Tag Archives: Manowar

Носталгия в Арена армеец

Близо 9 години след последното идване на Manowar в България, най-после групата отново стъпи на българска земя.

За тези, които бяхме на първия концерт на метъл-кралете в България, както на втория, които счупи поне два рекорда – за продължителност (пет часа) и за първото изпълнение на “The Crown and the Ring” на живо, сравнението с предишните грандиозни събития е неизбежно. За съжаление, едно от нещата, с което Manowar ни смаяха в Каварна – изключително мощният и същевременно кристално чист звук тук липсваше. Не знам, каква беше причината, лоша преценка на озвучителите, липса на оборудване или друго, но звукът не се получи.

Вярно, тъпата зала се слави с ужасната си акустика. Обаче Deep Purple, други изпълнители, на чиито концерти не съм ходил, но съм слушал разкази на присъстващи и което е най-странното – Helloween, които до 14-и декември 2017 свързвах най-вече с ужасен звук показаха, че и в “Арената” звукът може да е добър.

Вярно, като изключим първата песен, след това стана по-добре и вече думите на песните се различаваха, но сравнението с кристалния саунд в Каварна е неизбежен.

Иначе Manowar показаха отново, че те са Кралете. Също като преди изпълнението им беше стегнато, от песен в песен, без почивки, без излишно заиграване с публиката. Изпълненията бяха отново на студийно ниво. Да, гласът на Ерик Адамс е паднал, в сравнение с 2007-а, 2008-а година, прословутият 30 секунден крясък бе съкратен почти на половина, но въпреки това Ерик не се боеше от височините, не се опитваше да ги заобикаля, всяка песен бе изпята максимално точно. Джоуи отново показа върховна техника с баса.

Този път нямаше хор и симфоничен оркестър. На сцената от музикантите, които свириха на предишните концерти бяха само основателите на групата – Джоуи и Ерик. Този път на клавирите бе Joe Rozler, който както Джоуи обясни е техният постоянен придружител в студиото. Така че може да се каже, на сцената бяха трима, които са участвали в групата от самото ѝ създаване и са преживели историята ѝ.

Концертът бе добре подплатен с ефекти. Самата сцена бе оформена с декор като планина от скандинавски мит, върху която периодично се появяваха статисти със знамена и други символи. Мултимедията беше на ниво, огромен екран, може би като този на Nightwish, на който се редуваха клипове, както и музикантите в действие. Красиво, но определено ми липсваше семплата обстановка на стадиона в Каварна.

Тук е мястото да вкарам няколко думи на недоволство. Не срещу групата разбира се, а срещу хората, от които зависи къде ще се провеждат концертите. И те предполагам не са организаторите, които не биха имали нищо против по-големи приходи. От както е построена “Арена армеец”, нито един концерт в София не е направен на стадион. А през града минаха много групи, които лесно пълнят стадиони. Феновете са принудени да се тъпчат в тази зала със лоша акустика и много хора остават отвън, защото не са успели да си купят билети скоро, след пускането им в продажба. А някои не отиват точно заради залата.

Този път концертът продължи час по-малко от колкото първия път, когато ги видяхме в България. Точно на втория час на екрана зад сцената се появиха финалните надписи. Дали условията, при които се провежда турнето са такива, или заради напредналата възраст на изпълнителите не знам. Но като се има предвид, че повечето групи се изнасят средно след час и половина, спокойно можем да кажем, Manowar отново се раздадоха изцяло.

Носталгията по ония времена отпреди 12 години в Каварна мисля бе споделена и от музикантите. Те включиха в сет-листа няколко от песните от албума “Gods of War”, който излезе точно преди концерта в Каварна и много от песните от него бяха представени тогава (между другото, за мен този албум е върховното постижение на групата).

Manowar винаги започват концертите си с гласа на Орсън Уелс и песента “Manowar” и го завършват с “The Crown and the Ring”, на запис. И този път видяхме пръстена на екрана на мултимедията, но този път вместо “Короната” прозвуча “Army of the Dead (Part II)” – отново от албума “Gods of War”.

Като заключение мога да кажа, съжалявам, че след “летящия старт” – двете последователни идвания на Manowar в Каварна и краткият им сет на SofiaRoks-2010, трябваше да мине толкова време, преди отново да ги видим на българска земя и същевременно съм щастлив, че отново можахме да преживеем магията на тяхната музика на живо. Някои да си припомним ония години, други, които са пропуснали тогава да могат да я почувстват за първи път.

Рок-фест 10-то издание – обобщение

След като една чудесна традиция е на път да остане в историята, счетох за необходимо да събера вдъхновение, да напиша най-после поста, за които бях обещал в последния си пост за тазгодишния Рок фест.

В края на феста Звезди съобщи добрата новина, че фестът през 2016 ще е на 1-и, 2-и и 3-и юли и вече има продажба на билети на зелено. Естествено, купихме си билети.
Имахме едни леки съмнения, след като се знаеше Цонко Цонев е решил да махне буквата к от неофициалната си титла и да остане само метъл. Но пък не вярвахме, че който и да дойде на негово място, ще разруши такава, наложила се вече десет годишна традиция. (А ако добавим рок-концертите, от преди да бъде създаден официално рок-фестът, традицията става 14-годишна!)
Каквито и да са били мотивите на г-н Цонев, да не бъде повече кмет, трябва да ги уважим. Редно би било наследникът му да продължи добрите традиции. Но май нещата отиват на зле. Все пак, да се върнем към последния (надявам се за сега, а не окончателно) Каварна рок-фест.

За втора година базовият лагер бе установен в Шабла, както миналата година и това започва да се превръща в обичай.
Този път бяхме в ЕКО Къща “РАЙ” и останахме още по-доволни от миналия път. Групата тази година бе по-голяма, съответно по-големият капацитет на Еко къщата дойде на място. Оборудването и условията в къщата са безупречни. Хазаинът също се оказа много приятен човек. Не че ни е седял на главите, когато си тръгвахме се поразговорихме с него. А да, предишната година побързаха да ни вземат парите още при пристигането. Сега платихме чак като тръгвахме. Като на нормален хотел. Може би миналата година сме изглеждали по-съмнително? Няма значение, и на двете места изкарахме чудесни дни.

За хората в Шабла може да се каже същото, както за каварненци – готини хора, непокварени от алчността, както в големите курортни селища.

За концертите вече разказх:
Първи ден
Втори ден

Иначе като организация, може би тази година беше най-добрата. Както споменах, имаше и мултимедия, което много допринася за по-доброто усещане на музиката.

Направи впечатление, че този път имаше повече сергии, почти както в по-раншните години. Което е добре за местните търговци. За съжаление, култовите бирарии (като бирария “Manowar”) ги няма. Имаше само, да го нарека, съоръжение за промишлен биропой – барака, където продават кофти кебапчета и разредена бира на висока цена. И съответните пейки и маси. Жалко. Липсват ми предишните “капанчета”, състоящи се от сергия с чадър и няколко масички, където под дърветата съм прекарал доста приятни часове.

През един от антрактите излязохме да се поразходим пред стадиона и видяхме, че там кипи също живот, не е всичко съсредоточено в стадиона и биропоя. Множество хора, предполагам неизкушени от концертите но привлечени от карнавалната атмосфера щъкаха между сергиите и определено се забавляваха. На едно място бийтбоксър беше събрал значителна публика. Приятното настроение и забавлението царяха не само на стадиона, а и далече зад пределите му.

Уви, както изглежда, всичко това май ще остане в историята. Въпреки твърденията на новата каварненска кметица, че фест и тази година ще има. Говори се, че водела преговори с нови промоутъри (?!?!?!) Защо, след като досегашните имат и know how-то, и връзките…
Ама само да направим мръсно. Както отменихме новогодишния концерт. Е – ето резултата. Май изписа вежди другарката Ставрева.
То и промоутърите няма да пострадат – междувременно организираха първия си концерт в София – на Accept. Предполагам ще има и други, на различни места.
Единствените, които страдат от героичните усилия на другарката да руши традициите са феновете.
Е, и местната икономика, включително на общините около Каварна, ама това са незначителни подробности, пред великите идеи, замъглили взора на другарката кметица. А и така няма да се дразнят някои местни жители, (като тези, за които съм споменал в края на поста), които се дразнят от “шума” и не искат мръсни, пияни и надрусани метъли да им цапат градчето. (Може би пияни и надрусани чалгари са ОК?) Да видим, пияните и надрусани руснаци, които се очакват около казачок-феста, гласен от новата кметица, как ще се отразят на местните.

