Така, заглавието беше за привличане на вниманието.
Правилното би било хубав и точен. Или пък добър и верен.

Мда. Става въпрос за преводи. Или хубав, или точен. Особено, ако се превежда поезия.
Там е едно мазало…

Та гледайки напъните на разни знайни и незнайни преводачи да преборят наглед елементарни текстове,
рекох и аз да допринеса с каквото мога за борбата за добри и точни преводи.

Като за начало реших да почна с песничка, а по-натам ще минем на Шекспир и сонети.

Внимание! Преди употреба прочетете инструкциите!

Първо седнете, за да не паднете.
Вземете си валидолче, валерианче, а най-добре и двете.

Запознайте се с важни ключови думи:
Първа дума
Втора дума
айде, може и без третата, но не е излишна.
За да е пълен комплектът, давам и четвърта, само по желание.

Ако сте минали началните стъпки и сте готови, продължавайте единствено на ваша отговорност:

 

Ориджиналът		Транслейшънът
Don’t shed a tear for me I stand alone This path of destiny Is all my own Once in the hands of fate There is no choice An echo on the wind You’ll hear my voice Some choose to fall behind Some choose to lead Some choose a golden path Laden with greed But it’s the noble heart That makes you strong And in that heart, I’m with you all along So when you think of me Do so with pride Honor and bravery Ruled by my side And in your memory I will remain I will forever be within the flame The olde village lanterne Is calling me onward Leading wherever I roam The olde village lanterne A light in the dark Bringing me closer to home		За мене не реви ша кютам сам Не ща та в моя път ма ич билям. И няма цък, не ща съдбата вика “стой” кат ехо у нощта ще чуваш моя вой. Тук некой бил бегал друг станал шеф а трети богаташ със златен кенеф Ма аз съм готин пич с яко сърце и баш зарад това и теб ша тий добре. Кат мислиш ти за мен прави го с кеф. Честта и храбростта аз съм им шеф. И тъй във паметта ти ще си стоя кат дървен кол побит със факла във нощта. На селската кръчма червената ламба ме тегли, примамва навън къдет и да скитам червената ламба присветва в нощта и води ме баш към дома.

А така. Какво? А не, четенето не беше задължително, sorry!
И кв’о? И смисълът не бил точен, за другото да не говорим?
Ко ся, на “какво е искал да каже авторът” ли ще си играем?
Авторът каквото искал да каже, казал го е, “преводачът” – и той.
Кажете вие сега, да ви видя.

А за тези, които геройски са стигнали до тук – заслужен поздрав!