19 юли 1969.
Всички очакват кацането на Луната. В къщи обаче се носи як рев…
Кацането ще е след 10 вечерта, а малките трябва да си лягат в 8… Още повече нямаме телевизор, а баща ми ще ходи да гледа кацането у съседите по румънската телевизия. В крайна сметка озовах се в хола на съседите. Е, първата стъпка на Луната я пропуснах. По план на астронавтите им се полагаше почивка и самото стъпване на лунната повърхност стана към 3 сутринта, така че уви, малките са онеправдани…
Но румънците излъчиха най-подробно и останалите мисии, така че наваксах. Да са живи и здрави, до колкото знам след Аполо 12 и в Щатите не е имало толкова подробни излъчвания, освен за драмата около Аполо 13.
Интересни времена бяха тогава. Планетата беше заразена от космически ентусиазъм. През три месеца средно стартираше нова пилотирана мисия до Луната, да не говорим за автоматичните апарати и двата руски лунохода. Изглеждаше така, сякаш Марс е на една крачка, а първата Лунна база е въпрос на време.
Уви. Политиците имаха други виждания. Лунната мисия беше само за престиж. Както пише Сейгън, в “Бледа синя точица”, тогава много държави от третия свят са се колебаели, към кой лагер да се присъединят, а Съветите са били напред в космонавтиката. Ако покажеше, че имаш достатъчно мощни ракети, за да пратят хора на Луната, значи имаш мощни ракети и заслужаваш респект. За политиците цялата тая мисия, уви бе само PR. Иронично е, че първият учен, летял до Луната е и последният човек, стъпил на нея за последните 43 години (7.12.1972г.)
Не, че другите астронавти (всички до един военни пилоти) не са правили научни изследвания. Не, и курсове по геология са слушали, и от астрономия са разбирали, но друго е, дадена скала да я види геолог с опит. Човек, минал няколкомесечен курс и без стаж може лесно да пропусне нещо важно, а да се заблуди от нещо несъществено, че е геологическа находка.
Въпреки кратката продължителност на лунните полети и дългата забрава след това, мисията Аполо даде много на хората на Земята. И друг път съм писал, за огромното наследство, което остана като материали и технологии от Лунните мисии, което и до днес се ползва. Но най-големият дар на Аполо, както пише Сейгън в цитираната книга е, че заради създадената база и разработените технологии станаха възможни и следващите, автоматични мисии до всички планети от Слънчевата система, включително последната, все още съвсем актуалната, до Плутон и нататък. Вече 4 представители на човешкия разум напуснаха Слънчевата система – Pioneer 10, Pioneer 11, Voyager 1, Voyager 2, а сега, след като завърши мисията с в Пояса на Кайпер , натам ще се отправи и “Нови хоризонти”, да премести хоризонта на познанието към невъобразими до скоро далечини.
А на “знаещите”, които знаят, че истината е “някъде там”, ще предоставя истинската истина, цялата истина и самата истина, истината, такава, каквато е, от където и да я погледнеш, за кацането на Луната: Четете как беше в действителност 😉
За останалите, да се поздравим, с годишнината от този триумф на човешкия гений, експедициите до Луната!
*Заглавието е от „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън
