Tag Archives: Космос

Виртуалният астронавт

Виртуалният астронавт Ако се интересувате от космонавтика, от Космоса, или поне космическите изследвания не са ви напълно безразлични, със сигурност сте чували за Светослав Александров. Неговият сайт http://www.cosmos.1.bg/portal/ е известен на всеки космически ентусиаст, както на всеки, който търси информация за космическите полети, за историята на космонавтиката и нейното бъдеще.
Порталът на Светослав Александров в годините се превърна в най-надеждния източник на информация за космоса. Ако се интересувате от определена космическа мисия, със сигурност ще я откриете там. Той има славата на експерт по космическите въпроси, когото канят различни радио и телевизионни водещи за изясняване на въпросите по космическа тематика.
Защо този портал оцеля през годините, въпреки многото опити за създаване на подобни, които не издържаха дълго? Причината е, че д-р Александров е учен, макар и специалист в друга област – молекулярната биология и се отнася към хобито си както към научната работа: с търпение, упоритост и постоянство събира редовно информация без почивка. Отсява неверните, погрешни сензационни „новини“, като подбира само надеждните източници. Филтрира псевдонаучните и конспиративни небивалици. И разбира се в текстовете му винаги има стриктни препратки към използваните източници.
Светослав Александров е автор на две книги – научно-популярната „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ и фентъзи романа „Сред пясъците на Саркания“.
Новата книга на д-р Александров отново е научно-популярна, но е необикновена. В нея ученият не просто разказва. От нея можете да научите, как активно да участвате в изследването на Космоса и без да се налага да се борите за ограничените места в космическите програми.
В наше време могат да се намерят много изображения изпратени от космическите мисии, както от различни телескопи. Ние можем не само да ги разглеждаме. Можем да участваме в обработката им! Можем да участваме в търсенето на различни обекти. Включително астероиди и комети, които биха могли да са заплаха за Земата. Авторът обяснява как става това и дава пример, за открития направени от ентусиасти.
Разбира се, книгата дава интересна информация и за същността на изследователската дейност и за проблемите при космическите изследвания. Например, защо не можем просто да изпратим камера от GSM, за да получим качествени снимки – реален въпрос, на който често съм се натъквал.
Освен изследването и обработка на изображения можем да изживеем почти реален космически полет посредством симулатор. В книгата има описание на симулатори на реални полети, спазващи физическите закони.
Това разбира се не е всичко. В наше време всеки може да направи свой спътник и да го изстреля в космоса! Сам, или в колектив всеки може да се кандидатства за финансиране, ако не разполага с достатъчни средства, но има ценна идея за изследване. В книгата има информация от къде могат да бъдат закупени частите за спътника и на какви стандарти трябва да отговаря.
Книгата засяга много въпроси. И за липсата на интерес от страна на държавата към науката, и за борбата за членство на страната ни в ЕКА. Сериозно внимание се обръща на псевдонауката и конспиративните и на необходимостта от внимателно отношение към вярващите в тях.
Авторът не пропуска и научната фантастика и ролята ѝ за привличане на повече космически ентусиасти, като същевременно дава и някои съвети, за евентуалните бъдещи писатели на фантастични произведения.
Не е пропусната и темата за мотивацията.
В книгата има още много съвети за космическите ентусиасти, които желаят да превърнат интереса си в сериозно занимание, като и да мотивират и други ентусиасти.
Ще завърша с думите на автора:
„Какви качества ще са ви нужни, за да можете да участвате в космическата сфера? Днес отговорът е „всякакви“! ….. Работете здраво върху това, в което сте силни и бъдете креативни за да впрегнете таланта си. Нещата ще се получат!“

Книгата може да бъде закупена в електронен формат от книжарницата на “Фондация Буквите” за цена от 5 лева.

Салют 7

1 Reply

Салют 7 Читателите на блога ми добре знаят, че Космосът и космонавтиката са сред темите, от които се интересувам особено много. Чета всичко свързано с темите, което ми попадне и търся филми и клипове по въпроса. Обаче, докато добри научно-популярни филми има доста, уви, художествени почти няма. Космосът е трудна (и може би непонятна) тема за режисьори и сценаристи. “Аполо 13” бе едно чудесно, изключително добре направено, но за съжаление еднократно изключение.
(А книгата на Джим Лавъл и Джефри Клюгер е разкошна. Но и такива книги липсват.)

Категорично изключвам филма “Гравитация”, който въпреки чудесните космически кадри си беше най-банална катастрофична фантастика с актьор и половина и стандартно-малоумен сюжет и меко казано ме отврати.

