Имало едно време един човек. Да го наречем Адвоката. Той си и бил адвокат. Ама освен адвокат бил, да го кажем условно, купонджия. Падал си по купони с особена музика. Та този човек знаел, че има и други купонджии като него, на които им липсва тая музика и започнал да организира купони. Правел ги в малката си къщичка край морето. И купонджиите се събирали на купоните и били доволни и щастливи. Купоните били невероятни!
Едни други двама, да ги наречем, пак условно Гаметата и Мънки се позавъртяли около Адвоката, харесала им идеята и започнали да правят и те купони. Само че не в малката къщичка край морето а в Голямата Къща в Центъра. И при тях идвали купонджии. Ама тия двамата казали, че купони могат да се правят само в Голямата Къща. Казали, че само те са купон-майстори, а Адвоката да си гледа адвокатстването. Затова почнали да правят купони по същото време, когато правел и Адвоката. Ама купонджии имало и на техните купони, и на купоните на Адвоката. И пак всички били доволни. Освен Гаметата и Мънки.
Тогава Гаметата и Мънки открили Злата Вещица и тя им обещала да гътне купоните на Адвоката. Не ѝ било трудно, защото намерила подкрепа от някои от комшиите на Адвоката. Понеже купонджиите носели фанелки със “страшни” картинки и слушали музика, която нямала характерни ритми и извивки, с които били свикнали решили, че купонджиите са лошави! Затова, когато Злата Вещица им обещала, че ще спре това “безобразие”, те ѝ повярвали и я подкрепили. Как така се вързали на зла вещица ли? Ами тя се била маскирала като Добрата Фея. А брадвата в багажника на метлата никой не забелязал…
Злата Вещица прецакала и Адвоката, и комшиите му. Дала на Гаметата и Мънки да правят купон в къщичката, а купонджиите нарекла катунари. И други работи им рекла. Тогава купонджиите се разсърдили и можело купонът да пропадне. Двамата купон-майстори ѝ казали да го дава по-леко. И тя взела, че се извинила. Преди казала нещо от рода на “да ви го начука слон, тъпанари!”. Сега казвала – “айде, да не е слон, хипопотам да е”. И “айде – не сте тъпанари, келеши сте”. Да, ама много от купонджиите тези извинения не ги приели. Някак си неискрени им се видели. И не отишли на купона.
Все пак купон станал. Някои купонджии отишли заради музиката, заради спомените, заради къщичката. Музиката била хубава, озвучаването … абе с изкривявания, тук-таме някоя китара се изключвала по време на соло, другаде паразитен звук се появявал. Ама бивало.
Виж Вещицата била подготвила и други изненади за купонджиите. Масичките дето хапвали и пийвали бира били три пъти по-малко. А пред столчетата, на които посядвали преди, за кратка почивка имало решетка. На всичко отгоре Злата Вещица облитала наоколо и ръсела зарин… кой оцелее – оцелее…
Та купонджиите, дето отишли почнали да се чудят, дали пак да идат.
Някои решили, да ходят заради традициията. Други още се колебаели. А то и не се знае, дали ще има повече купони…
А Адвоката, какво станало с него?
Не се дал Адвоката! Тръгнал да прави купони по всички къщи и къщички. Скоро може и при вас да направи!

Както знаете, всичкото туй приказка беше. Демек – фантастика. Фентъзи.
И никой приказен герой няма нищо общо с живи хора. Нито пък събитията имат връзка с реални такива. Ич биля!
Та така…