Научих за инициативата на SOS детски селища “Приказка безкрай” Тук и тук, а и на много още места има още информация. Аз няма да каня някого конкретно да се включи в инициативата, просто призовавам всеки, който наминава към този блог да се регистрира в кампанията и евентуално да разкаже своя любима, или измислена от него приказка.

Ето каква приказка ми хрумна на мен снощи: (малко тъжна се получи, ама каквато е, такава)

Слънчевите лъчи се сипеха като златен прах през листата и нежно целуваха зеления килим на полянката. Всички танцуваха и тичаха около стволовете, огряни в златна матова светлина. Звънките им гласове огласяваха горичката. Най-често обичаха да танцуват на полянката до кривото ябълково дръвче, но понякога когато се надбягваха, стигаха далече, даже до гъстата букова гора в подножието на планината.
Continue reading →