Току що прочетох заглавие на поредния псевдонаучен бълвоч:
“Химик: Всички лекарства са за намаляване на населението”

Естествено, не прочетох пасквилчето. Нито пък ще сложа линк. Но а вместо това се замислих.
Реално, медицината напредна неимоверно в наши дни и на болести, които до преди по-малко от век са означавали сигурна смърт, вече се гледа като на нещо тривиално. За това и населението расте с неудържими темпове, расте и средната възраст, особено в развитите страни, където достъпът до медицинско обслужване е по-лесен.
Всъщност обаче, като се замислих, косвено набеденият “химик” е прав!
Неконтролираното разрастване на популацията и приемането на неща, които в миналото биха изглеждали като чудеса за нещо тривиално води до там, че много от хората не само вече не ги ценят, а и се отнасят с недоверие към тях.
Заклеймяват се, като опасни точно неща, довели до неимоверно подобряване на живота на хората, като ваксините и лекарствата. И на технологиите като цяло.
Непрекъснато растяща част от населението гледа с недоверие на науката и технологиите и има странни идеи за образованието и какво трябва да съдържа то.
Съответно, това доброволно отказване на големи групи хора от постиженията на науката не могат да доведат до нищо добро.
Вече има примери, за епидемии от болести, които до скоро бяха почти изкоренени. Достигането до критична стойност на тези процеси може да ги отключи лавинообразно и да станат неконтролируеми.
Съответно, няколко пандемии могат да доведат до драстично намаляване на броя на хората. Така че в крайна сметка, въпросният псевдоучен да излезе прав по начин, по който не подозира.

А нощта ще падне за дълго време над цивилизацията.

Ето и една много добра статия на Светослав Александров, разглеждаща причините за резкия скок на вярващи в псевдонаучните теории в наши дни.

Терминът “Фантастика” за изненада на неизкушените от жанра е много широко понятие, включващо много размит спектър от теми, идеи и насоченост на произведенията.

Един от “класическите” видове, който най-често буди асоциации при споменаване на думата “фантастика” е прогностичната, с типичен представител Жул Верн, който в зората на техническата революция предвижда бъдещите приложения на много прохождащи технологии. В последствие Кларк и Азимов обръщат сериозно внимание на новите за времето си технологии и дават сериозен принос в прогностичната фантастика, правейки някои наистина много успешни прогнози.

Докато обаче при Верн същността е възхищението от възможностите на технологията, при последователите основа на произведенията са човешки, социални и философски проблеми, представени в среда, в която бъдещите технологии са реалност.

Постепенно прогностичната фантастика отпада от сцената, заменена от много други стилове, където технологичната среда ако въобще я има е по-скоро някакъв блед фон, най-често напълно без научна основа, служещ просто за декор. Нормално отражение на развитието на самите технологии, при които дълги години нямаше революционни промени. Защото реално, и най-успешната прогностична фантастика не създава технологии, тя отразява съществуващите, като обаче често успява да прогнозира успешно някое неочаквано приложение на нещо вече открито, за което и самите откриватели не са се досещали.

Днес обаче, “както пишат у вестника” сме на прага на нова технологична революция. (Сериозно, от първа ръка информация 😉 ) Съответно логично беше и писателите да реагират на променящата се реалност. И един от първите представители на възродената прогностична фантастика не закъсня да се появи.

Романът на Николай Теллалов 10^-9

както подсказва заглавието е посветен на набиращата скорост технологична революция базирана на нанотехнологиите.

От една страна 10^-9

е роман от типичен Азимово-Кларковски тип. Описана е новата технологична революция в резултат на стремителното развитие на нанотехнологиите. Добре обосновано и с опитна ръка е нарисувана новата реалност, дължаща се на технологичните промени с различните политически блокове и социални течения, които биха възникнали в резултат на новите технологии. Има добре изградени герои и човешки отношения.

Читателят се потапя неусетно напълно в реалността, създадена от Теллалов и я приема като естествена, логична и неизбежна.

От друга страна 10^-9

е философска книга.

Класиците на комунистическата философия считат, че несправедливостите в обществото могат да бъдат премахнати, ако собствеността върху средствата за производство премине от капиталистите в ръцете на работниците. Съответно на базата на тази философия бе извършен огромен експеримент с катастрофални последствия. Знаем историята. Средствата за производство всъщност не преминаха в ръцете на работниците, а реално на още по-малък брой безпросветни сатрапи, които незастрашени от конкуренция управляваха безумно.

Явно, моделът със собствеността върху средствата за производство не работи. Причините са много.
Очевидна причина, за която “класиците” не са се досетили е да речем недостига и неравномерното разпределение по света на суровините. Който владее повече източници на дадена суровина съответно контролира и средствата за производството й. И така нататък.