Филмът за Гагарин беше добър, но не бих казал, че е нещо изключително. Е, все пак въпрос на вкус. Друг може да го хареса много.

Като научих, че има два нови филма на космическа тематика веднага знаех, че няма да ги пропусна и се надявах да са добри.
Снощи гледах “Салют 7”.

Да! Това е отличен филм! Наистина! И като сюжет, и като операторско майсторство и ефекти, и като актьорска игра.

Всъщност филмът е руският отговор на “Аполо 13”. Даже и по стечение на обстоятелствата, корабът с който космонавтите изпълняват мисията има 13-ти номер: Союз Т-13.
Също като “Аполо 13” филмът е по действителен случай. Обаче, за разлика от Аполо, тук сценаристите са решили да вкарат допълнителни художествени елементи. При Аполо 13, художествени елементи бяха в някои детайли. Например във филма останалият на Земята в последния момент пилот на командния модул Томас „Кен“ Матингли се сеща как да осигурят достатъчно ток за кацането, докато в действителност по въпроса са работели огромни екипи от инженери и три тренажора, където вариантите са се отигравали многократно.

При “Салют 7”, наред с основната история, сама по-себе си достатъчно драматична, сценаристите бяха включили и допълнителни драматични моменти, които не са се случили в действителност при тази мисия. Но това не разваля филма. Създателите са го посветили на всички космонавти и много от събитията са се случвали при различни полети. Например, командирът (истинският) на полета Владимир Джанибеков казва, че скачването не е било толкова трудно, както на филма, но самият той по-рано е участвал в доста по-драматично скачване. Пожар при мисията не е имало, но пък пожар се случва по-късно на станцията “Мир” и т.н.

При мисията не е имало опасения за американска диверсия, но пък надпреварата и взаимното дебнене и параноя са съпътствали цялата космическа програма и на двете държави. Както и военните често са пренебрегвали човешкия живот в името на някакви си там абстрактни, или по-скоро егоистични техни цели.

Като цяло филмът е изпипан чудесно, нищо в сюжета не ме подразни. А космическите кадри бяха разкошни. Струва си филмът да се гледа на 3D. Но и на 2D е чудесен, а не като някои боклуци, при които ако го няма 3D ефекта не стават за нищо. Безтегловността беше отразена по превъзходен начин. Имало е достатъчно консултанти, за да не се получат нелепи сцени, които не са възможни в условия на микрогравитация. Беше изпипано до последни детайли, даже когато единият от космонавтите рязко изтръскваше термометър си помислих, че съм “хванал” екипа в недомислица, но забелязах, че той се държи с крака, за да не отхвръкне при рязкото движение.

Интересно беше решението на създателите, понеже филмът се разминава с оригиналната история, да запазят малките имена на героите, а да променят фамилиите. Владимир и Виктор във филма бяха Фьодоров и Альохин ( Джанибеков и Савиних в действителност). Първата жена излязла в откритото космическо пространство Светлана Савицкая бе Светлана Лазарева във филма. Но както се вижда от оригиналните кадри в края на филма, актьорите бяха докарани да приличат много на истинските участници в събитията.

Във филма имаше много свежи моменти, много ми хареса закачката с американските филми, когато “врагът” козирува на героите, а те след кратък размисъл великодушно му отвръщат. Клишето бе иронично изпълнено точно в стил “героичен американски филм”.

Както често съм казвал, детайлите са много важни за цялостното впечатление, а в “Салют 7” те бяха изпипани ювелирно.

Разбира се не липсваха и личните проблеми от живота на героите, без които филмът би изглеждал недовършен.

В заключение, “Салют 7” е разкошен филм, който според мен би се харесал не само на изкушените от космическата тематика.

Сега точа зъби за “Времето на първите”, който доколкото разбрах е по-близко свързан с оригиналната история.

Ревю на Светослав Александров за филма.

ПП
Със Салют 7 добрите космически филми по моя критерий стават 2. (С “Аполо 13”)
Но пак да припомня въпроса си от преди години, що така ако няма авария и проблеми, не става хубав филм?

И все пак тя се върти

За смисъла и безсмислиците

3 Replies

Опять попал в газету ((Този руски израз всъщност има по-различна смислова натовареност, ама да не изпадаме в подробности 😉 ))

Единственото онлайн издание у нас, което има смелостта да пише и за наука, в противовес на останалите, топ-теми на които са парцалки и скандалчета – Наука OFFNews отново публикува моя статия – за смисъла от научните изследвания, за реакцията спрямо тях на по-голямата част от обществото и разбира се, за най-актуалното събитие – облитането на Плутон от сондата New Horizons.

