Гледах тази сутрин по бтв-то, как цигани копаят в “Красно село” до реката, за метални отпадъци.

Живеещите наблизо се жалвали в полицията и общината от непоносимия шум многократно, ама реакция никаква.

Лелка от общината каза, че са ходили на обекта, ама без полиция не могат да направят нищо. С което съм съгласен.

Някакъв чичко полицай обаче заяви, че и те не можели да направят нищо (?!), защото нямало престъпление(?!?!?!). Имотът не бил частен, а общински и общинарите трябвало да си решат сами проблема. Ако бил частен, било друг въпрос.(?!)

Как обаче служителите в общината, обикновени чиновници, някои на по доста годинки биха могли да спрат нашествието на копачите? Да грабнат “шмайзерите” и да арестуват нарушителите? Които на кадрото се видяха, че не са никак малко.
Или да учат карате?

Айде да речем, за спокойствието на людете никой не го е еня. Така бяхме и в студентския град.
Крясъци, врясъци, чалга, звъниш на полицията, ония казват “хубаво”, а ответ никакъв.
На всичко отгоре тогавашният кмет на общината беше пуснал заповед, да не се закачат “студентските” кръчми, ако вдигат джабала по късна доба.
Нищо, че гражданите си плащат да им пазят правата, едно от които е и правото на спокойствие.

Само по себе си копаенето не е престъпление, но пък нарушаването на спокойствието на едни хора си е …. нарушение…

Обаче, както споменаха в репортажа и показаха също, мургавите другари освен да копаят за железни отпадъци, откровено си рушаха с чукове панелите, които укрепват коритото на реката.
Това чия собственост е моля? Общинска? Държавна? И като такава не подлежи на опазване от силовия апарат на държавата? Апарат, за чиято издръжка плащаме данъци?

А като се срине коритото и реката наводни околните територии, тогава какво правим?
Явно, това рушене косвено застрашава и частни имоти. Защо тогава “моята полиция” си трае?
Или то зависи и “колко частен” е имотът? И колко е дебел вратът на собственика?

Нещо много такива постове станаха.

Да започна със случка, която ми разказа един приятел:

“Спирам на ххх бензиностанция и тъкмо вече се нареждам до колонката, до съседната спира някакъв и пали цигара. Бензинджията го помоли да я угаси, оня отказа. На паркинга пред сградата на бензиностанцията имаше спряла полицейска кола с 3-ма полицаи. Бензинджията се обърна към тях, те му казаха, да го удари с маркуча по главата…

След това човекът помоли още веднъж екземпляра да угаси цигарата и след повторния отказ отказа категорично да го обслужи (явно междувременно е изключил и колонката, да не може оня сам да зареди). В крайна сметка говедото се качи на колата си и се изнесе псувайки грозно.”

Няма да коментирам абсолютната липса на елементарен интелект у екземпляра с цигарата.

Въпросът е за “моята полиция”. Която би трябвало да ни пази от дебили. Която би трябвало да се грижи за спазването на законите, още повече в случаи, в които се създава директна опасност за много хора и съоръжения, каквато би могъл да бъде един пожар на бензиностанция.

В случая “моята полиция” е играла роля на сеирджия. Както в много други случаи.
Както сме чували и чели за не един случай, когато се извършва престъпление пред полицаи, които само наблюдават…

Навремето, когато “бат’ Бойко” беше още ген.сек. на МВР му се вързвах на приказките “ние ги хващаме, те ги пускат” – упражнение, отработено много добре и от Цв.(ък) Цв.(ък).

Тогава един познат следовател, който по-късно замина за Щатите да сади градинки, нещо следователската дейност не се сработваше със съвестта му, въпреки че материално беше доста добре, ми се изсмя и ми обясни, как веригата започва от самите полицаи, които “ги хващат”.

Доказателствата умишлено се събират така, че да може всеки адвокат да ги обори с основание.
Не че и съдии и прокурори не са във веригата де.

