От много време когато слушам радио, пускам предимно или Zrock, StarFM или Радио 1 – rock.

Вече мога да кажа, че ефирът може да задоволи музкиалните ми предпочитания. 🙂

Но днес по обяд пуснах Дарик.

Попаднах на дискусия, за съжаление хванах края й, в която се обсъждаха социалната програма на правителството. Не разабрах, кои са събеседниците поради късното включване, но ми се загнездиха някои мисли в главата, които стържат като ръждясала панта и не ме оставят на мира.

През всичките близо 10 минути, които слушах, водещата риеше като ранена котка в прахоляка срещу програмата на финансовия министър за промяна на лихвените проценти. Най-много и се зловидеха хората, взели ипотечни кредити.

Аз нямам такъв кредит, така че не съм засегната страна. Но мога да си представя положението на човек, който изведнъж изпада в невъзможност да си плати вноските по ипотеката.

Може много да си разсъждаваме по блоговете и на чашка, как изпадащите сами са си виновни и трябва да бъдат оставени да мрат. Когато човек е държавник обаче и си е на мястото, би трябвало да гледа нещата от различен ъгъл.

Има важно правило, при спасяването на хора, пострадали от природно бедствие или катастрофа. Първа помощ не се оказва на леко пострадалите. Но не се оказва и на тежко пострадалите. Първо се спасяват средно пострадалите, защото ако се забави помощта, много от тях скоро ще преминат в категорията тежко пострадали и задачата на спасителите ще се усложни неимоверно.

При икономическа криза (независимо дали е реална или нагласена – важни са крайните резултати) ситуацията е подобна.

Ако оставиш едно значително мнозинство да остане на улицата, увеличаваш автоматично броя на тежко болните, трудовите инвалиди и безработните. Защо – всеки който може да извършва елементарни мисловни операции ще се сети. Ако не може, да пробва да поживеее няколко дни в кашон на улицата.

Не на последно място по тоя начин допълваш бройката на недоволните и потенциалните демонстраннти срещу правителството и участници в евентуални размирици. За това мисля, усилията на правителството да се помогне точно на такива хора е важно, за заздравяване на цялостното положение в страната. Нещата, както знаем са свързани и лошите условия на едни места рефлектират на други.

Най- много обаче ме подразни, как водещата екзалтирано цитираше, какъв процент от българите имали собствени жилища, и как той бил едва ли не най-висок в света.

И това, явно според нея е лошо(!?).

То да беше само тая водеща, сигурно нямаше да обърна внимание. но всъщност от началото на “промените” ни се натяква, как в България много хора имат жилища и едва ли не трябва да се чувстваме виновни за това.

Много се дразня, как като стане въпрос за цени на тока, лекарства и проиче. току някой умник почва да размахва процентите с жилищата като индулгенция. Особено, като стане въпрос за пенсионерите.

Жилището знаем, в повечето случаи е източник на разходи, не на печалба. Само в някои райони с развит туризъм или с учебни заведения евентуално може да се печели от даване на стаи под наем, но това не винаги е възможно. Често разходите са по-високи от приходите, а и не всеки собственик може да си позволи да дава квартира, по много причини.

За идеята, пенсонерите да си продадат жилищата за по-малки, или да излязат на квартира, мисля да не псувам много, че да запазим някакво приличие в блога. Явно някои хора си представят родния пенсионер, като изпечен играч на пазара на имоти… Действителността уви е друга. Четем и слушаме редовно за измамени възрастни хора. Май толкова често, че отдавна не обръщаме внимание….

Относно процента на имотопритежателите – вярно е, че в повечето развити страни хората живеят предимно под наем. Да, но наемът не е сравним със заплатата… Ако наемите са адекватни, нормално е много хора да предпочетат тоя вариант. Това осигурява мобилност при смяна на работа в различни населени места. А както знаем, в развитите страни я няма тая концентрация на всичко в столиците, така че е нормално човек да си търси по-добра работа из цялата страна и ако няма свое жилище, много проблеми свързани с продажба, търсене на ново и т.н. отпадат.

Тук обаче до скоро за гарсониера в не-престижен квартал наемът беше към 300 евро на месец, ако имаш голям късмет (не знам в момента как вървят наемите). Моята заплата и тя е от тоя порядък.
Мисля, че това е достатъчно.

А може би идеята е не да се сравняваме с развитите страни, а със силно изостаналите?
И в крайна сметка, тая истерия около броя на имащите жилище и постоянното натякване, че видите ли как ние така, а ония иначе е проредното промиване на мозъци с цел подготовка на масовото съзнание за живот в условията на все по-изоставаща и неразвита държава.