И добре си поскачахме. Шапка свалям на този, който се е сетил за този начин за разгряване, добре изпитан и при други демонстрации и митинги, които кой знае защо се случват все през студените зимни дни.

Този път се събра доста народ, въпреки студеното време и лапавицата, през която трябваше да газим. Предишният път на протеста срещу подслушването и следенето на Интернет се бяха събрали отчайващо малко хора, но този път се отсрамихме пред света, имайки предвид международния характер на мероприятието. Щеше да е срам, да дойдат пак 30-40 души. Но душите бяха на два порядъка повече, като младите хора преобладаваха. Май новото младо поколение вече е нормално, за разлика от тия неангажиращи се и неинтересуващи се от нищо млади хора, които се бяха намножили до преди само няколко години.

 

Хората наистина бяха много. Толкова много, че въпреки че много обикалях из множеството, не успях да видя никого, освен Любо Николов.

Но пък да видиш него е все едно да видиш няколко стотин души. Поне.

А, да. Който е пропуснал, да види какво мисли един наистина голям писател за ACTA.

Шествието започна в уречения час от НДК. За около час се придвижихме по “Витошка”, покрай президентството и “жълтите павета” до паметника на цар Освободител.

 

 

 

 

 

На моменти водещата полицейска кола спираше, може би за да координират полицаите действията си, за това и това забавяне.

Въпреки добрия дух на протеста, не липсваха провокации. На няколко пъти имаше опити за политически лозунги, въпреки молбата на организаторите да не се допускат такива. При президентството някаква групичка започна да скандира обиди по адрес на полицаите, напълно неоправдано. Хората си вършеха перфектно работата. Беше безсмислено и грозно. За щастие освен около ядрото на тая групичка, хората не се поддадоха на провокациите и духът на протеста не се изроди в нещо неприятно. Но не бих се учудил, точно тези скандирания да влязат в някои репортажи, въпреки че бяха изключения.

Накрая обкръжихме паметника. Имаше хора с мегафони, но за съжаление нищо не се чуваше от това, което се опитаха да кажат.

Оказа се, че има мегафон и от другата страна:

Който също не се чуваше. Жалко, че никоя партия не беше заинтересована от протеста – на техните митинги винаги се намират  пари за добро озвучаване.  Може и някоя кючекчийка да развее балдър.

Но пък музикално оформление не липсваше:

Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото също не беше пропуснал събитието:

За съжаление, не можах да дочакам края, заради  ангажименти, така че към 13,30 си тръгнах и не знам, как е завършил протестът.

Още снимки (съжалявам, за лошото качество, но фотоапаратът, който бях приготвил си остана само “приготвен”, та снимах с телефон):