Е, малко промениха началото на статията, но и аз не очаквах да мине в оригиналния му вид, поради правилата за коректност между различните медии.

За това публикувам тук началото (щото си държа на него), като подчертавам – медията по никакъв начин не е ангажирана с него и не нарушава политическата коректност:

“Здравейте.
Предполагам, всеки от вас, освен ако не живее напълно потопен в света на Онур, Фикрет и Мюрвет или на позабравените дон Педро и дона Хименес, или пък не се вълнува единствено и само от поредната простотия предлагана от изобилните „реалити“ програми, или не живее в алтернативната реалност на пациентите на Гала, tv 1000 и Канал 3 е разбрал, научил или поне подочул с едно ухо за поредния грандиозен успех на човешката мисъл и инженерен гений – изследването на най-отдалечената (макар и бивша) планета от Слънчевата система – Плутон.”

Нататък – самата статия

Addicted to Cosmos

5 Replies

Премиерата на новото издание на “Космос” отмина. Остана неудовлетвореността от липсата на подобни предавания, както и на друг вид научно-популярни издания – хартиени, радиопредавания и т.н. В този ред на мисли RATIO е единствен светъл лъч в мъглата на посредствеността, покрила трайно страната ни, един форум, на който може човек да се докосне до истинската наука, поднесена в разбираема и увлекателна форма. За съжаление форумът страда от липса на популярност и е само в София. Не знам, не е ли възможно сесиите му да се публикуват поне в Мрежата, явно за пряко излъчване по някоя телевизия е прекалено фантастична мечта.

За запълване на глада за качествена научно-популярна информация, вечер, когато успеем да се съберем цялото семейство в последно време гледаме “Космос”. Една вечер епизод на Сейгън, другата – на Тайсън.
И пак се питаме, какво пречи на някоя нашенска телевизия да ги излъчи?
БНТ, като наследник на телевизията от соц. времената, трябва да пази в архивите си копието на филма на Сейгън. 30 години след премиерата му, правата за излъчването му сигурно не са толкова скъпи – ще се изплатят от първата реклама от многото, с която ще бъдат накъсани епизодите (преди 9-и сеп.. опа, 10-и ноември, поне тая “прелест” я нямаше и можеше човек да си изгледа каквото гледа на спокойствие).

Защо бнт или друга телевизия, кичеща се с определението “национална” не купи правата за новия “Космос” на Тайсън? Едва ли ще са по-скъпи от на една-две сапунки, но пък резултатът ще е безкрайно по-полезен?
Може би поради липса на култура и недостиг на интелигентност на програмните директори, които като почти всички лица на отговорни постове в България са там заради връзки, а не заради способности? Риторичен въпрос.

А и не са само “Космосите”. По Дискавъри-сайънс вървят доста интересни сериали, включително един на Стивън Хокинг. На английски. Опция – руски субтитри.
Научих наскоро, че имало и филм по “Рибата в мен” – познайте, има ли го достъпен за българи, незнаещи английски.
И много други, от които уви, жадните за знания българи са лишени.
На фона на това информационно затъмнение, всякакви конспиративни простотии буквално кипят и заливат мозъците на населението.

Космос

4 Replies

Cosmos - Tyson Лятото на 1984-а. Първи епизод на поредицата Космос на Карл Сейгън. Млад, симпатичен учен още с първите думи грабва аудиторията и я държи дълго след като епизодът е свършил. И така до края на поредицата. За Сейгън бях чел преди това доста в списание “Космос” (случайно съвпадение с името на филма), вестник “Орбита” и някоя и друга популярна статия тук-таме. Бях много щастлив да го видя и в качеството му на лектор в неговата завладяваща поредица.

“Космос” на Сейгън всъщност дойде в България 4 години след създаването си, което за комунистическата действителност е на практика почти веднага. Трябва все пак да се чуе за филма от много места, да се провери дали не е “идеологическа диверсия”, да разрешат един куп важни хора… 4 години си беше едно нищо, за да се задейства тежката комунистическа бюрокрация и да достигне филмът до зрителите.

Да отворя скоба. Когато филмът излезе, състудент започна да ми обяснява как бил идеологически неиздържан и се сърдеше, как може изобщо да го пуснат… Беше си много надъхано момчето…
Затварям скобата.