Чел съм роптания, как в палатковите лагери ставали не знам какви си неща…

Виждал съм и двата палаткови лагера.
И този на плажа. Не видях да става нещо нередно. Същевременно в автобусите от плажа до центъра беше пълно със свежи млади хора, особено една компания, с която се засичахме няколко пъти, от която бликаше свеж хумор и ни повдигаше настроението за часове напред.
Ами скъпи каварненци, вместо да мразите “гадните” метъли, да се бяхте опитали да ги поопознаете. Нямаше да сбъркате.

През 2007, след концерта на Manowar, когато се свихме да дремнем в наетата стая в къщичка в едно лозе, близо до гробищата, единият от компанията не можа да заспи и отиде до палатковия лагер до стадиона. При рокерите. Да, точно при “лошите” и “страшни” рокери. Да – ония, с моторите (а какви мотори имаше….)
Изкара чудесно до сутринта на бира и скара в страхотна компания. То и аз исках да ходя, ама не беше редно да оставя 14-годишната си дъщеря сама. Не че нещо щеше да ѝ се случи, ама после, в къщи… Да не се отклонявам!

Разбира се, не казвам, че всички каварненци са против феста и метълите. Както вече казах, повечето каварненци са много готини и на много други места едва ли се срещат толкова отзивчиви и готови да помогнат хора!

Като стана въпрос за пияните и надрусаните, е, има и такива. Тази година видяхме един. Сигурно са били повече, но ние видяхме един, който явно не знаеше, къде е и защо е. Стоеше по-често с гръб към сцената и току се свличаше, но дама с телосложение на баскетболистка, стояща наблизо, тутакси го изправяше на крака. 2008-а, докато чакахме да отворят стадиона, един метъл беше прекалил с бирата и не можа да стане. Докато се чудим, как да го предпазим, да не го смачка тълпата, няколко младежи го грабнаха, събраха му и вещите, които бе изпуснал на земята и го преместиха на безопасно място. Даа, младите имат по-бърза мисъл и реакции. Е, самите Manowar започнаха сет-а си около 3 часа след случката, свириха 5 часа, предполагам, че е успял да види поне края на концерта. Но виж, това не го разбирам. Да дадеш куп пари, да дойдеш от майната си и да се докараш до там, че нищо да не запомниш. Както и да е, кой как му е всесело, но който не е бил в адекватно състояние е загубил. Много. Защото на Калиакра\Каварна рок нямаше слаби изпълнения. Поне, това което съм гледал, всички поканени бяха истински професионалисти, със сериозно отношение към работата си (специално за отношението на Manowar съм писал не веднъж).

Тук правя паралел с концерта на Енрике Иглесиас, който не посетих, но прекаралите се да отидат разправяха много негативни впечатления, които ще пропусна, понеже темата не е за него. Всъщност и други прехвалени звезди са се дънили на една или друга родна сцена, но не и групите, поканени в Каварна!

За съжаление, едно чудесно явление е на път да остане в историята. Поради, да го кажем, български неразбории. И недомислици.

Другарко Ставрева! Имам билет от много време за таз годишния рок фест. Ето го:

kavarna-bilet-2016

Цялата група имаме. И много други хора имат. Други години, по това време, много фенове вече имаха резервации за хотели и квартири в Каварна и околностите. Таз година не знаят, какво да правят.
Скъпа другарко Ставрева. Не си искаме парите обратно. Искаме да можем да си използваме билетите!
Искаме фест!

ПП
Бе защо никой друг не е писал за феста?
Единствено тук намерих друг репортаж. Ако някой знае друг текст – давайте го насам, да го линкна.

Каварна рок 2013 – първа част

+ малко ретроспекция.

каварна рок 2013
Малко след Балчик се показват първо “горите” вятърни генератори. После голф-комплексите в дясно от пътя и малко след указателната табела с името на града, комплексът “Свети Георги”, в който бяхме отседнали по време на рок феста през 2008-а (препоръчвам!).

Следва улицата на рок-музикантите (нарисувани върху фасадите на сградите, но вече позахабени, трябва им освежаване). Следва градският парк, красив център с фонтани и тук-таме Глен Хюз (пак на фасада 🙂 ). Следва “дългият криволичещ път” към плажа (сравнително дълъг, може би километър и половина-два), където стърчи триъгълният “хълбок” на нос Чиракман, който се вижда от километри от крайбрежието и показва: тук е Каварна.

При първото ни идване по тези места успяхме да видим само стадиона, гробищата (които са много близо) и малка част от вилната зона в лозята, където една добра жена от автогарата ни осигури подслон за през нощта, понеже бяхме дошли в последния момент, часове преди концерта на Manowar, без никаква предварителна организация.

