А имах желание.

Трябваше да ходя до 8-и километър. А там от известно време има спирка на метрото.
След 8-ия имах и други цели, удобни за пътуване с метро и малко трамваи.

На мен, както на много хора, живеещи в северните части на “Надежда” и цялата “Свобода”, новопостроеното метро не е особено удобно. Ако имаше спирка по средата, между спирките “Ломско шосе” и “Бели Дунав” щеше да е удобно да се стигне до нея пеша, но уви, такава няма.

Покрай метрото въпросните живеещи в тези квартали бяхме наказани с още по-голямо ограничаване на транспорта – автобус 85 вече минава по други места и е неизползваем за нас. Остава трамвай 6, който е рядка птица и се движи бавно.

Преди време имаше един трамвай 17, който ме откарваше директно до работата. Спряха го. Надявах се, след като приключат разкопките в центъра да го пуснат наново, но уви, вместо това, вече няма и автобус… Е, от както го няма 17 пътувам предимно с кола, но 85 и трамвай 7 си бяха вариант, макар и по-бавен и даже по-скъп от колата.

Както и да е. Реших да ползвам метрото и да стигна до него с един от автобусите, които циркулират в квартала. За целта отидох да си купя карта за деня…

Изненадааа! Вече карти не се продават в РЕП-овете и други подобни будки. Само в “заведенията” на Адския транспорт! От какъв зор карта, която няма нито снимка, нито нищо трябва да се продава на специално място не знам, но както и да е. Това нямаше да е толкова лошо, ако в района се намираше такава будка. Уви, на час разстояние пеша от къщи няма такава. Проверено. За повече от час не знам. Метрото пеша също ми е на близо час, ама носех и багаж, та не ми се трамбоваше, пък и не е почивен ден, гонят се срокове.

Мина ми еретичната мисъл да попътувам няколко спирки с автобуса “гратис”, а когато стигна до “по-цивилизовани” места да сляза и да си купя. Картата е за цял ден, ще покрие и това пътуване.

Да ама, когато дойде автобуса, вътре имаше контрольори.

Теглих една (или няколко) голяма майна и се качих на колата.

Имах желание да допринеса за екологията и за намаляване на трафика. Нямах обаче никакво желание да обикалям като глух петел в търсене на възможност да си дам парите на “транспортьорите”. (Плащането на глоба не го разглеждах като опция).

Колкото до метрото и до пригодността му и ефективността му – следващият път.