Като си говорим за филми, да продължа темата от предишния пост. Снощи гледах филма за Валя Балканска на btv-Документите. Много добре направен, поздрави на Гена Трайкова, която бе успяла да открие точно как Песента на Валя е стигнала от Родопите до Космоса, хората “замесени” в събитието и от българска и американска страна. Може би много хора ще бъдат изненадани, че България научи за Песента 7 години след изстрелването на Вояджър… И доста други интересни подробности. Филмът определено си заслужаваше.
Може да се види тук, поне първата част, не видях да има втора, поне за сега.

Има интересни подробности за хората, допринесли тази песен да стане известна толкова, че да стане един от представителите на човечеството пред Вселената, перипетиите на американския етнолог, който я е записал и издал в Америка, неприятностите с Държавна Сигурност на хората, които са го развеждали и свързвали с изпълнителите. Как той е изпратил плочи на всички изпълнители, участващи в плочите, които е издал, но те така и на са стигнали до тях, потънали някъде в мазетата на ДС…

“Забавен” момент бе разказа, за изображението на мъж и жена изпратено с Pioneer 10 и 11 и реакцията на “моралистите”. (хората на изображението са голи…)

“Най-забавно” обаче беше, как са подбирали изпълнителите, които да участват в представителния диск, качен на двете сонди (не само музика има записана на тях). По-конкретно, защо на диска няма песен на Битълс. Още повече, че всички членове на легендарната група са били съгласни, тяхна песен да участва. Оказало се, че те не притежават “правата” върху песните си (йезуитски наричани в България “авторски”)… А умственият инвалид, който тогава ги е притежавал, явно не е искал песен на Битълс да представя Човечеството пред евентуални жители на далечни светове…

И друг път съм пиасл за “правата”. И не веднъж. Но този конкретен пример много ярко подчертава безумието на системата с Copyright-a (моля, забравете за израза “авторски права” – тези “права” имат толкова общо с авторите, колкото холерата с гурме-то.)

И по-конкретно – с какво въпросният “праводържател” е чувствал правата си застрашени? Че евентуално след милиард години някой извънземен ще чуе въпросната песен, върху която претендира да има “права” и няма да вземе стотинки от това??? И колко безумна е системата, че хора, които правят диск, който никога няма да се слуша на Земята и няма да спечелят от него и цент, трябва да се допитват за въпросните “””права”””. Спирам до тук, че продължението няма да е лицеприятно.

Още веднъж поздрави и на Гена Трайкова, и на останалите от екипа ѝ, реализирали този чудесен документален филм!