Ако се интересувате от космонавтика, от Космоса, или поне космическите изследвания не са ви напълно безразлични, със сигурност сте чували за Светослав Александров. Неговият сайт http://www.cosmos.1.bg/portal/ е известен на всеки космически ентусиаст, както на всеки, който търси информация за космическите полети, за историята на космонавтиката и нейното бъдеще.
Порталът на Светослав Александров в годините се превърна в най-надеждния източник на информация за космоса. Ако се интересувате от определена космическа мисия, със сигурност ще я откриете там. Той има славата на експерт по космическите въпроси, когото канят различни радио и телевизионни водещи за изясняване на въпросите по космическа тематика.
Защо този портал оцеля през годините, въпреки многото опити за създаване на подобни, които не издържаха дълго? Причината е, че д-р Александров е учен, макар и специалист в друга област – молекулярната биология и се отнася към хобито си както към научната работа: с търпение, упоритост и постоянство събира редовно информация без почивка. Отсява неверните, погрешни сензационни „новини“, като подбира само надеждните източници. Филтрира псевдонаучните и конспиративни небивалици. И разбира се в текстовете му винаги има стриктни препратки към използваните източници.
Светослав Александров е автор на две книги – научно-популярната „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ и фентъзи романа „Сред пясъците на Саркания“.
Новата книга на д-р Александров отново е научно-популярна, но е необикновена. В нея ученият не просто разказва. От нея можете да научите, как активно да участвате в изследването на Космоса и без да се налага да се борите за ограничените места в космическите програми.
В наше време могат да се намерят много изображения изпратени от космическите мисии, както от различни телескопи. Ние можем не само да ги разглеждаме. Можем да участваме в обработката им! Можем да участваме в търсенето на различни обекти. Включително астероиди и комети, които биха могли да са заплаха за Земата. Авторът обяснява как става това и дава пример, за открития направени от ентусиасти.
Разбира се, книгата дава интересна информация и за същността на изследователската дейност и за проблемите при космическите изследвания. Например, защо не можем просто да изпратим камера от GSM, за да получим качествени снимки – реален въпрос, на който често съм се натъквал.
Освен изследването и обработка на изображения можем да изживеем почти реален космически полет посредством симулатор. В книгата има описание на симулатори на реални полети, спазващи физическите закони.
Това разбира се не е всичко. В наше време всеки може да направи свой спътник и да го изстреля в космоса! Сам, или в колектив всеки може да се кандидатства за финансиране, ако не разполага с достатъчни средства, но има ценна идея за изследване. В книгата има информация от къде могат да бъдат закупени частите за спътника и на какви стандарти трябва да отговаря.
Книгата засяга много въпроси. И за липсата на интерес от страна на държавата към науката, и за борбата за членство на страната ни в ЕКА. Сериозно внимание се обръща на псевдонауката и конспиративните и на необходимостта от внимателно отношение към вярващите в тях.
Авторът не пропуска и научната фантастика и ролята ѝ за привличане на повече космически ентусиасти, като същевременно дава и някои съвети, за евентуалните бъдещи писатели на фантастични произведения.
Не е пропусната и темата за мотивацията.
В книгата има още много съвети за космическите ентусиасти, които желаят да превърнат интереса си в сериозно занимание, като и да мотивират и други ентусиасти.
Ще завърша с думите на автора:
„Какви качества ще са ви нужни, за да можете да участвате в космическата сфера? Днес отговорът е „всякакви“! ….. Работете здраво върху това, в което сте силни и бъдете креативни за да впрегнете таланта си. Нещата ще се получат!“
Tag Archives: Светослав Александров
Долу медицината!
Току що прочетох заглавие на поредния псевдонаучен бълвоч:
“Химик: Всички лекарства са за намаляване на населението”
Естествено, не прочетох пасквилчето. Нито пък ще сложа линк. Но а вместо това се замислих.
Реално, медицината напредна неимоверно в наши дни и на болести, които до преди по-малко от век са означавали сигурна смърт, вече се гледа като на нещо тривиално. За това и населението расте с неудържими темпове, расте и средната възраст, особено в развитите страни, където достъпът до медицинско обслужване е по-лесен.
Всъщност обаче, като се замислих, косвено набеденият “химик” е прав!