Както писах, покрай филма на Сейгън научихме в България, че българска песен е била избрана в представителната колекция на “Вояджър”. Седем години след изстрелването на сондите…

Ето че ученикът на Сейгън, Нийл Деграс Тайсън направи (със съдействието на Ан Друян) ремикс на класическата поредица.

Веднага се чуха мърморения “какъв е смисълът”, “не може да се направи нещо по-добро” и т.н. хейт, който за съжаление е неизбежен, когато някой реши да направи нещо хубаво.

Който предпочита да види за какво става въпрос вместо да хейти вече схванал, но да поясня за колебаещите се: смисъл да се възроди и припомни нещо хубаво винаги има. Вариантът да се повтаря отново и отново не работи за дълго. Още повече, науката се развива, много нови открития бяха направени след филма на Сейгън. Примерно тогава още предполагахме, че има планети извън Слънчевата система, но първите бяха открити около 15 години по-късно. Днес вече се откриват и подобни на Земята планети. Освен това технологиите напредват. Тайсън се е възползвал умело от новите възможности на киното и филмът му е много по-богат от към ефекти. Имам предвид целесъобразни ефекти, помагащи да се илюстрира изложението.

Освен това “Космос” на Тайсън не е просто нов прочит на филма на Сейгън. Тайсън е вложил много нова информация, бих казал, че филмът му е в пъти по-наситен с информация, от предишния. Сейгън доста повтаряше едни и същи неща в различните епизоди, може би за затвърждаване. При Тайсън това го няма.

Тайсън се оказа, че е също така добър разказвач, като Сейгън. Сега може би ще възникнат спорове, кой е по-завладяващ. Аз като човек, изживял времето на Сейгън и появата на филма му и емоциите около него ще си замълча. Само ще кажа – Тайсън, ти си невероятен!

Информацията във филма, ще ми опонира някой е всеизвестна. Чух и варианти, че ставал само да образова “тъпите” американци. Да, за хора с обща култура около средната, повечето информация в “Космос” би трябвало да е известна, но пък е поднесена по разкошен начин, “гарнирана” с много исторически справки. Знаехте ли, скъпи ми хейтъри, кой е да речем човекът, изчислил възрастта на Земята? И какво общо има този човек с безоловния бензин? Ъ? А за “харема на Пикеринг”? Или какво е правил Фраунхофер преди да стане специалист по оптика и защо е починал млад?

Но най-ценното качество на “Космос” е като помагало за учениците. Информацията, която току що са им преподали в училище могат да я видят тук илюстрирана и разказана по невероятен начин, със съпътстващите я исторически справки. Така поднесена, че да я разберат и да я запомнят трайно! Електронните слоеве на атомите, прескачането на електрон по орбитали, как хлорофилът обработва водата и въглеродния двуокис. Разбира се и близкия и далечен Космос, полети до края на познатата ни Вселена. (Една дама, която като ученичка изпитвала влечение към химията сподели, колко съжалява, че тогава не е имало подобен филм…)

И така, всичко това е чудесно, само че (мислите, че ще минем без “обаче”? Нямааа.) познайте по коя национална телевизия българският любознателен зрител и (потенциално) жаден за знания ученик може да види поредицата? Познахте. По нито една от трите набедени за национални! Добре, че по българския канал на National Geographic може да се гледа почти веднага след официалното излизане на поредния епизод (с 1-2 седмици закъснение). Хубаво, ама NG далече не се “хваща” навсякъде и от всички. В Замунда.нет се появяват епизодите, но почти без субтитри и добре че са качени и някои от озвучените на български епизоди от NG, за да могат повечето хора, които не знаят английски, или още го учат да се насладят на филма, без затруднения.

В “замяна” особено около наскоро преминалите празници бяхме щедро “дарени” с “популярни” филми на религиозна тематика. Включително за нови “изследвания” на плащеницата на Христос, за която от сума време се знае, че е фалшификат от 14-и век (айде, да беше век-два разликата, да претендират за грешка в датирането, ама 14 века!). Или бил ли е Исус в Британия… Бе първо докажете, че изобщо е съществувал, после му редете биография.

Друго шокиращо обстоятелство около филма на Тайсън е, че бе забранен в редица ислямски държави, а и много християнски общности надигнаха глас… По времето на Сейгъновия филм нямаше такива изстъпления. Никак не искам да съм прав, ама нещата уви вървят с широки крачки натам.

Стига с мрачните мисли.
Щастлив съм, че бе възродена една легенда от младостта ми!
Разкошен филм, невероятен Тайсън!

ПП
Ще кажете, че сме се наговаряли с Григор, ама не сме. Тия дни е пуснал разкошна статия за филма!