Преди години писах някои виждания за релиигиите: Вяра, религия и още”

Давам си сметка в днешно време, че съм бил прекалено толерантен към религиите, виждайки липсата на толерантност от техните представители и наглостта им.
Все по-застрашителен става сценарият от “Падането на нощта”

Във времена, в които светското образование и науката са поставени в унизителна позиция е естествено суеверията да надигат глава (в категория суеверия слагам и “официалните” религии, защото те не са нищо повече от узаконени по стечение на обстоятелствата суеверия).

Тук ще се спра на един аспект, който особено ме дразни, а именно, това че много хора стават религиозни, понеже, разбирате ли, комунистите били “атеисти”, а те били антикомунисти…

Атеизмът не е въпрос на политически убеждения, а на здрав разум. Нито на подражание на тоя или оня “кумир”, група, движение или политическа система.

Тук всъщност ще обърна внимание на “атеизма” на комунистическата система. По-точно на религията, с която те се опитваха да заменят другите религии, маскирайки ги като атеизъм.

При споменаване на религиозната същност на комунистическата доктрина, повечето вярващи възнегодуват и започват да “доказват”, че тя е антихристка, и незнам си каква, но в никакъв случай не религиозна.

Всъщност няма разлика между която и да е религия (освен може би будизма) и комунизма.

Преди всичко, и едното и другото са основани на вярата. Уж има теории (със задължителното определение “научен”), но сляпата вяра се поставя на първо място.

От не един преподавател по Маркс-Ленинска философия сме чували: “Ние, комунистите вярваме…”. Но да кажем, че това е само за по-удобно изразяване на мисълта.

Ленин беше казал нещо от рода на: “Комунизмът е правилен, защото е верен”. Само по себе си безсмислица. Дълго се чудех навремето, как е могъл да го каже, след като няма логика. Докато не осъзнах, че това е същността на комунизма. Верен по подразбиране, без право на доказване.

Да разгледаме няколко черти, характерни за религиите, които в пълна сила важат и за комунистическата идеология.

Да започнем от догмите.
Въпреки стремежът към наукоподобие, имаше догми, които не биваше да се нарушават. Като да речем, че човекът е “венецът на сътворението” (даа, точно както в религиите), че изкуствен интелект не може да се създаде, че не може да има нещо, произведено от човек, което да го надмине. Въпреки, че уж диалектиката беше в основата на Марксизма-Лининизма (диалектически материализъм) и според нея нищо не пречи по-нататъшното развитие независимо дали по “естествен” или “изкуствен” начин, догмата категорично го забраняваше.

Комунистическата догматика доведе до погромите и за съжаление убийствата на много съветски учени. Така кибернетиката и генетиката бяха обявени за “буржоазни науки” Съответно СССР изостана много в тези области, въпреки че преди проведените пленуми, последвани от терор и в Съюза тези науки бяха добре развити.
Николай Вавилов е един от многото примери.

Парадокс е, че термоядрената бомба спаси съветската физика, за добро или лошо. Научавайки, че се готви пленум и срещу физиката с цел обявяване на кое е “правилна” физика, Капица се обажда на Сталин и в прав текст му казва, че ако иска Съветите да имат водородна бомба, трябва да отмени пленума. В случая авторитетът на Капица, както и заплахата Щатите да имат по-силно оръжие е надделял над мракобесието и съветската физика, заедно с много невинни учени е била спасена.

Не знам, ако пленумът се бе провел и макар и с цената на много безсмислено похарчени животи, дали Империята на Злото нямаше да рухне много по-рано. Но от друга страна, оцеляването ѝ доведе до надпреварата не само във въоръжаването, но и в науката. От там станаха възможни кацането на Луната, бързото развитие на електрониката и миниатюризацията. Знае ли човек, може би в противен случай още нямаше да има персонални компютри и Интернет. Както и средства, за масово разпространяване на псевдонаучни и антинаучни безумия, от друга страна. Нещата винаги имат повече от една страна.

Догмата за равенството също я помним. Както и че частната собственост е Зло.

