Тази година, като никога реших да пратя мой разказ за участие в конкурса по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян, организиран вече за пета година от електронното списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

По-точно, дойде ми идея, докато течеше приемането на разкази, написах един и им го пратих.

Приятно бях изненадан, когато излезе класирането и моят разказ се оказа между 37-те финалисти, от близо 160 допуснати за участие.

Днес обаче бях още по-зарадван, когато получих отзив лично от Велко Милоев, член на почетното жури (те са две в конкурса, както пише в линка по-горе), с много добри думи относно разказа.

Естествено, приятно е за един автор (опа, туй аз ли бе?) да получи добри отзиви, особено от специалисти. Обаче това, заради което пиша този пост бяха следните думи на г-н Милоев, цитирани с негово разрешение:

“Намирам темата за много важна, а концепцията – за точна. От доста време вече леко се отегчавам от многобройните предупреждения за гибелта на природата или за катастрофичните последици от някое недомислено техническо изобретение. Мрачни визии, написани от хора с таблети и телефони 😉 Никой обаче от пишещите ви колеги в този конкурс не се занимава с подценяването на образованието и смесването на науката с псевдонаука. Лесно и модерно е да си технофоб, пророк на края на света, трудното е във формата на фантастиката да търсиш решения.”

Радвам се, че концепцията ми е била оценена и че съм излязъл извън “стандартните” теми, както и че съм засегнал актуален проблем. Същевременно искам да напомня на пишещите фантастика (и не само, но за тях е най-важно), че нашата действителност предлага достатъчно теми, идеи и предизвикателства и не е нужно да търсят вдъхновение само сред образците на класиката.

Разказът, за тези които се интересуват е на обичайното място – при бозите. Според условията на конкурса, след като награждаването е минало, имам право да го публикувам.

Всъщност, след като изпратих разказа, малко го поразширих и тук е разширеният вариант.

Дали той, или по-стегнатият вариант, участвал в конкурса е по-добър ми е трудно да преценя. “Конкурсният” се очаква да излезе до края на годината в електронна антология, според обещанието на “Трубадурите”