Неконтролираното разрастване на популацията и приемането на неща, които в миналото биха изглеждали като чудеса за нещо тривиално води до там, че много от хората не само вече не ги ценят, а и се отнасят с недоверие към тях.
Заклеймяват се, като опасни точно неща, довели до неимоверно подобряване на живота на хората, като ваксините и лекарствата. И на технологиите като цяло.
Непрекъснато растяща част от населението гледа с недоверие на науката и технологиите и има странни идеи за образованието и какво трябва да съдържа то.
Съответно, това доброволно отказване на големи групи хора от постиженията на науката не могат да доведат до нищо добро.
Вече има примери, за епидемии от болести, които до скоро бяха почти изкоренени. Достигането до критична стойност на тези процеси може да ги отключи лавинообразно и да станат неконтролируеми.
Съответно, няколко пандемии могат да доведат до драстично намаляване на броя на хората. Така че в крайна сметка, въпросният псевдоучен да излезе прав по начин, по който не подозира.
А нощта ще падне за дълго време над цивилизацията.
Ето и една много добра статия на Светослав Александров, разглеждаща причините за резкия скок на вярващи в псевдонаучните теории в наши дни.
Шшш-т там, в ъгъла!
Сигурно вече досаждам и на най-упоритите си читатели с еднообразните постове, започнали от тук , а и предишните, от БАН-ския цикъл.
Но като прочетох за неволите на Светльо Александров (известен също като Звездичко във форумното пространство) с форума на бгмама, не можах да се сдържа.
Преди време случайно бях попаднал в “бгмама” на някакви безумия, относно микровълновите печки. Засърбяха ме ръцете да се региистрирам, и като физик да се опитам да внеса яснота. После се отказах. Много от пишещите ми направиха впечатление, че са от този тип, силно уверени в своето мнение и нетърпящи различно, за които “една приятелка каза” е много по-меродавно, от мнението на специалиста. Така че реших да си спестя нервите.
Звездичко обаче е имал нещастието да се натресе сред морето от “експерти” в популярния сайт и съответно да бъде удавен от вълните на “компетентността”.
На пръв поглед – голяма работа. Във форума на няк’ви истерични лелки, на няк’ъв там му затворили устата.
Но погледнато не толкова лекомислено, нещата вече не изглеждат така елементарни.
БГ-мама е форум, обединяващ много посетители, не само майки. Действително, една такава общност може да влияе на мнението на членовете си. Съответно те на роднините си и т.н. по веригата. Т.е. “Бг-Мама” се явява авторитетна инстанция, а за ролята на авторитетите вече сме говорили .
Медиите по принцип играят ролята на пъдари на обшественото мнение. В смисъл да го насочват в желаната за управляващите (или за собствениците на медията) посока. Начини много, но най-употребяваният е или изобщо да не се дава думата на експерти с различно мнение от желаното, или ако се даде, те да бъдат представени в неприятна светлина, да има контра “експерт”, който да ги осмее и прочие.
Но един обществен форум, независим от властимащите би трябвало да е свободен, да представя възможност да се чуят различни мнения, стига да са поднесени културно, без обиди.
Случаят със Светослав Александров и “БгМама” е показателен за две неща.
Първо за толерантността в обществото към различното от мнението на тълпата.
Второ – за нивото на общата култура и образованието. Фактът, че на един експерт по дискутираните въпроси му се затваря устата, а се предпочитат апокалиптичните писания от “жълти” източници, не почиващи на никави реални изследвания, някои от които напълно абсурдни, други псевдо научни, звучащи наукоподобно само за хора, много далече от обсъждания проблем е показателен за обществото.
Ако г-н Александров беше “експерт” от вестник “Врачка”, предполагам мнението му щеше да “тежи”. Но той е само “прост научен работник” – да цитирам добре известния български филм.
В този пост няма да адвокатствам на Светльо, няма да опитвам да доказвам, дали той е прав, или опонентите му. Може би ще се спра на конфликтните теми, заради които г-н Александров е бил низвергнат в някой друг пост.
Това, на което искам да наблегна пак и пак е, че мнението на експерта, на човека с адекватното на темата на спора образование е цензурирано. Не става въпрос за приемане или отхвърляне на мнението, а за директна забрана на правото на изказване на специалиста.
А форумът “Бг-Мама” е доста представителна извадка, която дава яснота за нивото на обществото като цяло, за отношението към образованието, науката и компетентността.