Друг, характерен белег за религиите са мъчениците. Всяка религия има свои мъченици, които се честват на определени дати и чиито жития и страдания се изучават.

Прословутият Павлик Морозов може да е банален пример, но много точно демонстрира характерното за всяка религия изискване, индивидът да поставя кумирите си над роднините и приятелите си:

“Този, който не може да се откаже от баща си и майка си,
не може да е мой ученик, както и този,
който не може да се откаже от брат си и сестра си,
и вдигне своя кръст, както аз направих,
не може да е достоен за мене.”
Тома 55.)

Мм? Познато ли звучи? Типично по Морозовски!
Партията над всичко! Включително и над семейство и роднини.

Но тук ще спомена една друга мъченица, от пантеона на комунистическите герои.
Спомням си поемата за някоя си Валя, пионерка, която умирайки от тиф категорично отказала да вземе кръстчето, което майка ѝ се опитвала да ѝ сложи в ръцете.

В дългия текст на поемата периодично се повтаря “припевът”, всъщност тъй като не става въпрос за песен, по-подходящ термин може би е лайтмотивът, (простете невежеството):
”
Валечка, Валюша, а вземи го де!
Кръстче златно, няма то
да те изяде!
“

След което следва отново и отново твърдия отказ на пионерката.
Накрая идва трагично-героичният финал – Валя козирува по пионерски и с думите “Винаги готова!” издъхва, без да приеме религиозния символ.

Едва ли събитията са се развили точно така, по-скоро детето едва ли е било на себе си и е осъзнавало, къде се намира и какво се случва с него.

Въпросът е, че ще ме прощавате, но описаното поведение не е поведение на атеист, а на дълбоко религиозен човек.
Атеистът би си казал “щом това ще успокои майка ми по някакъв начин, защо не?” и ще вземе кръстчето, ще се прекръсти ако трябва. За него това не е проблем или “престъпление”.

За вярващия в друга религия обаче е немислимо да приеме чужд религиозен символ.

И не е важно, дали нещастното момиче действително се е държало неадекватно, или всичко е плод на “поетичния гений” на автора, важното е, че едно такова поведение на сляпа вяра се афишира, възхвалява, възпява и се дава за пример за подражание и правилно (правоверно) поведение.

Всяка религия има чудеса. Комунизмът също.
Чудеса бяха язовирите, афиширани като изкуствени морета, беломор канал (взел живота на повече от 12 000 “възпитаници” на ГУЛАГ, но виж, това не се споменаваше).
Чудеса бяха всеки строеж, всеки завод, подвизите на работници, строители, ударници. Постоянно пресата, радиото и телевизията гърмяха за подвига на Стаханов, почина на Злобин и т.н.

Чудеса бяха изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, изпращането на първия човек в орбита.
Виж, с Луната нещата нещо се позакучиха, оказа се, че развитието на науката и техниката не е въпрос на идеология и обществен строй, ами май по-скоро е въпрос на добро финансиране и мобилизация на научната мисъл.
Но след провала на Лунната програма комунистическите идеолози замълчаха, песни, които преди често звучаха в ефира бяха спрени, другарите се държаха сякаш никога не е ставало дума за полет към Луната и цялата пропаганда, как само съветската наука е в състояние да изпрати човек на естествения ни спътник бе заметена под миндера.

Така и религиозните проповедници тръбят да речем за всяко успешно изцерение от епидемия, включващо се в рамките на статистическото отклонение, а за хилядите умрели не се споменава.
За чудеса се обявяват всякакви обикновени битови и промишлени случки, при които късметът и опитът са предотвратили нещастие. Така и при комунизма, нещо обикновено за една съвременна държава – построяването на фабрика за мокасини се обявява за чудо на обществения строй.

И при едните, и при другите Злото се противопоставя на силите на доброто и вярващият трябва да се бори срещу него и да се отрича от него.

