След ужасния атентат във редакцията на френското списание, извършена от религиозни фанатици – радикални ислямисти се надигна вопъл, Европа да се върнела към… християнските “ценности” и да зарежела “толерастията”.
Пита се, защо трябва да се връщаме към средновековието, но нека да поразсъждаваме.
Кои са “християнските ценности”?
Да видим:
“Да се учим да общуваме и да работим в колектив; да уважаваме родителите и възрастните; да бъдем толерантни и благодарни на учителите си. Взаимно да си помагаме, да открием, какво е милосърдие и да го прилагаме към болни инвалиди и безпомощни. Да се уважаваме един друг и себе си. Да се трудим и да се обичаме. Да прощаваме и да вярваме. –
чета в един религиозен сайт.
Можем да добавим тук “Не убивай”, “Не кради”.
Ммм, добре. Ама скъпи ми християни, същите ценности ще припознаят и мюсюлманте, питайте някого от тях, ако не вярвате. Или мислите, че техните ценности са по-различни? Като изключим някои радикални ислямски секти, за които тези, които не вярват по техния начин не са хора, всички останали споделят същите ценности. Сериозно, не се бъзикам.
Та, като стана въпрос за “правилно” вярване, няма нужда да се връщаме до Вартоломеевата нощ. Да си припомним един град, чието име носи и известна песен от близкото минало. Да, Белфаст. Там до скоро католици и протестанти представяха здрави аргументи, че те вярват по-правилно. В един и същи господ. И в едни и същи писания. Аргументите им бяха толкова твърди, че след представянето им хвърчаха трупове и човешки органи във всички посоки. И макар сега там да е малко по-спокойно, не се знае, кога ще бъде представен поредният здрав аргумент и от коя страна.
Да се върнем на ценностите. Подобни ценности имат и будистите, като там имат и допълнителни ценности – да се цени живота на всяко същество, а не само човешкият.
Ако искате вярвайте, но подобни ценности споделят даже изповядващите култа към Кали
Сещам се за една друга християнска “ценност”: омразата към хомосексуализма. Знаете ли, че абсолютно същата “ценност” споделят и мюсюлманите. И то я споделят много здраво – с камъни, въжета и по други здрави методи.
Благодарение на омразната ви “евротолерастия”обаче, много способни хора със хомосексуални наклонности успяха да изявят талантите си в (по-)цивилизованата част от света. Да изреждам ли? Или сами ще се сетите.
Благодарение обаче на тази християнска “ценност” много ценни хора са били затривани. Да припомня само Алън Тюринг, човек с огромен принос за информатиката и криптоанализа, както и за победата на съюзническата армия над нацистите. Тоест, благодарение и на неговия талант, много християни са оцелели, за да си ги развяват. Ценностите. И този велик човек е докаран до депресия и от там до самоубийство заради същите тези “ценности”…
Стига се до там, че и образовани хора загърбват научните доказателства, защото в библията пишело нещо.
Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко “отклонение”, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове. Статията, която цитирам е научно-популярна, но с много богата библиография, сред която и цитати към сериозни научни издания.
Не мога да си обясня, как във нашето време на върховни научни постижения има хора, които да приемат за авторитетно нещо, написано в книги от преди 2 и повече хиляди години, писани от хора, които биха ни обявили за демони, ако ни видят…
И да се върнем на “толерастията”. Да, толерантността е проблем, понеже толерантните приемат, че всички споделят техните ценности и най-вече преклонението към свободата и правата на личността, а не виждат, че много хора, въобще не оценяват толерантността им, а се стремят да вкарат всички в своя тесен калъп, отвъд който не си представят, че може да има нещо и то да е по-ценно от техните ограничени разбирания.
Та, скъпи ми вярващи, заврете си вярванията еди къде си, а си извадете мозъците от там и ги използвайте, моля ви!
Сега най-малко имаме нужда от фанатизъм и ограничаване в средновековни рамки. Това, от което имаме крещяща нужда е мисъл, разум и да, толерантност. Но разумна толерантност, а не априори да смятаме, че всички са като нас.