Докато си размишлявах над езкзистенциални въпроси свързани с IMAP, LDAP, FTP,SCP, БСП( оп, оп, без последното! ) и други такива мъдри абревиатури, Джери ( мишката де ) се подхлъзна някак си и щракна на страницата на Валяка, където попаднах на следното спиращо дъха зимно хайку
Поразпратих го напред-назад, да споделя възхищението си. Ноо – шило в торба не седи.
Иван(Иванее – крайно време е да се самоидентифицираш във Виртуалната реалност!) ми върна скоро и бързо български битов вариант на френско-японския поетичен етюд на Валяка:
Зима.
Икиндия.
Греяна ракия.
Малко по-късно в творческия процес се намеси и Багряна(Багрянче, същото като за Иван и за тебе се отнася 😉 ), така се роди поетичният социално-битов
Хайку- цикъл “Сезони”:
Зима.
Икиндия.
Греяна ракия.
Пролет.
Икиндия.
Салата с ракия.
Лято.
Икиндия.
Ледена ракия.
Есен.
Икиндия.
Ракия.
Така силата на Интернета стимулира колективен творчески процес, крайният резултат на който бе цитираният шедьовър. Което е още един пример за потенциала на Мрежата за изграждане на колективното съзнание!
:p
