Съответно, обратното важи за богатите страни. Това беше един от ключовите моменти в лекцията, която професор Каку изнесе в на 27-и ноември 2017г. във залата форум „Джон Атанасов“, част от София Тех-парк. Лекцията бе организирана от VMWare – България, по повод десет годишнината от създаването на българския офис.
Лекцията започна с представяне на госта. Управляващият директор на развойните центрове на Vmware за България и региона Диана Стефанова разказа на кратко за работата на професора, подчерта че интересите му са свързани с мечтата на Айнщайн да създаде обща теория на полето и в последствие – „теория на всичко“. Другата основна дейност на проф. Каку е посветена на връзките между науката и бизнеса. Водещата каза, че последователите на днешния гост във Фейсбук са три милиона. На което професорът с присъщото си чувство за хумор отговори, че изглежда внушително, но скоро е осъзнал, че Мадона и Лейди Гага далеч го превъзхождат по последователи.
Мичио Каку е добър популяризатор на науката, добре известен с филмите си по National Geographic, Discovery, BBC и други телевизионни канали. Неговите презентации, независимо дали свързани с физиката, или както бе днешната – с технологиите винаги се движат на границата. Границата с фантастичното, невъзможното, невероятното. Но, както и друг път съм казал, ученият все пак стои здраво от „светлата страна“ – страната на науката, далеч от всякакви псевдонауки и шарлатанства.
В началото Каку зададе въпроса „От къде идва благосъстоянието“. Отговорът бе – от науката и технологиите, в противовес на мненията, които биха изказали юристи и политици. Науката и технологиите са тези, които създават стойност. Това бе и лайтмотивът на цялата лекция. Като илюстрация на тезата по-късно той цитира мисълта на Тони Блеър, че Рокендролът носи на Великобритания по-големи приходи, от добива на въглища. Тоест, интелектуалният продукт носи по-високи приходи, отколкото добивът на суровини.
Лекцията имаше прогностичен характер – на базата на съвременните открития за бъдещето в технологиите.
Каку изтъкна, че технологиите се развиват на вълни. Като първата технологична вълна е парната машина. Следвана от електричеството и магнетизма и впоследствие електрониката. Като трета вълна Каку посочи компютрите, а новата, четвърта вълна са технологиите на молекулно ниво, нано-технологиите и изкуствения интелект. Като всички технологии са неизбежно свързани с Интернет.
Лекцията имаше прогностичен характер, но верен на стила си, Каку не пропусна да се пошегува, че прогнозите често не се сбъдват и напомни, как в зората на Интернет се е смятало, че той ще стане среда за разпространение на висша култура и висше изкуство, а сега близо 5% от съдържанието, което се разпространява е порнография (въщност, до около 15%).
В началото, нещата които Каку предрича са всъщност почти реалност, на практика вече осъществени, но още не влезли като „шир потреба“. Постепенно обаче, лекторът не изневери на себе си и изреди смели предположения, граничещи с фантастиката. Но пък, кое от днешните постижения на науката, които ние дори не забелязваме, а някои даже отричат, преди 100, 80 или някои даже преди 40 години не са изглеждали като фантастика?
Каку говорѝ за възможностите, които създават нано-технологиите и Интернет в медицината и другите сфери на ежедневието. Обаче леко неглижира опасностите, до които могат да доведат новите открития. Повече се спря на несъвършенствата на изкуствения интелект. Чак в при въпросите от публиката се спря по-подробно на опасността за нарушаване на личната свобода и изтичане на лични данни. Но както ученият сам каза, технологията (както и всичко останало) е нож с две остриета и зависи, кой го държи.
Технологиите ни дават възможност да създадем прекрасен свят, без болести, без травми, със заменяеми органи. Обаче могат да доведат до свят, където свободата на личността, интимността, поверителността са химера. Каку демонстрира опити, при които с голяма точност са „прочетени“ мисли на хора, тоест, с помощта на датчици е получена доста ясна картина на това, което виждат. Развитието на подобна технология може да доведе до възможност да си съхраняваме мислите, а защо не, в по-далечно бъдеще и цялата личност на цифров носител. Обаче негативните резултати от подобна технология няма нужда да коментирам.
Всичко е в наши ръце. Можем да създадем прекрасен свят. Можем да го направим ужасен. За съжаление май от обикновения човек не зависи почти нищо, а и повечето хора не се вълнуват от неща, които не са пряко в тяхната битова сфера.
Една от най-фантастичните прогнози, които Каку направи бе, че технологиите ще доведат до съвършения капитализъм. Както той правилно изтъкна, днешният капитализъм не е съвършен. Трудно е да разберем кой е измамник, колко посредници има по веригата, с колко надценка продават стоката и т.н. Каку разчита, че с развитието на информационните технологии тези неща ще станат прозрачни и ще се стигне до съвършения капитализъм. Обаче по-скоро това изглежда като химера и евентуалната прозрачност би се ползвала по-скоро за злоупотреба от определени кръгове.
В крайна сметка, какво ще е бъдещето ще видим. Може да се окаже, че то ще е по-фантастично и от най-смелите идеи и на Каку, и на други прогностици.
В заключение да повторя това, с което започнах:
Богатите страни са тези, които инвестират в наука и технологии. Бедните не го правят. Къде е България в този списък, няма нужда да уточнявам. Все пак събития като днешното показват, че и у нас има хора, които се вълнуват от наука.
На края да спомена няколко думи за организацията. Всъщност и една е достатъчна – идеална! Осигурен бе и кетъринг, гардероб с много служители, които бързо обслужваха дългата опашка и още по-похвално – безплатна минерална вода. При събиране на много хора лесният достъп до вода често е критично важен.
След лекцията професорът търпеливо остана за автографи и снимки, докато имаше желаещи, а желаещи имаше много – повече от половин час след края на лекцията чакаше не малка група от хора и ученият разменяше по някоя дума с всеки.
Много хора бяха донесли книги на Мичио Каку за да вземат автограф. На български са издадени няколко негови книги и тук вече имаше сериозен пропуск на издателствата, че нямаха свои представители, които да продават книги пред залата. А може би или изданията са изчерпани, или не са разбрали навреме.
Бих искал да поздравя VMWare – България, за начина по който отбелязаха десетата си годишнина. Пълната зала и фактът, че въпреки слабото огласяване билетите се бяха изчерпали за няколко часа говори за перфектен избор!
