Та така другарки и другари!
Честит ви тоталитаризъм на нова сметка.
А, не ли? Не, ама да.

Наскоро в Пловдив по..ааа
народната милиция спря рок фестивал. За да не шуми и да пречи на почивката на трудещите се.
Не знам, там организаторите как са си свършили работата, да приемем, че вината е тяхна.

Обаче в неделя случката се повтори в София.

А именно – организаторите на фестивала “Цвете за Гошо” се договарят с общината да продължи купона до 22 и 30. Документи има. Пише го и на афишите.

В 22.00 Последната група “Бараби блус бенд” се качва на сцената.
В 22.05 милиционери се качват също и започват да чупят стойки.
Барабите кротко си тръгват, краят на фестивала е провален.

Айде, ще кажат някои – там някаква дандания спряли, разгонили са хулиганите, наркоманите и алкохолиците (макар че публикта беше основно от съвсем друг вид, ама както и да е), голяма работа.

Обаче, това е само една от проявите, на процес, започнал твърде отдавна.
Като например една от сериозните му прояви е разрешаването на следенето в Мрежата. И на подслушването на телефоните. И на тоталното следене.

Има вече случаи на проверени за “незаконно” съдържание на дисковете. Интересно, потърпевшите бяха ли на протестите, които група ентусасти се опита да проведе?

Най-странното е, че когато се говореше за протестите, реакциите бяха не “как може, дайте да ги спрем”, а “аз нямам какво да крия”, “то не е възможно да следят всичко”, “аз ще си крия трафика”.

Вместо да се вземеш в ръце, да премахнеш причината за криене, да мислиш, как да се скриеш, да се спотаиш… Психика, наследена от годините тоталитаризм, когато нямаше шанс човек да си отстоява правата. И върху добре утъпкания път от безхаберие и смачкано самочувствие, тоталитаризмът се завръща с широка маршова стъпка.

Интересно, че един фестивал, който се провежда веднъж годишно, а в Пловдивския случай – инцидентно се оказа такъв проблем за спокойствието на трудещите се. А денонощно дънещите чалга кръчми никой не спира. И когато живеещите наоколо трудещи се събират подписки за намаляване на шума и пращат оплаквания никой не реагира.

То не е интересно всъщност. При тоталитаризма никой нямаше да посмее да спре концерт с частушки да речем. Или фестивала “Ален мак”.

Сега любимата музика на властимащите е друга и на нея никой не бива да посяга.

А виж, както в тоталитарни времена се спират рок-събития… Многозначително.
Рокът пак е черната овца.

Всъщност за човек, който следи внимателно ставащото в държавата, едва ли този завой към тоталитарните порядки е неочакван.

Нещата си вървяха натам. Но до сега управляваше червеният/кадесарски “елит”. По-висшите и по-опитните в демагогията представители на прослойкта, която всъщност винаги е управлявала България – и “преди” и “сега”.

Днес пряката власт е в ръцете на мутрите – т.е. представителите на силовия инструмент на въпросната прослойка – “народната” милиция. И те не познават друг подход, освен директния.

Или, с други думи – на печелившите – честито.
И да цитирам един популярен аудио-клип, звучащ често по радио Z-rock с гласа точно на един от потърпевшите от снощното милиционерско изпълнение:

“А за останалите: “Du hast!””