При религиите има лов на вещици, “изобличаване” на антихристи, антимохамедисти и т.н. заклеймяване на неверници.
При комунизма имаше “врагът в собствените редици”, “врагът с партиен билет”. Изобщо всеки можеше да бъде “враг”. Включително и най-близките. И в религиозните общества, и в комунистическите едни хора биваха насъсквани да дебнат други и да ги изобличават за “врагове”, които после да бъдат публично заклеймени (и убити). Както по времето на Светата инквизиция и по комунистическо време, всяка реплика, всяка казана дума можеше да бъде използвана за да бъде обявен даден човек за враг и наказан жестоко за назидание на останалите.

Още много може да се пише за паралелите между комунистическата идеология и която и да било религиозна.

Факт е, че атеизмът има толкова малко общо с комунизма, колкото астрологията с астрономията. За последните общото е, че и при двете става въпрос за звезди. Всичко друго е различно. Така и при това, което комунистите обявяваха за атеизъм.

И накрая ще цитирам нещо от Библията, с което съм съгласен:
Пророк Йеремия казва: „Проклет да бъде всеки, който се уповава на човек”

Така е, уповавайте се на разума, на ясната мисъл, винаги осмисляйте това, което проповедници, говорители журналисти, политици и идеолози се опитват да ви убедят, че е единствената и неподправена истина.

Кой трябва да мине първи при ситуация, подобна на тази на картинката?

Всеки нормален човек, когото съм питал казва, че естествено първа трябва да мине линейката – понякога за да се спаси живот секундите са критични. После е пожарната – по същата причина. Пожарите за секунди могат да унищожат много животи. След това полицията – ако момчетата не ползват “буркана” само за да минат по-бързо, може задачата им да е неотложна. Виж тия последните могат да го карат по-лежерно. Да,ама не!

Знаете ли как е по закон? Първи са вампирите от черната катафалка, после другите вече минават по правилото на дясностоящия!

От к’ъв зор, би запитал всеки разумен човек? От такъв, че въпросните същества правят законите и се изживяват като най-важни.

Преди три години се случи нещо ужасно, за тем подобнте същества – Цялото полско правителство изфиряса при самолетна катастрофа. (Разбира се за роднините на загиналите събитието е ужасно по други причини, тук раглеждам политическия аспект). Какво? Трагедия? Полша на колене, пред разпад?

Нее. Там си е Полша, нищо не ѝ се случи, даже се развива най-добре от всички бивши соц. страни!

За това и събитието е ужасно за политиците, защото показва ясно, че не са незаменими и при добре работеща икономика може и без тях.

Та драги ми политици, не сте незаменими, не си придавайте толкова важност и малко по-умерено го давайте!

Да перифразирам един академик, бивш политик, който пък цитираше една книга:
“Всички вкупом съгрешихте и вкупом ненужни станахте”.

От много време когато слушам радио, пускам предимно или Zrock, StarFM или Радио 1 – rock.

Вече мога да кажа, че ефирът може да задоволи музкиалните ми предпочитания. 🙂

Но днес по обяд пуснах Дарик.

Попаднах на дискусия, за съжаление хванах края й, в която се обсъждаха социалната програма на правителството. Не разабрах, кои са събеседниците поради късното включване, но ми се загнездиха някои мисли в главата, които стържат като ръждясала панта и не ме оставят на мира.

През всичките близо 10 минути, които слушах, водещата риеше като ранена котка в прахоляка срещу програмата на финансовия министър за промяна на лихвените проценти. Най-много и се зловидеха хората, взели ипотечни кредити.

Аз нямам такъв кредит, така че не съм засегната страна. Но мога да си представя положението на човек, който изведнъж изпада в невъзможност да си плати вноските по ипотеката.

Може много да си разсъждаваме по блоговете и на чашка, как изпадащите сами са си виновни и трябва да бъдат оставени да мрат. Когато човек е държавник обаче и си е на мястото, би трябвало да гледа нещата от различен ъгъл.

Има важно правило, при спасяването на хора, пострадали от природно бедствие или катастрофа. Първа помощ не се оказва на леко пострадалите. Но не се оказва и на тежко пострадалите. Първо се спасяват средно пострадалите, защото ако се забави помощта, много от тях скоро ще преминат в категорията тежко пострадали и задачата на спасителите ще се усложни неимоверно.

