Изкушени ли сте от магията?
А знаете ли къде живеят магьосниците? В странни светове, населени с джуджета, еднорози и елфи? В средните векове, преследвани от безмилостни инквизитори. Или ги има и сред нас, в модерния свят, пълен с технологии и наука, които средновековният инквизитор с чиста съвест би обявил за дяволски творения?

Естествено, говорим за фентъзи.

Споменем ли съчетание на магия и съвремие, неизбежно първото име, за което повечето ще се сетят е Джоан Роулинг, която създаде цял свят, който съществува паралелно на нашия и за който повечето хора си нямат представа, че съществува.

По подобен начин Хари Дрезден създаден от Джим Бъчър обикаля улиците на съвременния Чикаго и громи силите на злото, спасява хиляди хора и има неприятности с властите, които го смятат за мошеник.
По нашите земи също живеят знайни и незнайни чародеи, като “Софийските магьосници” на Мартин Колев или двамата шемети Лазар и Григор от невероятната „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев.

В никакъв случай не бива да пропускаме и драконовата поредица на Николай Теллалов.

И разбира се Роджър Зелазни, чиито герои често по един или друг начин се озовават в света, който познаваме, кога за кратко, кога за цял роман време.

“Огънят в мен” на Даниела Богоева-Гюргакова ни води в днешна Франция.

Не случайно споменах Телаллов и Зелазни последни, точно преди да премина към темата на този пост.
Николай Теллалов е запознат изоснови с българските предания и вярвания и ги използва умело в книгите си. Също така има солидна ерудиция в областта на химията, физиката и инженерните науки.
Зелазни има огромни познания както по история, така и по различните религии и философски учения. В произведенията му има богата информация за християнството, исляма, хиндуизма, будизма и още много други култове, съществували през историята.

По същия начин в романа си Даниела Богоева демонстрира дълбоки познания на историята, основно на Франция – страната в която се развива действието, както и на християнската религия, на юдаизма, на Кабала и други религиозни, окултни и езотерични учения и практики, като вавилонски, шумерски и древноегипетски.

Голямата ерудиция не е единствената допирна точка със Зелазни. За разлика например от историите на цитираните по-горе двама адаши Хари – Потър и Дрезден, романът на Даниела Богоева, макар че е изключително приятен, увлекателен и се чете на един дъх има сериозна философска основа, върху която се градят действието и характерите.

Може да бъде направен паралел също с книгите на Дан Браун по отношение на информацията, която дават за местата където се развива действието. “Огънят в мен” разказва интересни подробности за Париж и Авиньон, за историята и за съвремието.

Даниела Богоева не отстъпва по ерудиция на цитираните двама автори, нито по майсторство на изказа. В това се заключава паралелът между тях. Тя има свой собствен стил, не копира от никого и за разлика от много други дебютни романи, нейният демонстрира изградено майсторство и не наподобява други подобни произведения.

Езикът, който рисува повествованието е богат, изказът – красив. Всяка сцена е жива картина с най-малките подробности, всяко действие е детайлно описано така, че читателят буквално го вижда. “Огънят в мен” е от книгите, за които изразът “потапя читателя в действието” не е просто клише.

Историята е подплатена със сериозна библиография, авторката се е постарала да изгради стройна система от препратки към информация за различните места, ритуали и реални и митични персонажи, които се срещат в книгата. Но спокойно, това не е учебник, или някакъв сух “материал”, с който някой е решил да демонстрира начетеността си.

“Огънят в мен” е увлекателна история, наситена със загадки, мистика и даже лек криминален привкус. (Не, няма трупове, нито детективи.) И въпреки че рано става ясно, кой е злодеят, в този случай това не е недостатък, няма особено значение защото не това е същественото за книгата. Цялата поредица от загадъчни събития, които се случват на Катрин и които тя и приятелите се опитват да разбулят са просто една централна нишка, около която е окачено повествованието, около която се изграждат събития, характери, описания, които представляват същността на произведението.

Не е пропусната темата за гоненията на вещиците през вековете – все пак става въпрос за магьосници, както споменах в началото, ролята на религиите, дълбоките корени в историята на много от съвременните празници и ритуали и още… Романът сам ще ни каже какво още.

