За социализЪма иде реч.
Всъщност щях да пиша за концерта на Омега, но събитията около него събудиха спомени и аналогии.

Първо да благодаря на радио Z-rock, защото благодарение на игрите, които организират, спечелих билет за концерта. Иначе концертната програма за тази година се очертава за мен много редуцирана, да не казвам анулирана, защото се налага да се пести…

Както и да е.

Флагманът на унгарския рок от социалистическо време Омега се изяви в гордостта на българското социалистическо строителство НДК и… последва огромен гаф… Не по вина на Омега.

След развития и зрелия социализъм, дойде презрелият, който се трансформира в… гнилия капитализъм. Но от най-загнилия вид. Просмукан със социалистическа гнилоч.

Какво толкова стана ли?
Появи се унгарската посланичка и произнесе реч на много добър български език – концертът беше в рамките на дните на унгарската култура.
Започнаха да свирят “момчетата” и току част от уредбата угасна. Някой щракна бушона, опитаха пак и не можаха да изкарат цяла песен. След третия опит нервите на музикантите не издържаха и се изнесоха от сцената, като се извиниха, че провалът не е по тяхна вина.

Защураха се екипи по поддръжката, откриха кое прави късо съединение и в крайна сметка след около 30 минути нещата бяха закърпени и концертът можа да продължи.
Някой от организаторите се извини на публиката, като призова, да не мразим техниците, защото сам е видял, как са успели от нищо нещо да направят. Тези думи бяха посрещнати с освиркване, но аз напълно вярвам, че хората са дали всичко от себе си и са направили и невъзможното, за да се реши проблемът бързо. Като човек, работещ в сферата на поддръжката съм наясно, как седят нещата и как се налага понякога да се борави и с черна магия, за да заработят невъзможни ситуации. И че колкото изнервящо да беше за чакащите хора, всъщност реакцията на екипа беше светкавична и професионална!

Проблемът е, че оборудването или на гордостта на соца, или на озвучителната фирма явно е старо и износено, а по типична българска традиция, вместо да се инвестира в ново, някой набеден “бизнесмен” със стабилен социалистически бекграунд е предпочел да инвестира в нова кола, яхта или джакузи… (По този повод си спомням, как на мои приятели шефът им казал, че ще им намали заплатите, защото не може да си изплаща вноските за джипа… Познайте дали екипът му остана при него след тази изцепка. Е, за щастие хората имаха алтернативи. Много други обаче нямат и трябва да търпят дивотиите на подобни некадърници. Но отклоних се нещо)

Слава Богу нещата се оправиха и концертът продължи. Музикантите от Омега са абсолютни професионалисти, гафът по никакъв начин не повлия на изпълненията им.
По време на непредвидения “антракт”, човек от персонала на НДК сподели, че цял ден са репетирали. Нещо, което сравнително малко поп и рок музиканти правят.

По социалистическо време почитателите на рока трудно успявахме да достигнем до любимата си музика. Слушахме я по чужди радиостанции на къси вълни, придружена с много шумове, от плочи внесени от тираджии и моряци… Унгарският рок беше сравнително по достъпен – все пак соц. държава, макар и със “западен уклон”. Музиката на унгарските рокаджии беше на не по-ниско ниво от това на “западняците” и унгарският рок значеше много за българските ценители на тежката музика. Майк Рам преди време беше писал за унгарския рок и неговото влияние върху нашето поколение.

Омега специално е може би най-успешният представител на унгарския рок, успял да се наложи на световните сцени. Сигурно няма нужда да споменавам кавъра на тяхна песен направен от Скорпионс, ще спомена обаче, че гледах на запис концерт на Омега в Унгария, на който се появи Klaus Meine и изпя на унгарски съвсем друга песен, а не “Момичето с перлените коси”. От уважение към групата.

Като споменах професионализма на групата, изпълненията бяха перфектни, без компромиси. За да няма орязани пасажи, групата беше с допълнителен клавирист. Тонрежисьорите на групата се бяха постарали много и звукът беше много добър, като за зала 1 на НДК с нейната отвратителна акустика, за която и друг път съм споменавал.

Силата на Омега е в баладите. Бързите им песни поне по мое мнение са малко скучни ( дъщеря ми също го сподели след концерта), но баладите им са невероятни. Наситени със сложни инструментали, красиви вокали. Всичко това съчетано със светлинните ефекти и лазерно шоу беше изключително приятно. За (мое) щастие групата изпълни много балади, макар че бих се зарадвал, ако за сметка на някои от бързите песни бе вмъкнала още някоя друга балада. Много исках да чуя “Океанът на зората” (или океаните – не съм сигурен в превода), “Mobile world”, Прозорецът (или прозорците?) а и поне още 5-6 други, на които не помня заглавията (ех, старост, склероза…) Но на един концерт не могат всички желания да се удовлетворят, а говорим за група с 50 годишна история.

За съжаление традицията беше прекъсната в началото на ’90-те години. Рокът в България бе позабравен, а унгарският съвсем, така че за новите поколения името Омега не говори почти нищо. За това и залата беше сравнително пълна, но за съжаление се виждаха и много празни места. Което не попречи на момчетата с по някоя годинка в повече да се раздадат напълно. Ако човек не гледа лицата и косите им, няма да се сети, че става въпрос за хора на доста преклонна възраст. А Янош Кобор е просто изключителен. Като изключим неизбежните промени в лицето сякаш на сцената беше абсолютно същият човек, който сме виждали на концертите на Омега преди 30 години, когото гледахме в “Плешивото куче” – култов филм за ония времена. Гъвкав, подвижен и с непроменен от годините глас!

Концертът свърши, както става с всички хубави неща и отново ни бе напомнено за социалистическите времена. Излезе “конферансие”, поблагодари на групата и анонсира поднасянето на цветя от името на министър-председателя на България Бойко Борисов. Тук вече, за разлика от социалистическите години в залата се чу мощно “Ууууууу” Или да перифразирам класика – публиката викна “ура”, но излезе много бързо и в залата остана само ууу-то.

В последствие унгарският посланик бе аплодиран, а министъра на това дето го няма у нас – културата бе освиркат също.

Ами това е другари. На рок концерт ходят предимно интелигентни хора.
А постът всъщност беше за концерта на Омега…