При икономическа криза (независимо дали е реална или нагласена – важни са крайните резултати) ситуацията е подобна.

Ако оставиш едно значително мнозинство да остане на улицата, увеличаваш автоматично броя на тежко болните, трудовите инвалиди и безработните. Защо – всеки който може да извършва елементарни мисловни операции ще се сети. Ако не може, да пробва да поживеее няколко дни в кашон на улицата.

Не на последно място по тоя начин допълваш бройката на недоволните и потенциалните демонстраннти срещу правителството и участници в евентуални размирици. За това мисля, усилията на правителството да се помогне точно на такива хора е важно, за заздравяване на цялостното положение в страната. Нещата, както знаем са свързани и лошите условия на едни места рефлектират на други.

Най- много обаче ме подразни, как водещата екзалтирано цитираше, какъв процент от българите имали собствени жилища, и как той бил едва ли не най-висок в света.

И това, явно според нея е лошо(!?).

То да беше само тая водеща, сигурно нямаше да обърна внимание. но всъщност от началото на “промените” ни се натяква, как в България много хора имат жилища и едва ли не трябва да се чувстваме виновни за това.

Много се дразня, как като стане въпрос за цени на тока, лекарства и проиче. току някой умник почва да размахва процентите с жилищата като индулгенция. Особено, като стане въпрос за пенсионерите.

Жилището знаем, в повечето случаи е източник на разходи, не на печалба. Само в някои райони с развит туризъм или с учебни заведения евентуално може да се печели от даване на стаи под наем, но това не винаги е възможно. Често разходите са по-високи от приходите, а и не всеки собственик може да си позволи да дава квартира, по много причини.

За идеята, пенсонерите да си продадат жилищата за по-малки, или да излязат на квартира, мисля да не псувам много, че да запазим някакво приличие в блога. Явно някои хора си представят родния пенсионер, като изпечен играч на пазара на имоти… Действителността уви е друга. Четем и слушаме редовно за измамени възрастни хора. Май толкова често, че отдавна не обръщаме внимание….

Относно процента на имотопритежателите – вярно е, че в повечето развити страни хората живеят предимно под наем. Да, но наемът не е сравним със заплатата… Ако наемите са адекватни, нормално е много хора да предпочетат тоя вариант. Това осигурява мобилност при смяна на работа в различни населени места. А както знаем, в развитите страни я няма тая концентрация на всичко в столиците, така че е нормално човек да си търси по-добра работа из цялата страна и ако няма свое жилище, много проблеми свързани с продажба, търсене на ново и т.н. отпадат.

Тук обаче до скоро за гарсониера в не-престижен квартал наемът беше към 300 евро на месец, ако имаш голям късмет (не знам в момента как вървят наемите). Моята заплата и тя е от тоя порядък.
Мисля, че това е достатъчно.

А може би идеята е не да се сравняваме с развитите страни, а със силно изостаналите?
И в крайна сметка, тая истерия около броя на имащите жилище и постоянното натякване, че видите ли как ние така, а ония иначе е проредното промиване на мозъци с цел подготовка на масовото съзнание за живот в условията на все по-изоставаща и неразвита държава.

Преди време бях писал за някои обременености в мисленето, налседени от социализма, които се проявяват при доста личности.

Обаче при също така доста хора се наблюдават други крайности, в обратна посока, които всъщност са пак пряко следствие на социалистическото наследство.

Едно от тези неща е отричането на всякакви функции на държавата.
Всяка мисъл за държавна намеса в някой проблем се обявява за “социалиъм”.

Тогава човек започва да се чуди, а има ли смисъл да съществува изобщо държава?

Ето наскоро Велин Пеев като гост при Longanlon в една не съвсем дообмислена статия разглежда отпускането на държавни помощи за предприятия, намиращи се в затруднено положение.

За българската действителност г-н Пеев е напълно прав в изводите си – отпускат се дотации за губещи предприятия, като в крайна сметка целта е да бъдат източвани колкото може по-дълго. Даже в доста случаи въпросните предприятия са изкуствено държани в критично състояние.

