От много време, а особено сега, покрай последните събития в Париж срещам все повече статуси във Фейсбук от сорта:
“Искам да ме следят в Интернет, за да могат да ме защитят.” … Да, буквално. Не си го измислям.
И още:
“Как могат да ме пазят, ако не ме следят” …. Също буквално.
И много други, как полицията се оплаквала, че не може да следи терористите, понеже потребителите се борели за правата си.
Не, това не е от някой постапокалиптичен роман. Това са реални наши съвременници.

Наивни вярващи, на полицията въобще не ѝ пречи, че някой иска да запази кореспонденцията си в тайна. Те терористите си ги следят, до колкото могат, но пък това е трудна задача. Има много начини, да се прикрие кореспонденция. Например проектът TOR , който до голяма степен може да прикрие кой къде ходи и какво прави в Глобалната мрежа. Но и TOR не е абсолютно анонимен. По заповед на ЦРУ, НСА и т.н. може да се вземе информация, кой какво е правил и за какво е ползвал TOR. За това и се правят най-различни опити да се прикрие дейността в мрежата. Съответните служби си имат специалисти и техника, с която пък да откриват такива новоизработени чалъми и да се мъчат да ги преодоляват. Сериозните главатари на всякакви терористични организации не си пишат в скайп и ФБ.

Това, което всъщност полицията иска, не цели борбата с тероризма. Целта е да се прави пълен архив на това, кой какво е гледал, свалял, говорил в нет-а, за да може при удобен случай да бъде ползвано като компромат срещу него, или да бъде глобен и техниката му конфискувана, ако вземе да става неудобен за някого, да бъде съсипван бизнеса, на конкурентите на тия, които си плащат на “когото трябва”. Ей това е целта на мечтата на всеки политически режим – тоталното следене. А не сигурността ви, драги ми наивници.

“Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете”
Е казал Бнджамин Франклин. Не е зле, периодично да се припомня тази истина.