Когато написах поста за злощастния инцидент във Враца, очаквах повече хейт. За щастие, много голяма част от читателите разбраха какво имам предвид. Естествено не липсваха и гневни коментари (под публикацията във Фейсбук), като някои от тях съвсем първосигнални. Явно беше, че коментиращите въобще не си бяха направили труда да прочетат публикацията, а директно бяха оплюли поста, понеже се различава от тяхното мнение.

Много бързо гражданите си съставиха мнение, определиха кои са виновни, даже раздадоха и присъди, въз основа на прочетеното в медиите и на база на лични пристрастия. Даже последвалото разследване, свидетелските показания и новите факти не можаха да променят мнението на много хора.

“Много е важно, гражданите да разберат, че не бива да правораздават в рамките на първите 24 часа, особено когато има данни за извършено тежко престъпление.” пише адвокат Петър Николов в страницата си във Фесйбук.

Всъщност, за истерията по случая много голяма вина имат медиите.
Първата информация, може би половин час след инцидента бе, че шофьорът е излязъл от колата и нападнал пресичащи пешеходци с бокс, като след последвалото спречкване, шофьорът внезапно починал. Не бяха уточнявани имена, кой какъв е и т.н. Вечерта, в новините по “националните” телевизии бе представена точно обратната медия – как пешеходците измъкнали шофьора от колата и го убили с метален бокс! Не знам, тази форма на новината е изглеждала по-продаваема може би за шефовете на въпросните медии. Или пък е имало някакво влияние върху тях? Нямам представа, но както и да го погледнеш, манипулирането на зрителите на по такъв начин е грозно!
По-късно, понеже се оказа, че има много свидетели и записи от камери, отново беше върнат първоначалният вариант на новината, но много хора, които са изтървали първите публикации останаха с впечатлението, че сега новината е преиначена под външно влияние.

Вярно е, че хората нямат доверие към съдебната система. Наблюдаваме редовно злоупотреби в съда, виждаме, как разни хора успяват да се измъкнат от правосъдието, докато други, за съвсем дребни провинения отнасят тежки наказания. Това обаче не значи, че съдът на Линч е по-справедлив. Не може да съдим и налагаме наказания, според прочетеното в медиите. Както и по лични пристрастия.
То било младо момче, пък братята били наркобосове, както някои медии ги изкараха. Добре, даже и да са наркобосове не значи, че трябва да бъдат съдени за престъпление, за което не са виновни. Все пак, съдебната система, колкото и повредена да е има най-добрите методики и средства за разследване и налагане на наказания.

Спомням си случай, от началото на ’90-те в Русия. Момиче от някакво село се оплакало, че е изнасилено от двама непознати. Съселяните ѝ хванали две момчета, които минавали през района, питали я, тези ли са. Тя отговорила, че май са те и незабавно било раздадено “правосъдитето” на Линч – момчетата били обесени. В последствие били хванати истинските насилници, но били убити невинни и в желанието си да въздадат справедливост, селяните се превърнали в престъпници.

Колкото и да вярваме, че знаем истината за нещо и че ние съдим най-правилно, не бива да се подаваме на емоциите. Не съм религиозен, но ще цитирам Библията – “Не съдете, ще бъдете съдени”. Това е една от най-ценните поуки, които можем да вземем от тази иначе пълна с противоречия книга.
Да оставим присъдите на компетентните органи.

А относно несъвършенствата и проблемите на съдебната система, все пак има някаква частична защита за гражданите от съдебни грешки и злоупотреби – забраната за смъртно наказание. Смъртното наказание е нещо, което е непоправимо, в случай на съдебна грешка, или корумпиран съд и забраната му е сериозна защита за обществото, предпазваща го точно от несъвършенствата на съда. Нещо, което голяма част от обществото с радост иска да бъде отменено…
ПП – Много добра статия за първосигналното реагиране