В коментар към предишния пост Богомил Ветров предложи да направим нещо като онлайн конкурс за разказ, есе и т.н. по темата за тоталното видеонаблюдение.

Аз предлагам темата да включва по желание на потенциалните автори и подслушването на Интернет, следенето на кореспонденцията и трафика. Изобщо всяка форма на контрол над мисълта.

Богомил вече е отворил конкурса с първия разказ.

Понеже не е ясно, ще предизвикаме ли интерес, дали ще се наеме някой да оценява разказите и т.н., предлагам да караме нещата в движение.

Първо да видим, ще има ли интерес от страна на автори, после дали ще се появи кандидат жури и т.н.

Още – предлагам конкурсът да е само за разказ или есе, евентуално за повест. Е, ако някой предложи роман, няма да го върнем, доколкото конкурсът е виртуален, не зависи от публикуване на хартия, нито от заплащане на редактори и т.н.

В крайна сметка, може изобщо да не бъде конкурс, а просто колекция от разкази на дадена тема.
Ако има итерес, наемам се да направя специален сайт, може би нещо като wiki, което да е като “концентратор” на творбите.

Не за газовите разбира се.
Нито за поставянето на камери и микрофони навсякъде, с цел тотално следене на всеки, както в “1984”.

Против съм подслушването на телефоните.
Против следенето на кореспонденцията – и електронна и всякаква.
Против подслушването на средствата за комуникация, като skype ,
icq, ekiga, jabber и всички други.
Против съм следенето на Интернет трафика, воденето на статистики за посещавани сайтове и интереси. Независимо дали с цел реклама или “сигурност”.

Против изискването доставчиците Интернет свързаност и всякакви други Интернет-услуги да събират статистика за трафика и за посетителите на сайтовете си.
И не става въпрос, дали това е технически осъществимо. Много IT специалисти се успокояват, че това изискване е технически невъзможно и не обръщат внимание на призивите за протест.

Да, не е възможно да се осъществи, но самият факт на съществуване на такова законово изискване отваря вратата за слоупотреби със силовите органи. А както се казва в известния виц – “върви после да доказваш, че нямаш сестра”.

От друга страна, чета често възмущение от камерите, които се появяват на все повече обществени места.
А така. Казахме обществени.

Много съм против в навлизането в личното пространство и ровенето в личния живот.
Но когато сме на улицата, в някое учреждение, обществено заведение и т.н. вече личното ни пространство е споделено с това на много други личности. И в повечето случаи сами споделяме личното си пространство.

Когато сме на обществено място, нормално е да се съобразяваме с останалите, без да нарушаваме тяхното право на индивидуалност, спокойствие и достойнство.

За ползата от камерите по пътищата писах вече. Наскоро мой приятел сподели, че във Варна шофьорите усърдно спазват правилника, защото почти на сяко кръстовище има камери. Той самият очакваше “честитка” от КАТ, защото забравил за камерите и минал на някакво кръстовище с мръсна газ.

Ами, като не му идва отвърте на човек, да спазва правилата, това е добър начин да му се напомни.

На другите обществени места, освен кръстовищата, спазването на общоприетите правила за държание със себеподобните също е важно. Когато се държиш на обществено място, както на тебе ти изнася, без да се съобразяваш с останалите, най-често пречиш на останалите.

В наше време все повече екземпляри забравят, че и другите са хора, че и те имат право на спокойствие и сигурност. И на такива екземпляри е редно да им се напомня, че не са единствени.

Не виждам, какво може да притеснява човек една камера на обществено място, след като така или иначе той е сред други хора и това, което прави не е скрито за останалите.

А ако става въпрос за протести срещу управляващите, така или иначе всички протестиращи влизат в статистиките, било то редно или не, така че наличието на камери не променя нещата.

Надигат глас и студентите от СУ, срещу проекта за поставяне на системи за наблюдение в университета.

Относно тоя проект съм раздвоен. От една страна си мисля, че средствата, заделени за тази операция е по-добре да бъдат изразходвани за нещо по-полезно. Университетът, както всяко учебно заведение у нас има много други, далече по-неотложни от системата за наблюдение. От тази гледна точка подкрепям протеста на студентите, макар че от друга, не съм съгласен, че по тоя начин се нарушават личните им свободи, защото говорим за обществено учебно заведение. В края на краищата студентите са там за да учат, а не да вършат неща, за които не биха желали да излизат на кадро.

В крайна сметка съм твърдо против в намесата в личния живот на хората, както от държавните органи, така и от отделни, не дотам цивилизовани лица. Точно срещу вторите могат да послужат камерите на обществените места.