Вчера в офиса ни дойде дама с лаптоп. Както стана ясно, открила фирмата ни в Нет-а и говорила с колега, да й помогнем с линукса на лаптопа.

ОК, с удоволствие. Това ни е работата, а и обичаме да се занимаваме с Линукс и всичко свързано с него. Също така, трябва ли да споменавам, че ползваме Линукс и тук-таме FreeBSD? Така че сме щастливи, че работим с това, което харесваме.

Но отклоних се. Погледнахме “болния” лаптоп и се оказа, че е тежко въоръжен с SUSE Linux Enterprise Desktop 11. Учудена от физиономиите, които направихме двамата с колегата, с когото бяхме увиснали над лаптопа, дамата започна да ни обяснява, как тази дистрибуция се ползвала на Лондонската борса и още 5-6 сериозни организации изреди, явно беше добре информирана и сигурно в първия момент се е усъмнила в нашата компетентност. Сигурно върху избора на дистрибуция е повлиял точно изборът на тези сериозни (и богати) организации.

Това ми напомни друг случай, когато потребител на Линукс си беше изтрил чисто новата Федора, за да сложи CentOS, защото CentOS е свободен вариант на Red Hat Enterprise Linux (RHEL) – без затворените приложения, които влизат в дистрибуцията и някой му казал, че е “по-добър”.

Добър ли е RHEL? Добър ли е SUSE Linux Enterprise Desktop? Безспорно. Въпросът е добър за кого?
Изредените дистрибуции са “тежката артилерия” на Линукс, най-честия избор за бизнес употерба. Всичко, което влиза в дистрибуциите, както и те самите са тествани дълго време за стабилност и въвместимост, преди да бъдат пуснати на пазара. Също така подръжката, която осигуряват производителите на дистрибуциите е невероятна, а сериозните бизнес-потребители държат на сериозна подръжка.

От друга страна тези дистрибуции са много консервативни. Идеята е, като се инсталират, да не се пипат повече, евентуално се правят ъпгрейди ако се открие даден проблем или ако някое приложение има нова версия, която има важни промени, без които не може, но общо взето рядко се пускат нови версии на софтуера за “бизнес” и “ентърпрайз” дистрибуциите, а ако се пусне, често новата версия на дадена програма не е най-новата, а няколко версии по-стара, но вече изтествана за проблеми.

Неприятностите на нашата посетителка бяха свързани точно с тази консервативност на избраната дистрибуциия. По-нови флашове не вървяха, флаш-плеърът пък не можеше да се обнови, защото версията на Мозила беше 3.0 (и в хранилищата нямаше по-нова), а актуалната версия е 3.6.ххх. Естествено не е проблем тези консервативни дистрибуции да се “деконсервират” – т.е. да се накарат да работят с хранилищата за “хом едишън” версиите, но тогава защо да не изберем директно тях?

Е, качихме последната мозила на лаптопа, съответно флаш-плеърът вече не възрази срещу ъпдейта и всичко си тръгна (включително “сурат-кетапа”, който протестираше нещо срещу старата Мозила). Собственичата на лаптопа изглеждаше малко се постресна, докато гледаше как бъркаме в “червата” на Suse-то. Май след тази “демонстрация на сила”, нашите аргументи в полза на OpenSuse или още по-добре Ubuntu, като по-удачен избор за домашен потребител й прозвучаха доста по-убедително.

Може би, начинаещите Линукс-потребители се увличат по “профешънъл” и “ентърпрайз” решенията по инерция от Уиндос, където “home-edition” вариантите са с орязани функционалности, често необходими или по-удобни за потребителя, докато всички нови програми се инсталират еднакво и на home и на professional варианта на “прозорците”. Както и вирусите 😉 .

При Линукс “домашна” дистрибуция в никакъв случай не значи орязана дистрибуция. Всичко най-ново и лъскаво се прави първо за тях. Professional от своя страна означава надежност, стабилност и консервативност.

Така че, ако се колебаете кое е по-добро – седан, джип или камион? Или пък трактор? Това, което ви е необходимо, за да си свършите работата. На магистралата трудно ще “летите” с камион. На нивата седанът ще е безполезен. Същото е и с Линукс дистрибуциите.