И след всичко казано до тук, какво всъщност представлява тази книга? Ето какво казва самата Даниела Богоева -“просто една история за любовта и приятелството, за ревността и подлостта, за семейството и враговете, за правото да вярваш в това, което ти е на сърце.”

За тези, които като мен предпочитат електронни издания, книгата може да се намери в електронен вид на “щанда” на Интернет книжарницата на Сиела

Терминът “Фантастика” за изненада на неизкушените от жанра е много широко понятие, включващо много размит спектър от теми, идеи и насоченост на произведенията.

Един от “класическите” видове, който най-често буди асоциации при споменаване на думата “фантастика” е прогностичната, с типичен представител Жул Верн, който в зората на техническата революция предвижда бъдещите приложения на много прохождащи технологии. В последствие Кларк и Азимов обръщат сериозно внимание на новите за времето си технологии и дават сериозен принос в прогностичната фантастика, правейки някои наистина много успешни прогнози.

Докато обаче при Верн същността е възхищението от възможностите на технологията, при последователите основа на произведенията са човешки, социални и философски проблеми, представени в среда, в която бъдещите технологии са реалност.

Постепенно прогностичната фантастика отпада от сцената, заменена от много други стилове, където технологичната среда ако въобще я има е по-скоро някакъв блед фон, най-често напълно без научна основа, служещ просто за декор. Нормално отражение на развитието на самите технологии, при които дълги години нямаше революционни промени. Защото реално, и най-успешната прогностична фантастика не създава технологии, тя отразява съществуващите, като обаче често успява да прогнозира успешно някое неочаквано приложение на нещо вече открито, за което и самите откриватели не са се досещали.

Днес обаче, “както пишат у вестника” сме на прага на нова технологична революция. (Сериозно, от първа ръка информация 😉 ) Съответно логично беше и писателите да реагират на променящата се реалност. И един от първите представители на възродената прогностична фантастика не закъсня да се появи.

Романът на Николай Теллалов 10^-9

както подсказва заглавието е посветен на набиращата скорост технологична революция базирана на нанотехнологиите.

От една страна 10^-9

е роман от типичен Азимово-Кларковски тип. Описана е новата технологична революция в резултат на стремителното развитие на нанотехнологиите. Добре обосновано и с опитна ръка е нарисувана новата реалност, дължаща се на технологичните промени с различните политически блокове и социални течения, които биха възникнали в резултат на новите технологии. Има добре изградени герои и човешки отношения.

Читателят се потапя неусетно напълно в реалността, създадена от Теллалов и я приема като естествена, логична и неизбежна.

От друга страна 10^-9

е философска книга.

Класиците на комунистическата философия считат, че несправедливостите в обществото могат да бъдат премахнати, ако собствеността върху средствата за производство премине от капиталистите в ръцете на работниците. Съответно на базата на тази философия бе извършен огромен експеримент с катастрофални последствия. Знаем историята. Средствата за производство всъщност не преминаха в ръцете на работниците, а реално на още по-малък брой безпросветни сатрапи, които незастрашени от конкуренция управляваха безумно.

Явно, моделът със собствеността върху средствата за производство не работи. Причините са много.
Очевидна причина, за която “класиците” не са се досетили е да речем недостига и неравномерното разпределение по света на суровините. Който владее повече източници на дадена суровина съответно контролира и средствата за производството й. И така нататък.

А какво би станало, ако “освободим” не само средствата за производство, а самите производствени мощности, производствените процеси, както и суровините?

Теллалов описва точно такъв свят, в който всичко по веригата на производството е именно освободено, а не със сменена собственост. Как – с помощта на нано-технологиите.

Естествено, хората и корпорациите с власт и пари не биха позволили такова освобождаване, даже технологията да е налична. За това се налагат “подмолни действия” – една от екшън- линиите в романа, свързана с промишлен шпионаж, саботажи и … “и” – в книгата за повече подробности 😉

В новата реалност, при наличие на новите технологии старото разпределение на политически блокове трудно може да бъде преодоляно. Светът пак е разделен на изток и запад, като всеки блок се опитва да покаже предимства пред другия и съответно дава различен достъп на “простосмъртните” до благата, достъпни благодарение на нано-роботите. Както и в степента на ограничаване на правата за ползване на услугите им.

