Е т’ва е ста́ндарт брато. Само дървета че го́риме таа зима!
Ониа тапаци одиха у библютеката, да земат книгите. Ма то книгата го́ри бързо и по новъ година че им гледаме сеиро.

Я убу ви каза́х, да о́дим у големата къща, дека уж била празна. Празна, празна, ама пуно со столета, они само че горат цела зима. Свирките за подпалки че вършат добра работа. И цигулките. Особено ониа, големите цигулки. От’ не са сите кат’ тех! Па и перделъците ша улезат у употреба.

Само имаше едни железни свирки, ма кекави. Пробва́х едната на Муньо у тиквата, ма се сгъна́ и оня кат’ скокна́, требваше да гепим столо́, та да се укро́ти. Два дена барем не стана́!

Само тупанете нема да го́риме, че си свириме на них.

Па таз маса от рояло я направи́х. Останалото за печката, а тва виж като плеснеш картите, летят до другио край.

Кво е роял, каиш? Е, те за тва ми викат ученио, от знам кво е роял и кво пиано. За къв чеп са не знам, ма май на них са си държале цигарите. Моруко, кат’ му сакаха цигари, все думаше “Забрави́л съм ги до́ма, на пианото!”
Па на рояло може касите с бира да са си редиле. А вътре пуно с жици! От ониа, дека са за душене изотдзадзе! Тва на телевизоро съм го гледа́л. Га имаше ток. И телевизия.

Ся нема телевизор, ма и ониа тапаци, ентелектуалците ги нема, та се живява.

Те ти дръва, те ти ракия, два склада со цигари намери́х, преди да ги гепят комшиите. Плюскането оди по улицата и джафка, само да го оде́реш и да го метнеш на скарата. Кат’ си имаш дръ́ва, проблем немаш!

Те ти стан́дарт, брато!