Знаете ли какво е мюзикъл?
Със сигурност знаете.
Характерно за мюзикъла е, че има много музика, нали?
А какво правят актьорите в един мюзикъл?
Също знаете.
Говорят. Понякога – танцуват. Носят ефектни костюми. И още нещо правеха…
А, да – пеят.
Опа – видяхте ли, че не знаете!
Преди малко гледах по bTV Cinema “Девет” – пищен мюзикъл в стил “Фелини”, събрал съзвездие от актьори и преди всичко актриси, използващ майсторски заемки от филми на големия майстор на киното. Особено за хора от моето поколение, израснали по времето, когато тия филми бяха нови, това беше едно приятно носталгично намигване към ония години.
Но! Оказа се, че съм с грешни представи за понятието “мюзикъл”. Явно времената се менят и според режисьора на дублажа (уви, филмът не бе със субтитри, а дублиран) актьорите в един мюзикъл не е редно да пеят, а да рецитират с патос!

Даа – когато някой персонаж запееше, музиката (която уж е основното за мюзикъла) почти изчезваше, гласът на пеещия съвсем, а вместо песента се чуваше френетична декламация на зле преведени стихове!
Често на заден план някакви хора подрипваха, въртяха се и правеха пируети, което изглеждаше доста нелепо, без музикален съпровод.

Виждал съм дублирани мюзикъли, при които текстовете на песните се превеждат с титри, а останалото – на глас. Гледал съм и такива, при които е преведен само говорът, а песните не – едно също разумно решение. То ако речем, в операта, когато някой от певците пее на оригиналния език повечето зрители не го разбират, но това не им пречи да следят действието. А при мюзикъла, където повечето време се говори е още по-лесно зрителите да не изпуснат действието, даже и да не разбират какво се пее. Но явно, това са остарели разбирания и някой новатор е приложил съвсем нова концепция – мюзикълът да се превърне в рецитация.

Преди години бях чул, че в разни страни децата учели много бързо английски от телевизията, понеже гледали “Улица Сезам”. С радост установих, че въпросното предаване се излъчва и у нас и реших да видя, за какво става въпрос. Какъв беше потресът ми, като чух, как дублажът върви точно върху английската реч, а на екрана излизат новите думи, които трябва да се усвоят на английски. Актьорите многократно повтаряха новите думи, спелингът вървеше по екрана, а дубльорът тъпо и упорити натъртваше повторенията на български, без възможност да се чуе и част от английското произношение.

Е, това беше “ретроградната” според капацитети от bTV, Българска Национална телевизия. Е, днес стана ясно, че всъщност БНТ са били новатори и техният светъл пример бе повторен от същата тази bTV.

Не знам, кой е бил този светъл ум, предложил това авангардно решение и не искам да научавам, защото иначе едва ли ще успея да удържа поривите на респект и преклонение, които изпитвам към неземния му талант!