В източния блок достъпът до нано-технологиите е строго ограничен. В “свободния” запад хората трябва да работят, за да могат да си плащат … удоволствията. За да не се стигне до разпад на обществото е изобретена “патерица”, която да имитира потребност от някакви смислени занимания в по-голямата част от обществото.

Разбира се във всеки от политическите блокове има хора с творчески и съзидателни потребности. Искащи свобода за развитие, неспъвани от “патерици” и ограничения. Тъкмо те са трън в очите на всяка власт. Хората, не побиращи се в нормите. И конфликтът е неизбежен.

“Идеята лидери на човечеството да бъдат умните и знаещите дори не е имала шанс за успех. Предварително загубена кауза. Защото вождовете дърпат други конци — конците на базовите човешки нужди и потребности. Без спойката на принудителното сътрудничество за задоволяване на тези нужди човечеството не е единно по никакъв начин. Учените сбъркаха да го мислят за единно въз основа на общата биология, общите начини за общуване, речта. Нанотехниката по пределно радикален начин разреши проблема с базовите потребности — храна, облекло, подслон, енергия и труд за добиването им. И какви други потребности останаха? Останаха онези, които не обединяват, а разделят, и то разделят с бездънни пропасти. Учените мислят, че с достъп до информацията всички ще пламнат от любов към знанието. За тях, ИСТИНСКИТЕ от тях, е дребнаво смисълът на живеенето да се свежда до надпревара с околните по пистата на модата, секса, забавленията, спорта, зрелищата.
Но хората са различни — по природа. Затова е настъпило време за разделение на различните. Човечеството се разделя на различни и неинтересни един на друг ВИДОВЕ, не толкова био, колкото ноо. Различни духовни и интелектуални потребности — условия за състоянието, възприемано като щастие, към което всеки се стреми — само това е общото. От там нататък — почти никакви допирни точки.
Разделение. Разделение десет на минус девета. Толкова са тесни пукнатините в човешкия вид. Но поне на този етап, в цялата тази епоха навярно, те са непреодолими като шварцшилдова сфера, като хоризонтът на събитията около една черна дупка.”

Разликите между хората са наистина непреодолими. И настъпва моментът хората с различни интереси да се разделят.

“Може би наистина това е началото на края на ЧОВЕШКАТА история. И началото на началото на ПОСТЧОВЕШКИТЕ истории. Защо трябва да се тълкува този факт като нещо „лошо“? Оправдан е страхът на повечето хора от внезапните и непознати промени. Най-вече непознатите. Но защо отсъства стремежът тези промени да се ОПОЗНАЯТ? Вместо това реакцията е — отречете, забранете, забравете!”

Друг въпрос, засегнат в романа е “вечният” въпрос на “новото време”, дали “изкуственият интелект” може да бъде “пълноценен”. Теллалов дава единствения верен отговор – да!

“Чудат термин. ВСЕКИ интелект е всъщност „изкуствен“, той е продукт на културата. Само че хората съзират в израза „машинен интелект“ нещо необосновано враждебно.”

Тема, предизвикваща автоматична препратка към “Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” книга, в която най-добре са разгледани въпросите за интелекта като цяло и в частност за “изкуствения” такъв. Теллалов е успял в художествен вариант да представи тезата, развита надълго и широко във философския труд на Дъглас Хофстатър.

Всички тези философски, технологични, политически, социални и прочие проблеми са развити на сцената на космически битки, шпионски екшън, футуристични градове и технологии. Едно възможно бъдеще, описано майсторски от Теллалов. Едно бъдеще, в което бих искал да живея.

Книгата може да бъде намерена в е-Книги, или “Моята библиотека” и на двете места със свободен достъп.
За хартиен вариант, аз бях купил една от последните бройки от Човешката библиотека. Не знам, дали са им останали още.

ПП
Ревю, за споменатата по-горе ГЕБ