Tag Archives: Рок фестивал

Мидалидаре – традицията възкръсна

След първия чудесен рок фестивал в Мидалидаре последва дълго прекъсване. Първо самите домакини отложиха събитието с една година заради ремонтни дейности. После се случиха събития, които ни напомниха, че нищо не е сигурно и всичко може да се преобърне тотално в един момент.

Билети

Билетите, платени още през 2019-а година щастливо дочакаха времето да бъдат използвани.

Тази година обаче традицията продължи. За радост второто издание на феста в Мидалидаре се състоя.

Още първият път Мидалидаре Rock in the Wine Valley показа как се организира перфектен фестивал.
Този път организацията беше на още по-високо ниво! Осигурена беше достатъчна площ за паркиране, както и разпоредители, които насочваха колите в паркинга.  Правеше впечатление, колко много хора бяха ангажирани с организацията и реда. Хора от екипа имаше навсякъде.
Фестът се проведе на същото място, като първия път, но сега разположението на сцената и останалите временни съоръжения беше различно, предвидено да побере много повече хора. И наистина, посетителите бяха в пъти повече от първия път. Нещо много радостно, което дава надежда фестът в Долината на виното да се превърне в традиция.

Нещо много важно – цените! За първи път на фестивал не режеха главата от кръста. Цените бяха нормални. Завишени леко, което е естествено, но не 4, 5 до 10 пъти както сме виждали по други подобни събития.

Също така за първи път на фестивал бирата не беше разредена!

Отново работеше схемата с депозит за чашите, заради което след концертите не оставаха купища смачкана пластмаса по земята.

Имаше достатъчно сергии и не се налагаше да се чака повече от 7-8 минути. В двадесет минутните паузи човек спокойно можеше да хапне, да пийне бира и да отиде пред сцената за следващия сет. За тоалетните не повече от 3 минути.

Отново за първи път освен с фестивална карта можеше да се плаща с банкова карта. Едно изключително удобство, което намали и опашките пред касите.

Разрешаваха човек да си внесе малка бутилка вода.

Ще обобщя – възхитен съм, по-точно цялата група бяхме възхитени от организацията.

За самите концерти – следва продължение.

А за останалите…

Та така другарки и другари!
Честит ви тоталитаризъм на нова сметка.
А, не ли? Не, ама да.

Наскоро в Пловдив по..ааа
народната милиция спря рок фестивал. За да не шуми и да пречи на почивката на трудещите се.
Не знам, там организаторите как са си свършили работата, да приемем, че вината е тяхна.

Обаче в неделя случката се повтори в София.

А именно – организаторите на фестивала “Цвете за Гошо” се договарят с общината да продължи купона до 22 и 30. Документи има. Пише го и на афишите.

В 22.00 Последната група “Бараби блус бенд” се качва на сцената.
В 22.05 милиционери се качват също и започват да чупят стойки.
Барабите кротко си тръгват, краят на фестивала е провален.

Айде, ще кажат някои – там някаква дандания спряли, разгонили са хулиганите, наркоманите и алкохолиците (макар че публикта беше основно от съвсем друг вид, ама както и да е), голяма работа.

Обаче, това е само една от проявите, на процес, започнал твърде отдавна.
Като например една от сериозните му прояви е разрешаването на следенето в Мрежата. И на подслушването на телефоните. И на тоталното следене.

Има вече случаи на проверени за “незаконно” съдържание на дисковете. Интересно, потърпевшите бяха ли на протестите, които група ентусасти се опита да проведе?

Най-странното е, че когато се говореше за протестите, реакциите бяха не “как може, дайте да ги спрем”, а “аз нямам какво да крия”, “то не е възможно да следят всичко”, “аз ще си крия трафика”.

Вместо да се вземеш в ръце, да премахнеш причината за криене, да мислиш, как да се скриеш, да се спотаиш… Психика, наследена от годините тоталитаризм, когато нямаше шанс човек да си отстоява правата. И върху добре утъпкания път от безхаберие и смачкано самочувствие, тоталитаризмът се завръща с широка маршова стъпка.

Интересно, че един фестивал, който се провежда веднъж годишно, а в Пловдивския случай – инцидентно се оказа такъв проблем за спокойствието на трудещите се. А денонощно дънещите чалга кръчми никой не спира. И когато живеещите наоколо трудещи се събират подписки за намаляване на шума и пращат оплаквания никой не реагира.

То не е интересно всъщност. При тоталитаризма никой нямаше да посмее да спре концерт с частушки да речем. Или фестивала “Ален мак”.

Сега любимата музика на властимащите е друга и на нея никой не бива да посяга.

А виж, както в тоталитарни времена се спират рок-събития… Многозначително.
Рокът пак е черната овца.

Всъщност за човек, който следи внимателно ставащото в държавата, едва ли този завой към тоталитарните порядки е неочакван.

Нещата си вървяха натам. Но до сега управляваше червеният/кадесарски “елит”. По-висшите и по-опитните в демагогията представители на прослойкта, която всъщност винаги е управлявала България – и “преди” и “сега”.

Днес пряката власт е в ръцете на мутрите – т.е. представителите на силовия инструмент на въпросната прослойка – “народната” милиция. И те не познават друг подход, освен директния.

Или, с други думи – на печелившите – честито.
И да цитирам един популярен аудио-клип, звучащ често по радио Z-rock с гласа точно на един от потърпевшите от снощното милиционерско изпълнение:

“А за останалите: “Du hast!”