А какво би станало, ако “освободим” не само средствата за производство, а самите производствени мощности, производствените процеси, както и суровините?

Теллалов описва точно такъв свят, в който всичко по веригата на производството е именно освободено, а не със сменена собственост. Как – с помощта на нано-технологиите.

Естествено, хората и корпорациите с власт и пари не биха позволили такова освобождаване, даже технологията да е налична. За това се налагат “подмолни действия” – една от екшън- линиите в романа, свързана с промишлен шпионаж, саботажи и … “и” – в книгата за повече подробности 😉

В новата реалност, при наличие на новите технологии старото разпределение на политически блокове трудно може да бъде преодоляно. Светът пак е разделен на изток и запад, като всеки блок се опитва да покаже предимства пред другия и съответно дава различен достъп на “простосмъртните” до благата, достъпни благодарение на нано-роботите. Както и в степента на ограничаване на правата за ползване на услугите им.

В източния блок достъпът до нано-технологиите е строго ограничен. В “свободния” запад хората трябва да работят, за да могат да си плащат … удоволствията. За да не се стигне до разпад на обществото е изобретена “патерица”, която да имитира потребност от някакви смислени занимания в по-голямата част от обществото.

Разбира се във всеки от политическите блокове има хора с творчески и съзидателни потребности. Искащи свобода за развитие, неспъвани от “патерици” и ограничения. Тъкмо те са трън в очите на всяка власт. Хората, не побиращи се в нормите. И конфликтът е неизбежен.

“Идеята лидери на човечеството да бъдат умните и знаещите дори не е имала шанс за успех. Предварително загубена кауза. Защото вождовете дърпат други конци — конците на базовите човешки нужди и потребности. Без спойката на принудителното сътрудничество за задоволяване на тези нужди човечеството не е единно по никакъв начин. Учените сбъркаха да го мислят за единно въз основа на общата биология, общите начини за общуване, речта. Нанотехниката по пределно радикален начин разреши проблема с базовите потребности — храна, облекло, подслон, енергия и труд за добиването им. И какви други потребности останаха? Останаха онези, които не обединяват, а разделят, и то разделят с бездънни пропасти. Учените мислят, че с достъп до информацията всички ще пламнат от любов към знанието. За тях, ИСТИНСКИТЕ от тях, е дребнаво смисълът на живеенето да се свежда до надпревара с околните по пистата на модата, секса, забавленията, спорта, зрелищата.
Но хората са различни — по природа. Затова е настъпило време за разделение на различните. Човечеството се разделя на различни и неинтересни един на друг ВИДОВЕ, не толкова био, колкото ноо. Различни духовни и интелектуални потребности — условия за състоянието, възприемано като щастие, към което всеки се стреми — само това е общото. От там нататък — почти никакви допирни точки.
Разделение. Разделение десет на минус девета. Толкова са тесни пукнатините в човешкия вид. Но поне на този етап, в цялата тази епоха навярно, те са непреодолими като шварцшилдова сфера, като хоризонтът на събитията около една черна дупка.”

Разликите между хората са наистина непреодолими. И настъпва моментът хората с различни интереси да се разделят.

“Може би наистина това е началото на края на ЧОВЕШКАТА история. И началото на началото на ПОСТЧОВЕШКИТЕ истории. Защо трябва да се тълкува този факт като нещо „лошо“? Оправдан е страхът на повечето хора от внезапните и непознати промени. Най-вече непознатите. Но защо отсъства стремежът тези промени да се ОПОЗНАЯТ? Вместо това реакцията е — отречете, забранете, забравете!”

Друг въпрос, засегнат в романа е “вечният” въпрос на “новото време”, дали “изкуственият интелект” може да бъде “пълноценен”. Теллалов дава единствения верен отговор – да!

“Чудат термин. ВСЕКИ интелект е всъщност „изкуствен“, той е продукт на културата. Само че хората съзират в израза „машинен интелект“ нещо необосновано враждебно.”

Тема, предизвикваща автоматична препратка към “Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” книга, в която най-добре са разгледани въпросите за интелекта като цяло и в частност за “изкуствения” такъв. Теллалов е успял в художествен вариант да представи тезата, развита надълго и широко във философския труд на Дъглас Хофстатър.

Всички тези философски, технологични, политически, социални и прочие проблеми са развити на сцената на космически битки, шпионски екшън, футуристични градове и технологии. Едно възможно бъдеще, описано майсторски от Теллалов. Едно бъдеще, в което бих искал да живея.

Книгата може да бъде намерена в е-Книги, или “Моята библиотека” и на двете места със свободен достъп.
За хартиен вариант, аз бях купил една от последните бройки от Човешката библиотека. Не знам, дали са им останали още.

ПП
Ревю, за споменатата по-горе ГЕБ