На тези мисли ме наведе трагедията, с двамата убити от пиян рецидивист с брониран джип, който по неизвестни причини е извън затвора, въпреки че от многото “висящи” дела, доколкото знам има и такива, по които има доказана вина.

Установено е, че е карал с огромните 2,6 промила алкохол – т.е. току що е ставал от масата след як нощен запой.

Да видим сега, дали ще се окаже, че пробата е взета “неправилно” и че в крайна сметка джипът е бил управляван от Филанкишията, а убиецът е бил всъщност на благотворителна изложба в Карабунар да речем.

Та така другарки и другари!
Честит ви тоталитаризъм на нова сметка.
А, не ли? Не, ама да.

Наскоро в Пловдив по..ааа
народната милиция спря рок фестивал. За да не шуми и да пречи на почивката на трудещите се.
Не знам, там организаторите как са си свършили работата, да приемем, че вината е тяхна.

Обаче в неделя случката се повтори в София.

А именно – организаторите на фестивала “Цвете за Гошо” се договарят с общината да продължи купона до 22 и 30. Документи има. Пише го и на афишите.

В 22.00 Последната група “Бараби блус бенд” се качва на сцената.
В 22.05 милиционери се качват също и започват да чупят стойки.
Барабите кротко си тръгват, краят на фестивала е провален.

Айде, ще кажат някои – там някаква дандания спряли, разгонили са хулиганите, наркоманите и алкохолиците (макар че публикта беше основно от съвсем друг вид, ама както и да е), голяма работа.

Обаче, това е само една от проявите, на процес, започнал твърде отдавна.
Като например една от сериозните му прояви е разрешаването на следенето в Мрежата. И на подслушването на телефоните. И на тоталното следене.

Има вече случаи на проверени за “незаконно” съдържание на дисковете. Интересно, потърпевшите бяха ли на протестите, които група ентусасти се опита да проведе?

Най-странното е, че когато се говореше за протестите, реакциите бяха не “как може, дайте да ги спрем”, а “аз нямам какво да крия”, “то не е възможно да следят всичко”, “аз ще си крия трафика”.

Вместо да се вземеш в ръце, да премахнеш причината за криене, да мислиш, как да се скриеш, да се спотаиш… Психика, наследена от годините тоталитаризм, когато нямаше шанс човек да си отстоява правата. И върху добре утъпкания път от безхаберие и смачкано самочувствие, тоталитаризмът се завръща с широка маршова стъпка.

Интересно, че един фестивал, който се провежда веднъж годишно, а в Пловдивския случай – инцидентно се оказа такъв проблем за спокойствието на трудещите се. А денонощно дънещите чалга кръчми никой не спира. И когато живеещите наоколо трудещи се събират подписки за намаляване на шума и пращат оплаквания никой не реагира.

То не е интересно всъщност. При тоталитаризма никой нямаше да посмее да спре концерт с частушки да речем. Или фестивала “Ален мак”.

Сега любимата музика на властимащите е друга и на нея никой не бива да посяга.

А виж, както в тоталитарни времена се спират рок-събития… Многозначително.
Рокът пак е черната овца.

Всъщност за човек, който следи внимателно ставащото в държавата, едва ли този завой към тоталитарните порядки е неочакван.

Нещата си вървяха натам. Но до сега управляваше червеният/кадесарски “елит”. По-висшите и по-опитните в демагогията представители на прослойкта, която всъщност винаги е управлявала България – и “преди” и “сега”.

Днес пряката власт е в ръцете на мутрите – т.е. представителите на силовия инструмент на въпросната прослойка – “народната” милиция. И те не познават друг подход, освен директния.

Или, с други думи – на печелившите – честито.
И да цитирам един популярен аудио-клип, звучащ често по радио Z-rock с гласа точно на един от потърпевшите от снощното милиционерско изпълнение:

“А за останалите: “Du hast!””