Имало едно време едни лекари. Те много отговорно си гледали работата. Когато започнела епидемия от лоша болест редовно дежурели около пациентите си. Пазели ги да не контактуват с други за да не ги заразят. И заразявали всички потенциални пациенти, които можело да бъдат в контакт с болните със същата болест…

Опаа, кви са били пък тия лекари! И какво им е отговорното – да заразяват пациентите си, не трябва ли да ги пазят?

Така, да уточним. Става въпрос за ветиринарни лекари. Болестта е шап. Както знаем, шапът не се лекува, няма и профилактика. Това, което медиите ни спестяват е, че далече не всички животни умират от шап, когато са заразени. Всъщност умира малък процент, а повечето оздравяват.

За това, преди години при поява на болно животно, понеже се знае, че така или иначе всички наоколо ще се разболеят верижно, за да не се точи този процес до безкрай ветиринарните лекари заразяваха всички жвотни, от съответното стопанство, за да боледуват едновременно, което умре се праща в екарисаж, другите оздравяваха. Като ветеринарите дежуряха да пазят, да няма контакти с други животни от друг ферми, животните от стопанство, където има болни да си стоят във фермата и да не ги пускат, че то на стопаните не може да се разчита.

Нямаше такова поголовно унищожаване на всички потенциални жертви на болестта, каквото се прави сега.

Та се питам, защо е тази бесмислена касапница, след като практиката е доказала за ефективен друг начин? Мисля си, че парите, които ветиринарните лекари ще вземат за такова едно дежурство ще са по-малко отколкото да се плати компенсация за избитите животни. Или идеята е, да се плати нереално ниска компенсация?

А може би просто шапът е повод за довършване на безумното унищожаване на селското стопанство, което се прави от 1989-а година насам?

Или просто такава е политиката на държавата, наложена от вън, или оригинално мозъчно изпражнение на собствените ни политици и “бизнесмени” всичко, което работи и носи доход да се източва докато може и после да се захвърли на боклука и да се премине на следващото стопанство, фабрика, организация, която да бъде източена и унищожена.

До последната работилничка. До последния българин.