 2-3 долара. Направен е огромен скок в миниатюризацията, довел до скорошното разработване на т.нар микрокомпютри, които са предшествениците на машните, с които сърфираме днес в Интернет и пишем пасквили против науката ( в частност космонавтикта). Е, не всички. Някои пишат.

Не знам, колко хора знаят, много важна област от медицината – мамографията е базирана на системата, използвана за разчитане на лунните снимки и последващо картографиране, използвана при “Аполо”.

Някои приложения на “лунните” изобретения са куриозни, като например опаковки за хранителни продукти, от материала, използван за парашутите на командния модул.

Освен разработката на нови материали, трябва да се отбележат и изследванията в Космоса. При ниска и нулева гравитация редица материали имат различни свойства. Много лекарства могат да се получат по-лесно при нулева гравитация.

За изследвания при ниска гравитация Европейската космическа агенция предлага лаборатория в самолет , още, възможност, използвана и от мои (бивши) колеги, като например феодалната старица от тая страница.

Но за продължителни изследвания не може да се мине без Космоса.

Астрономията е една от първите области, привлекли човешката жажда за знание. В наши дни тя става все по-актуална освен за чистата наука и заради многото изкуствени спътници, които окичиха околоземните орбити. Но много важна е ролята й за откриване на потенциално опасни “камъни”, които биха застрашили живота на Земята. Още повече срокът, отпуснат ни от природата да се подготвим за такова “посещение” е на изчерпване, съдейки по цикличността, с която в миналото са ставали подобни катаклизми. Астрономията заедно с добре развитата космонавтика могат да бъдат решение на подобна заплаха.

Освен астероидна атака от Космоса дебнат безброй други опасности – избухване на Свръх нови да речем. Може би скоро ще сме способни да изградим щит около Земята, ако не пестим средства за изследвания в тази насока? Щит, който ще бъде полезен и когато земното магнитно поле спадне до нула, както е станало на Марс да речем и слънчевият вятър ще достига безпрепятствено земната повърхност.

Ако не мислим в перспектива, може наследниците ни да не ни бъдат особено благодарни за липсата на далновидност!

Може много още да се пише за ползата от космонавтиката.

Но да не забравяме, 12-април е ден и на още нещо, предизвикало революция в човешката история – рокендрола!

Поздрав с един клип, който обединява двете теми на деня: