Покрай акцията срещу “Моята библиотека” българското население, обитаващо мрежата, или поне някои сегменти от нея, заприлича на истинско “гражданско общество”.
Единната реакция спрямо безумието и арогантността на държавния силов апарат създава в четящите заблудата, че има голяма част от обществото, готово да защитава правата си и да не мълчи безропотно, при всяка злоупотреба с власт на имащите такава…

Един пост на deni4ero обаче ме върна на земята.

Вярно е, че акцията срещу онлайн библиотеката е насочена спрямо културата и образованието на нацията, които и без това с поредица от (може би целенасочени) действия през годините бяха смъкнати до равнища, много по-ниско от морското.

Вярно е обаче, че всъщност повечето, които се включиха в протеста май повече бяха подтикнати заради нарушаването на удобството им, отколкото от такива “глобални” съображения. Не се наемам да смятам проценти, а и предполагам при повечето освен личния мотив има вличние като мотиватор и недоволството от общото състояние на образованието и културата.

Но всъщност лесно може да се види загрижеността на нацията за науката й например, като се проследят реакциите спрямо атаката на мутрите срещу БАН. По-голямата част варират между “да ги махат, да не ми ядат хляба” и по-мекото “абе сега сме в “криза”, не можем да си позволим наука”… Без коментар, защото, ако го напиша мнението си за подобни “мислители” няма да е никак лицеприятен и може да ги заболят главичките, докато го четат… (ако въобще четат де)

За злоупотребите със здравето на хората Григор се умори да крещи. Глас в пустиня. По-лошо – в пустинята все може някой да чуе. Във вакуум.
Наскоро познат ми разправяше за одисеите си със здравната каса. В общи линии го мотаели сума време, заради лош софтуер. Човекът им предложил да им даде безплатно негов софтуер, да могат да го ползват. Служителят на касата с въздишка признал, че никой от шефовете всъщност не иска да има работещ софтуер. Виж, ако предложи много скъп софтуер и още повече той никога не заработи, би могъл да се включи в “разпределението на благата”. Пак без коментар.
Здравната каса от как е направена, все е пред фалит, все няма средства за болните а разни хора пълнят гушите. Колко мерцедеси генерираха здравните осигуровки.
А родители се мятат в отчаяние да намерят средства за лечение на децата си, които могат да бъдат спасени, ако някои задници нямат нужда постоянно да сменят седалките на колите си заедно с цялата кола, че иначе им убива. Коли купени с нашите здравни осигуровки! Както и много други неща купени и платени с парите за здравето на децата ни, на родителите ни, на самите нас.
Как да не обичаш ближния!

А на някого да му дреме за това?

Когато стане въпрос за лошото образование, издънките на изпитите, липсата на елементарна обща култура в повечето ученици стандартната реакция е “даскалите са виновни! Само за пари плачат, а не правят нищо!” . А че без пари трудно се прави “нещо”? Че от години “дакалската” професия е една от най-непрестижните? Че “даскалът” ако пише двойка на някое келеме, което си вири краката по чиновете и пуши в час идват мутрите на баща му и разкзават играта на нещастния “даскал” позволил си да изисква мутрачето да учи? На някого пука ли му?

Като споменах нашите родители, колко човекоиндивида надигат глас, как те били “изхранвали” незнам си колко пенсионера, които “лежали на техен гръб” и как си искали тия пари.
Абее малоумнико, ти докато си се лигавел и си се валял в собствените си секрети, тези хора са работили, за да има какво да плюскаш и да произвеждаш секрети! И после, когато си чупел прозорци, чинове и си киснал по дискотеки, за да имаш пари тези хора са си скъсвали задниците от бачкане. Това, че някой (кой ли…) е изял пенсионните фондове не е тяхна вина. Те имат право на достоен живот, както връстнците им в други страни. И ако не можеш да им помогнеш, поне не ги плюй и недей да ламтиш за жалките им левчета. И не скачай с номера, че те не били работили, затова нямали пари.
Работили са драги, изтискани са до дупка и са захвърлени на боклука.

На някого да му пука?
Или ние не сме от тях ще речете. Що пък да ни пука за чужди кахъри?

Ами гражданско общество, общество от граждани, и изобщо граждани, “европейци” и т.н. можем да станем само ако ни пука. Иначе сме сбиршина от екземпляри, на по-ниско ниво от кварталните помияри. Защото те се обединяват в глутници и си защитават взаимно “правата”. “Права”, за които доста двукраки са доста по-загрижени, отколкото за правата на себеподобните.

ПП
Още по темата

Коя е най-важната наука?
Тъп въпрос. Всяка наука е неотделима част от познанието и в различни случаи може да се окаже различно “важна” всяка една.

Често за дадено откритие или изобретение ключови се оказват открития в съвсем, на пръв пооглед отдалечени области. А сложните устройства, които днес ползваме без да забелязваме и да им обръщаме внимание обединяват в себе си безброй откритя в най-различни области, често направени много (дори стотици) години по-рано.

12 април е ден на космонавтиката.

За какво ни е пък това, е често произнасяна реплика. Първо трябва да си оправим проблемите тук на земята, да оправим…. – сложете каквото поискате след точките.

Ами, космонавтиката е едно от най-силните оръжия на човешкото познание. Също едно от най-необходимите средства, за оцеляване на човечеството. Сериозно.

Първо, както знаем, космическата техника е сложна. Много сложна. За да се разработят надеждни системи, работещи безотказно в тежките космически условия се впрягат страшно много области на познанието и се разработват авангардни решения, намиращи после приложение и на Земята.

При мисията “Аполо”, за кратко време техниката прави гигантски скок, може би по-гигантски, от крачката, за която говори Армстронг. Интегрални схеми, стрували при Аполо 11 повече от 1000 долара, при Аполо 17 вече струват 2-3 долара. Направен е огромен скок в миниатюризацията, довел до скорошното разработване на т.нар микрокомпютри, които са предшествениците на машните, с които сърфираме днес в Интернет и пишем пасквили против науката ( в частност космонавтикта). Е, не всички. Някои пишат.

Не знам, колко хора знаят, много важна област от медицината – мамографията е базирана на системата, използвана за разчитане на лунните снимки и последващо картографиране, използвана при “Аполо”.

Някои приложения на “лунните” изобретения са куриозни, като например опаковки за хранителни продукти, от материала, използван за парашутите на командния модул.

Освен разработката на нови материали, трябва да се отбележат и изследванията в Космоса. При ниска и нулева гравитация редица материали имат различни свойства. Много лекарства могат да се получат по-лесно при нулева гравитация.

За изследвания при ниска гравитация Европейската космическа агенция предлага лаборатория в самолет , още, възможност, използвана и от мои (бивши) колеги, като например феодалната старица от тая страница.

Но за продължителни изследвания не може да се мине без Космоса.

Астрономията е една от първите области, привлекли човешката жажда за знание. В наши дни тя става все по-актуална освен за чистата наука и заради многото изкуствени спътници, които окичиха околоземните орбити. Но много важна е ролята й за откриване на потенциално опасни “камъни”, които биха застрашили живота на Земята. Още повече срокът, отпуснат ни от природата да се подготвим за такова “посещение” е на изчерпване, съдейки по цикличността, с която в миналото са ставали подобни катаклизми. Астрономията заедно с добре развитата космонавтика могат да бъдат решение на подобна заплаха.

Освен астероидна атака от Космоса дебнат безброй други опасности – избухване на Свръх нови да речем. Може би скоро ще сме способни да изградим щит около Земята, ако не пестим средства за изследвания в тази насока? Щит, който ще бъде полезен и когато земното магнитно поле спадне до нула, както е станало на Марс да речем и слънчевият вятър ще достига безпрепятствено земната повърхност.

Ако не мислим в перспектива, може наследниците ни да не ни бъдат особено благодарни за липсата на далновидност!

Може много още да се пише за ползата от космонавтиката.

Но да не забравяме, 12-април е ден и на още нещо, предизвикало революция в човешката история – рокендрола!

Поздрав с един клип, който обединява двете теми на деня:

“Падането на нощта” е известен разказ на Азимов (по-късно разширен до роман).
Действието се развива на хипотетична планета, където на практика няма нощ. От всички шест слънца, поне едно грее над всяка точка от повърхността.

Веднъж обаче на 2049 години се случва всички слънца да залязат едновременно.
Населението, несвикнало с тъмнината ( и със звездите), не взема насериозно предупрежденията на астрономите, при залеза изпада в паника, която довежда до края на цивилизацията.

И така всеки път през 2049 години.

През Историята на нашата планета са преминали много цивилизации. Развивали са се, имали са постижения, които хиляди години по-късно все още предизвикват учудване. И са били унищожени от по-неразвити племена.

След което нова цивилизация е поемала по стъпките на предишните, преоткривайки много от техните постижения.

Спомените за Шумер, Акад и Вавилон са покрити с хилядолетен прах.
Египет, Персия, Гърция – бледо ехо от старата слава.

Средновековието – последният залез на цивилизацията. Ново погребване за векове и обричане на забрава на хиляди постижения на човешката мисъл.

Безброй изгорени ръкописи, раздробени на парчета статуи. Наред с пергаментите, кладите поглъщат безчет души, оказали се (инако)мислещи.

Ислямският свят не остава по-назад. В началото по-развит от вече потъналите в невежество християнски държави дръпва здраво назад.

Омар Хаям от уважаван астроном, математик и поет се превръща в беглец със съдба близка до тази на Галилей.

Улугбек – уникалната за времето си обсерватория, училищата построени от него, откритията му, както и той самият унищожени от неговия син. С което идва и краят на успехите на астрономията в ислямския свят. Успехи, толкова значителни, че и сега много звезди и астрономически понятия носят арабски наименования.

Невежеството смазва това, което не разбира. Знанието плаши невежеите, затова бива обявявано за ерес и унищожавано с огън.

След време “победителите” след уталожване на страстите са изравяли от прахта някои от постиженията на победените и са ги оценявали. Много от откритията на предишните цивилизации са бивали открити повторно след векове. И цикълът се повтаря многократно – унищожение и ренесанс.

Сега сме на прага на ново унищожение. Не само вонстващото невежество въоръжено с модерна електроника и експлозиви, нахлуващо от Близкия Изток е единствената заплаха.

Още по-страшно е невежеството тук, при нас.

За политиците е удобно да управляват необразовани маси. За това и следват една след друга “образователни реформи”, всяка следваща по-разрушителна за образованието. Налагането на чалга-“културата”. Разните реалитита и напъните на национални медии да ни убедят, че например, изродите, показвани в “биг брадър” са типичните български семейства.

Не, не твърдя, че всички млади хора могат да бъдат обобщени с термина “чалга поколение”.
Има много, които не се подават на общата тенденция, и не си губят времето с глупости. За някои такива вече писах.

Но броят им е твърде малък, уви.

Другият признак за края на цивилизацията, която познаваме са масовите психози срещо новите технологии. Истерията срещу ваксините, ГМО, подписките за затваряне на ускорителя в Церн, психозите срещу опитите със стволови клетки и клонирането на органи.

Ще ми е интересно, някой от противниците на последните две, какво би отговорил на въпроса, дали е съгласен с отвличането на деца (и не само деца) и разфасоването им за органи. И не ми говорете за превъзпитание и превенция. Винаги ще има безскрупулни хора с много пари, които са готови да платят за това, както и безскрупулни хора, готови да го извършат за много пари. Единствената превенция е създаването на легален заместител – клонираните органи и регенерацията чрез стволови клетки.

