Тия два дни дойде еди кой си и службите за сигурност скандализираха голяма част от населението като затвориха голяма част от центъра на София. Още по-скандално бе за някои изискването да не се отварят прозорците и балконските врати на определени булеварди.

Както винаги, намериха се хора, разчитащи на късата памет на населението и пуснаха пасквили, как по соц. време сме излизали с байрачета да посрещаме съветските величия, а сега – нам’ си к’во…

Ами, изкарваха ни като овце, да махаме с байрачета и китки, на места, удобни за кръстосан огън от скритите снайперисти. А, да – според ония умници с пасквилите, тогава нямало снайперисти. А? Нямаше ли? Я пак си ПОМИСЛЕТЕ!

Да махаме байрачета по-късно пак ни изкараха, за американси политици – за Дан Куейл например, само дето тогава просто организираха митинга, а хората сами отидоха, щото до сега такова чудо не се бе случвало в Бългаия – да дойде висш американски политик и да направи митинг, също като съветски. Иначе нямаше списъци, кой дошъл, кой не дошъл.

Обаче странно, че много от хората, живели по ония времена не си спомнят, че по онова време също разпечатваха такива листовки – да не се отварят прозорците. Аз често имах работа по бившия булевард “Ленин” и ги помня. С тази разлика, че тогава бяха написани на машина, или на циклостил, а не на лазерен принтер, но съдържанието бе същото.

Късопаметните сигурно не си спомнят, че тогава веднъж седмично или в най добрия случай веднъж на две седмици се случваше да не пускат в зоната около НДК. Така бях свикнал с това, че веднъж като видях милиционер близо до НДК го питах, от къде да обиколя. А той човекът просто си стоял там… Сега това се случва веднъж на няколко години и се надига вой до небесата… Абе, я социализъм за вас, та да видите!

Също, кой знае защо от народната памет се е изпарил фактът, че тогава често затваряха улиците и се чакаше с часове. Сега най-много съм чакал 15 минути да мине делегация. Иначе соц рекордът ми бе 4 часа, а съм чувал и за повече. Около Варна бяха затворили улиците, да мине бай Тошо, май беше с Кадафито, или друг важен гост да отидат до Евксиноград. Жега, хората отворили прозорците на колите, ама не разрешаваха да се отварят вратите. Един човек помоли, да пуснат пасажера му да излезе, че му е прилошало, след две-три молби, милиционерът най-после проговори, каза, “вие висите тук няколко часа и ще си тръгнете, аз съм цял ден, и не се знае още колко дни така”. Тогава се сещаш, че и милиционерите са хора и че и те страдат, ама това е по друга тема.

Чудно ми е, как хората така забравят преживяното, а се вързват на елементарни манипулации. Но явно, това е един от начините, за управление на тълпата, който доказано работи.

Та положението не е толкова лошо, колкото се опитват да го изкарат.
Освен това, предполагам никой (или поне никой, способен на елементарна мисловна дейност) няма желание политик от друга държава да бъде убит на наша територия. Особено политик на велика сила.

Не изпитвам никакви топли чувства към американските политици. Нито към европейските. Напротив – сърдит съм им за страшно много неща. Ама не искам да ги гърмят на наша територия. Последствията за всички ни няма да са добри. Даже, колкото и да ненавиждам путьо-съветски, както и разните там аятоласи и да ги смятам за ненужни и вредни за Човечеството, ако минат през България, искам сигурността им да не бъде застрашена на наша територия!

Та по-спокойно моля, като живее човек на централно място в столица, налага се покрай позитивите, понякога да отнесе и по някой негатив 😉