Мине не мине и току се повдигат теми, които цивилизованото общество отдавна би трябвало да е оставило в прашасалите архиви на
изхвърлените средновековни суеверия.
Много гореща е темата за абортите. Много хора безкритично наричат аборта убийство, защото животът започвал видите ли, от оплождането.
Принципно, след оплождането се получава куп клетки, които трудно могат да се нарекат човек. И по-нататък, когато на ембрионът се появят хриле, едва ли някой ще го нарече човек. Реално за човек можем да говорим доста след раждането, но раждането е една разумна граница, след която ембрионът вече не е зародиш, а човек.
Но разумните доводи се разбиват в стената на суеверия и предразсъдъци. Започват приказки за “душа”, “божия искра” и подобни нелепости.

Да обобщим. Наука и критично мислене постави въпроса:
“Когато две хаплоидни клетки се обединят и образуват една диплоидна това е живот? А хаплоидните клетки не са ли живот? ”
Аз казвах, че за убийство можем да говорим, когато става въпрос за личност, а ембрионът по никакъв начин не е личност.
Но помислих малко, опитах да погледна от другата гледна точка и прозрях!
1)Мастурбацията е убийство! Всеки сперматозоид може да даде началото на бъдещ Айнщайн или Вивалди!
2) Менструацията е убийство! Всяка яйцеклетка – виж точка 1)
3) Сексът е убийство! Секс без зачеване = мастурбиране!
4) И сексът със зачеване е убийство! Един сперматозоид опложда яйцеклетката. А останалите близо 10 милиона?
И ако точно те са били бъдещите Айнщайн и Вивалди, а е спечелил този, който е направил Гошо-тъпото?
В крайна сметка – животът е серия от масови убийства – следователно животът е геноцид!