Ужасното е, че 99% от протестиращите срещу изброените и други иновации, всъщност въобще нямат идея, защо протестират. Прочели са или чули някакви жълти “новини” и се подават на масовата психоза. Има и такива, които имат (някаква) представа от проблема, но те са нищожна част.

Всъщност хората, крещящи неистово “ненагмо” и деклариращи готовност за физическа разправа с всеки, “който се намесва в божието дело”/ “който застрашава природното разнообразие” и пр. всъщност не са злонамерении. Също както хората, скандирали във възторг пред кладата на Джордано Бруно. Също като старицата, добавила дръвца в кладата на Ян Хус.

Те са вярвали, че лошият си отнася заслуженото. И че са на страната на доброто, и че ще живеят по-добре, щом звярът бъде изгорен.

Така и тези хора са добронамерени. Лошото е, че не познават същността на проблема. И не става въпрос, да познават съответната наука в детайли. Често са достатъчни познанията от училище. Които познания обаче са останали неусвоени в общия хаос на претоварените програми. Или пренебрегнати, поради ниския социален статус на образованието и на знанието, като цяло.

Всъщност вода в мелницата на невежеството наливат и много учени, в стремежа си да предупредят човечеството от опасностите от злоупотреба с порастващите сили, които ни дават новите технологии.

Наскоро прочетох това изказване на George Wald нобелов лауреат за работата му за изследване на цветното зрение.

Там ме шокира това изречение:
”The technology meant that brain-to-brawn sank toward a level closer to that of the dinosaurs.”

Тук г-н Wald се е поизхвърлил доста.

Динозаврите не са изчезнали, защото са били непригодни към околната среда, или заради тяхна грешка.
Изчезнали са поради катаклзъм, причинен отвън, за който не са били готови.

Какъвто катаклизъм може да се случи всеки момент, и за който сме почти готови да го посрещнем, но ни трябват още няколко години или десетилиетия, за да сме готови напълно.
И единствено технологията и науката могат да ни спасят от съдбата на динозаврите.

Лошото на такива предупреждения е, че не са насочени към правилния адресат.

Единствения резултат от тях е да засилват в масовото население недоверието и психозата срещу науката и технологиите. А всъщност са удобно средство за политиците и магнатите, които не се впечатляват от предупреждения, защото не виждат по-далече от банковите си сметки, а и разчитат, че при евентуална катастрофа ще могат да платят за оцеляването си.

Идеята да се спрат всякакви нови изследвания, или изследванията в определени области са безсмислени.

Първо така се спират гражданските изследвания, резултатът от които е публичен.
Изследванията на военните, както и секретните изследвания в страни, в които няма публичност и свобода на словото няма как да бъдат спрени.

От предишната ми работа имам идея за постиженията на военни изследователски лаборатории (не у нас) в областта на лазерите. Не се съмнявам, че и в областта на биологичните разработки нещата там се движат, за съжаление с цел разработване на оръжия.

Да забраниш гражданските изследвания, както стана 2005-а година у нас с разработките в генното инженерство например, значи да оставиш основната част от населението в неведение и неподготвено за един куп нови предизвикателства.

Всяка технология може да бъде използвана и за полезни цели, и за оръжие. Забранявайки публичните изследвания, всъщност оставяме единствената възможност, да бъде използвана като оръжие.

Типичен пример са “хакерските инструменти”, които могат лесно да бъдат намерени в Мрежата.
Те всъщност са много полезни програми, за мрежовите администратори, за откриване и отстраняване на проблеми в собствените им мрежи. От друга страна могат да бъдат ползвани от злонамерени хора, за създаване на проблеми в чужди мрежи и компютри.

Призивите, да се зарбани разработката и публикуването им води единствено до проблем за легално употребяващите ги IT специалисти.