Обаче г-н Пеев механично прехвърля “челния български опит” (всъщност не само български, а масово практикуван в държавите, наречени “трети свят”, “бананови републики” и прочие) на чужда територия и тълкува отпускането на държавни помощи на няколко мощни частни компании като проява, подобна на нашенското дотиране.

Дали е прав, времето ще покаже.

Но между дотации, временна помощ и заем има разлика.

Преди бях писал за случая с Крайслер през 70-те години, когато правителството на Щатите отпуска заем на компанията, за да може да промени технологията си и да стане конкурентно способна на японските компании. Историята показа, че за времето си, това е било разумно решение.

Тук именно държавата, в случая американската е изпълнила една от основните си функции – да регулира. Не да се меси в работата, политиката и търговията на частните фирми, но когато равновесието в държавата е заплашено – стоици хиляди нови безработни са много голям удар и по социалните фондове, и по пазара на труда, да не говорим за опасността от размирици, държавата се е намесила, както в последствие се видя – адекватно.

Дали сегашната ситуация е подобна, дали по подобен начин ще се реши проблемът – не знам и не се наемам да анализирам. След време ще се види дали този механизъм пак е проработил, или в случая не е бил достатъчно подходящ. Въпросът е, че някои неща си приличат (да речем някои видове гъби), но само външно.

Друг случай, на да го нарека “антисоциалистическа” реакция е, когато щом стане въпрос за несвършена от управляващите работа, току някой дежурно се обажда “трябва всеки сам да си реши проблемите, не да чака на държавата”. Така е. Никой не може и не бива да решава чужди проблеми и да се меси в тях. И човек трябва сам да се грижи за себе си, а не да чака на други. Спор няма.

Обаче, когатото проблемите на отделните хора се мултиплицират в големи мащаби, вече проблемът не е само личен.

Да вземем пренаселването на София.

Проблемът е ясен – в провинцията няма достатъчно работа и хората си решават сами проблема – или идват в София, където работа все още се намира по-лесно, или напускат България. Всъщност това второто управляващите май го отчитат като успех. Наскоро бях прочел някакво писание, от което едва ли не лъхаше гордост от свършеното, колко милиарда постъпвали годишно от българските емигранти – било като помощи за роднини, било когато идват в България като туристи…

Но проблемът с пренаселването няма да се реши, както го вижда да речем Бойко Борисов – като направи София скъп град, за да “се разкарат селяните”. И да стане по-скъп, щом другаде няма работа, хората ще продължат да прииждат, ако и да живеят при по-лоши условия. И проблемът не може да се реши насилствено. Нито високите цени, нито връщането на софийското жителство, нито пък насилственото разселване ще го решат.

Всъщност решението е просто. В много страни, да речем Филипините има пет-годишен преиод без данъци за чужда фирма, която се настанява там. Ако фирмата започне да изнася продукция има още преференции. Подобни механизми прилагат и гръцкото, и румънското правителство, които са ни съседи – няма нужда да ходим чак до Филипините да почерпим опит. Единствената “преференция” обаче, която нашите политици предлагат е евтиният труд. Като се сложат сумите за рушвети, за да може да се започне дейност у нас от чужд инвеститор, начинанието става силно неизгодно.

А с добре обмислен механизъм за привличане не само на външни, но и на вътрешни инвеститори и предприемачи към провинцията, лесно потокът от преселници към столицата може да се спре, че даже и да се насочи в обратна посока. Ето в какво се изразява несвършената работа на държавата в случая. Но вълшебните заклинания “комисионна”, “далавера”, “келепир” уви, спускат непробиваема преграда пред възможните инвестиции към посоката, в която те са необходими.

Всъщност социалистическите управници май в последните години на соц. периода се бяха поусетили и бяха започнали разни кампании за заселване на пустеещи райони в Сакар и другаде с облекчения за закупуване на жилища и други подобни. Но социалитическият модел не позволява свободното предприемачество и инициативност, така че опитът им бе със слаб успех.