Анджак,
ще си говорим първо за гравитацията. Или по-точно за филма “Гравитация” който тази година събра доста “Оскари”. Въпросът е – Защо!? За 3 от тях мога да се съглася: за операторско майсторство, за визуални ефекти, за монтаж. Но за наградата за най-добър режисьор някак не ми се вързва.

Какво е “Гравитация” – (много) слаб филм, тип катастрофична фантастика, който чупи, троши и рита по зъбите всякакви физични закони. Който е учил поне малко физика ще се сети за какво говоря, след като види сцената, когато Джордж Клуни бе “отвян” в Космоса… (То да беше само тая сцена, ама тя бе върха на недомислиците.) Освен това филмът реално бе моноспектакъл с актьор и половина, което само по себе си не е лошо, но моноспектакъл за да е интересен трябва да е наистина добър, това е много по-трудно, отколкото ако има повече актьори, а конкретно този беше адски скучен.

Правя паралел с “Аполо 13”, който въпреки че имаше много номинации, взе само 2 – за монтаж и … звук (??). А филмът бе много добре направен, добре следващ книгата и документалния материал, като същевременно не беше прост прочит на книгата на Джим Лавъл, нито документален филм. Рон Хауърд се бе справил невероятно. Очаквах “Аполо 13” да вземе много оскари – все пак това им е историята на американците, ама уви. Всъщност преди също бях писал за този филм и си давам сметка, че изводите които съм направил в предишния пост се припокриват с тези, които бих дал тук, за това приключвам по въпроса.