Вярно, че ако въпросните програми ги няма в Нета, някои “любители” кракери ще се затруднят. Но това няма да спре истиските злонамерени специалист да напишат свои – това не е голям проблем. И съответно те ще бъдат “въоръжени” а администраторите беззащитни.

Същото важи и за останалите технологии. Щом познанието е достигнало до възможностите за някоя технология, тя ще бъде разработена. Със забрана за разработката й се пречи единствено на легалните разработчици.

Противодействието срещу злоупотреби с технологиите е единствено образоването на хората, даване на знание за предимствата и истинските, а не въображаемите опасности от тях и разбирането на същността им.

На практика се прави обратното. Създават се психози и омраза към знанието. Нещата са се върнали на нивото добре отразено във “Франкенщайн” на Мери Шели и в други готически романи от онова време, в където невежеството се възхвалява като добродетел, а знанието се заклеймява като грях.

В нашия случай парадоксът е, че войнстващото невежество е въоръжено с най-модерни технологии и не си дава сметка за силата, която държи. Няма нищо по-опасно от въоръженото невежество. А единственото противодействие срещу него е знанието.

Вече сме на крачка от поредното падане на нощта. Но дали ще доживеем нов ренесанс този път? Или мракът ще погълне цивилизацията окончателно?

– Grandfather, tell me a story !
– Alright, go and get your storybook
– No, no, not one of those, a REAL story !

Още щом се научих да чета, между 5-ата и 6-тата си година приключенските истории бързо изместиха приказките. Особено описанията на действителни експедиции и изследвания.
Пътешествията на Тур Хейердал, книгите на Бернхард Гжимек бяха сред любимите ми.

Особен интерес предизвикваха за мен полярните изследователи, още от както прочетох в някаква детска книжка за кучетата на полярниците. След това през ръцете ми минаха много книги за експедициите на Нансен и Пири, за драмата на Скот и триумфа на Амундсен.

Някъде в седми – осми клас ми попаднаха книгите на Владимир Санин “Новак в Антарктида” и “72 градуса под нулата”, където увлекателно и с големи подробности е описан животът и работата в руските антарктически станции.

Когато през 1993 година започнаха българските антарктически изследвания, естествено беше да проявя сериозен итерес, но за съжаление информацията за тях беше малко, както и за повечето български научни постижения между впрочем.

Вярно, споменаваше се за нашите изследователи по новините с кратки анонси, но само толкова.
Всъщност за интереса на обществото към собствените му постижения добре говорят предавания като “Стани богат” да речем. На въпрос на водещия “с какво свързвате името Христо Пимпирев”, “изпитванато” семейство не можа да отговори, въпреки че антарктическите изследвания присъстваха в отговора. Повиканият на помощ приятел по телефона също не се сети.

Разбирам, човек да не се интересува специално от полярните експедиции – разни хора, рзни интереси. Може и да не се вълнува изобщо от българските постижения, което вече е жалко. Но все пак, ако слуша новини поне с едно ухо, не може да не се сети за какво става въпрос – фамилията Пимпирев далече не е широко разпространена фамилия, така че е достатъчно човек да подържа най-обща информираност за ставащото наоколо. Но явно все повече хора живеят в пълно неведение за света около тях, без това да ги притеснява особено.

Разбира се за тази липса на информираност основно се дължи на цялостната политика на облъчване с бесмислена информация и изместване на приоритетите към да го кажем меко несериозни неща, за да не използваме терминология, която е патент на един известен тв. водещ, който често се мести от телевизия на телевизия.

След всички тези негативни мисли, време е и за нещо положително и обнадеждаващо.

Във втори брой на българското издание на списание “Вокруг света” има доста добра и подробна статия за българската антарктическа експедиция.

