Терсене пусто, с тия чужди думи, дето хем звучат добре, побългарени, хем имат и смисъл. Ей го сешоарът. Идва от френския глагол “сеше” – тоест, суша. Хм, ми то общонародно приетият вариант “сушоар” също идва от глагола “суша” и то на български. Е, малка подробност е, че думата съдържа изконно българската наставка “ар”, или по-точно “оар”, ама да не изпадаме чак в такива подробности. Като кажеш сушоар, всеки ще те разбере, за какво става въпрос, докато със “сеше”-то нещата не са много ясни.

Друга подобна дума е полюлей. Да, полюлеите често се полюляват. И предизвикват полюции ако паднат (замърсяване бе, имам предвид – там стъкла, ламарини, жици… Вие какво си помислихте?)
Оригиналът идва да е гръчки и означава многосвещник – поли (много, а не папагалът Поли, дето иска бисквитка) и елей – свещ, кандило. Отдавна по таваните не се окачват нито свещи, нито кандилници, а неща, окичени с крушки, които се… полюляват понякога. Така че полюлей си е на мястото.

Въртолетът и лети и се върти – и той, и огромната му перка. Идва от руски вертолет – лети вертикално. Всъщност на руски се произнася малко по иначе – вертальот. Ама върти ли се – върти се. Лети ли – лети. Какво да си кълчим езика, като и така е ясно.

Та, дайте да си говорим по български.

ПП За неразбралите – думата “ирония” я има нейде в уикиречника.
(Ама не Ирония Идиотова. Тя е друга работа.)