За самото списание мога да кажа, че запълва успешно една ниша – за научно популярни издания, която след 1998 година е слабо застъпена, след като “Космос” и “Орбита” ги няма. До някъде там стои само “Наука и техника”, за което споделих и положителни, и не толкова мисли. Също и “national geographic”, но то е с малко по-ограничена тематика, докато ВС покрива много широк диапазон от науката. А и е по-голямо по обем. За всички останли псевдо научно-популярни издания, претендиращи да са наследници на “Космос”, няма какво да говорим.

Статията за нашите антарктици споделя интересни факти, за работата, за строежа на базата, защо базата е точно на този, а не на друг остров. Както и, че началото всъщност е положено през 1988г.

Също така има любопитни факти за пингвинските колонии, за порядките и законите в Антарктида.

Съществен момент са наблюденията на нашите изследователи върху ледниците.
Напоследък, модерно е сред доста хора, да се съмняват и даже да отричат фактите за глобалното затопляне, позовавайки се на конспиративни теории, как някакво малцинство от производители на икономични крушки в съюз с разни псевдо еколози са изманипулирали цялата световна общественост, за да увеличат печалбите си, на пук на всички останали индустриалци и политици свързани с тях..

Странна е тази склонност на хората да вярват на конспирации, но в статията във ВС-България може да се прочете за наблюденията на хора, които са точно на мястото, където последствията от глобалното затопляне са най-силни. Между българската и гръцката база преди се е пътувало с шейна, сега с лодка. Ледникът, опиращ в българската база се е дръпнал на 100 метра. Също за миграцията на кралските пингвини на юг, към по-студени места. Както и, че на земите, на които от хилядолетия е имало неразтопяем лед, сега растат… гъби!

В този брой също има интересна статия за експозицията “България на длан” и за създателите й.

Пожелавам на списанието да продължи да ни запознава подробно с българските постижения, на на които не се обръща внимание за съжаление. Надявам се също и други издания да последват примера му.

ПП Въпросното списание издържа една година и вече за съжаление не съществува. Не става въпрос за оригиналното, руско издание, което в Русия се възприема като национална ценност.

Както писах в предишния пост, след като армията беше обявена за ненужна и имотите й бяха разграбени, идва ред на БАН.

Както министърът каза, от БАН нямало нужда, науката се правела на други места.
Наскачаха разни хора да показват статистики – колко публикации имало, колко патента, ама народът не се вързва! Средностатистическият булгаристанец, здраво стъпил на земята казва: “Ее, той министъро умен чиляк – знае! А тия прости уч̀ени да хващат мотиката, да видят как се изкарва лебо!”

Та по тоя случай, да се включа и аз в хора на потъващите към оркестъра на Титаник и да ви разкажа една приказка:

Имало едно време
(тъй де, щом е приказка, от едно време трябва да започват нещата)
имало едно време едни чичковци. Ама такива – особени. Вместо да си гледат ракийката и салатката, правели едни големи сметки, ровичкали по разни вещества и измислили нещо. Какво ли? Измислили, как най-малките частици, дето от тях са направени нещтата да ги цепят на още по-малки! И го кръстили Ядрен разпад. И за какво им трябвало това?

Ами като цепели малките работи получавали големи енергии.

Ама то не само чичковци имало. Имало и лелички. Една леля Мария например.
Не бе, не тая с “Бонукса”! Една друга. Дето вместо да пере с “бонукс” обичала да смята.
И вместо да забърква манджи бъркала странни смеси. Глей я ти нея! И една леля Ирен имало. Абе и други лелички.

Да, ама едни други чичковци и лелички пък решили да им направят наопаки на тези. И измислили, как да свързват малките работи. Тогава получили още по-големи енергии! И кръстили цялата работа Термоядрен синтез. Сложно ли ви звучи? Няма страшно – то наистина е МНОГО сложно. Така че – няма да се плашите!

Хората останали много доволни. Щото при Ядрения разпад ставало много голямо Бум! А при Термоядрения синтез още по-голямо Бум!

А хората много обичат да правят бум. Малките хора правят бум с капси и пиратки. Големите пък с бомби, гранати и коктейли “Молотов”. Това последното не се пие! Не се и яде, а с него се палят пожари. Щото хората много обичат и да играят с огън! А само най-най-най-големите хора правят от време на време Бум с ядрени и термоядрени бомби. И като направят голямо Бум става едно много голямо мазало. И най-най-най-големите хора много много се радват. А останалите, по-точно тези, които от тях са останали, те… Абе кой изобщо се интересува от тях!

Хубаво, ама имало пък едни други хора, дето не обичали да правят Бум. Искали да използват големите енергии за да се топлят, да си светят и да движат машини. Ядрения разпад го накарали да помага. И той помагал, ама и бели правел. А и боклук оставал.

При Управляемия термоядрен синтез нямало да има такива опасности. А и гориво колкото искаш.
Да, ама Управляемият термоядреният синтез не се давал. Казал им на тези хора: “Ако искате да ме получите, трябва много да се учите!” И те учили, експериментирали и пак учили. Така повече от 60 години! Някои се отказали – не може да бъде направено казали. Но други продължили да опитват. И най-накрая, преди няколко години получили положителен резултат!

За да накарат частиците да се свързват, едни чичковци французи, измислили голяма галимация с лазери. Лазерът е една особена лампичка, дето свети бамбашка. Някои лазери светят толкова бамбашка, че чак метал пробиват. Ама тука ги ползват не да пробиват, ами да нагряват и свиват натясно разни капки. От деутерий. Кво е тва ли? Гугъл знае!

Да ама лазерните лъчи, като всички други трябва да се насочват с огледала. Само че не какви да е, а специални. Дифракционни решетки им викат. Не бе, не такива решетки, като на пандиза. Чешит. Т.е. дифракционните решетки се използват да вкарват в правия път не пандизчии, а лъчи.

Обаче на французите решетките им много бързо горели. А били големи и скъпи.

Та един друг чичко – българин, дето работи в същото мазе като мене ( да именно мазе. Върху което наскоро се изляха литри вода от ръждасалата канализация. Върху лазери, монохроматори и други скъпи уреди, ама това е извън приказката) измислил как да направи такива решетки, дето да не горят. Хем и на порядъци по-малки ги направил. Което освен всичко друго ще рече и по-евтини.

Да ама едни чичковци- японци, дето и те участвали в галимацията, нещо не му повярвали, че е толкоз печен. Взели решетките да ги тестват. Тествали дни и нощи. И накрая се отказали. Скъпи тестовете им излезли . Яки лазери и големи енергии трябвало. А решетките не мръднали. Били със същите показатели както в началото на тестовете. И японците казали “ашколсун”! Само че на японски.

Та чичковците-французи викнали нашия човек за консултант. И сега тия решетки ще се правят в една много голяма френска работилница.

А какво остава в крайна сметка за България? Сетихте ли се? Който познае първи – награда – 3 минути положително мислене сам, пред огледалото!

Вярно, познахте! Остава махалото. (Не не на Фуко, едно друго – сещате се, нали? Защо така му викам ли? Ами нали приказката е за н̀ауката – трябва да се изразявам н̀аучно.)

Та това е.

Мога и други приказки да разкажа. За един чичко, дето измислил разни чалъми за дисплеи на телефони и всякаква гмеж джунджурии.

За един друг, дето направил специален лазер, дето сега го продават американски и австарлийски фирми.

За едни слънчеви батерии, дето дават много по-голям добив от това, дето може да се види по каталозите.

И за..

Абе за много работи.

Важното е във всички случаи, че за България остава само едно голямо и здраво … махало!

Защото нищо, че това са български успехи. Важното е, че държавата – т.е. бандата чиновници, която я представлява, нямат интерес. Личен.

Но както пееше Буги Барабата:

“За кво ли ви пея?
На кой ли му пука?!”