Виж следващата година вече около Нова година вече бяхме резервирали стая 🙂 и изкарахме покрай феста една чудесна почивка, като успяхме да разгледаме малко повече от града и околностите.

Да усетим отново атмосферата на феста от 2008:


“The Crown and the Ring” на живо
.

От тогава само веднъж успях да прескоча до Каварна, за Концерта на Любэ през 2009-а. Бях “наблизо”, в Търговище и се организира агитка.

Тази година най-после отново успях да се добера до Рок-феста в Столицата на рока. Е, българската столица, макар Mark Tornillo да се опита да я повиши в световна 🙂

Определено фестът в Каварна е Фестът с главна буква. Въпреки многото имитации и опитите на София да го измести. Да, може в София от скоро да идват повече и “по-лачени” банди, но атмосферата, за която писах и в поста за 2007-а я няма. да отидеш до стадион “Васил Левски” е малко като да си пуснеш видеото вкъщи… Е, не съвсем, ама почти.

В София публиката бива делена по класи и категории, разделени от метални прегради и намръщени гардове.

В Каварна всички са равни. Всички са рокаджии (метъли, ако по-ви харесва, някои държат да правят разлика, техен проблем). Няма предна зона, втора зона, зона за обикновени педераси и прочие.

Единственият проблем за хора като нас, дето сме на другия край на България остават парите и времето за пътуване натам и обратно (оп, те станаха два и то сериозни проблема). Щото макар и билетите за Каварненския фест да са по-евтини по правило, там си трябва и пари за път и за някакъв подслон ( има и вариант палатка обаче).

Та как да се озовете на правилното място, в правилното време, ако сте финансово или времево притеснени? Единият начин е да постъпите на работа във фирма, която организира тим билдинги на рок фестове 😉 (Я да вирнем малко носа)

Тази година за първи път от много време бях на рок концерт без дъщеря ми. Дойде време пилето да излети от гнездото. Диалектика, какво да се прави.

Каварна пак се оказа запълнена по време на феста, въпреки че потърсихме убежище 3 месеца преди събитието, та отседнахме в Балчик. Доста “колеги” по интереси бяха направили същото и преди и след концертите заформяхме кавалкада от коли в едната после в обратната посока.

Първата вечер феста откриха “Черно фередже” …. които единодушно решихме да пропуснем.
Познаваме добре репертоара Фереджето – песните от студентските ни години, с още по опростачени текстове. Някак не се вързваха с рок атмосферата. Може някои да са дошли специално за тях, но нас нещо не ни изкушиха.

Сводит с ума улица Роз
Всички точехме зъби (по-скоро уши) за “Ария”. Особено след като Михаил Житняков пое вокалите на мястото на слабичкия Беркут и “Ария” зазвучаха пак както по времето на Кипелов. Не останахме разочаровани. Житняков пее едва ли не по-добре от Кипелов и групата се представи разкошно. Единствено помрачи обстановката сравнително студеното посрещане от публиката. Макар с течение на сета на групата отношението на зрителите се затопляше и когато започнаха “Штиль” и след това “Улица роз” стана почти адекватно.

Штиль с Кипелов
Штиль с Житняков
И щото сте готини – ето и варианта на Рамщайн
А понеже вечерта завърши с Аксепт без Удо, ето и ето и “штиль” с Удо 🙂

Коментирахме, че Ария пострада освен заради това, че за по-голямата част от българската публика за съжаление са сравнително непознати, така и поради липсата на добра подгрявка. Ще ме прощавате, ама посредством ислямистки атрибути в негативна цветова окраска трудно се подгрява метъл група.

You know he’s gonna get a heart attack ‘cos he works late all the time
Мото, което се вързва за цялата ни агитка. Без сърдечния пристъп за сега.

Признавам Thunder бяха непознати за мен.
Оказаха се приятна, по-скоро хард рок отколкото метъл група, с много добър вокалист. Изобщо този фестивал може да се нарече фестивал на добрите вокали.
Все пак общото мнение на цялата ни група беше, че ако Thunder бяха преди Ария щеше да бъде много по-добре.

Delivering the Teutonic terror
За финал на първия ден тевтонците от Accept отнесоха всички, сечейки безмилостно всичко по пътя си.
Не бях гледал Аксепт на живо до сега. Германците направиха невероятно шоу. Солата на “Фантомас” (Wolf Hoffmann), надсвирването между Wolf и басиста Peter Baltes, импровизациите върху руски мотиви на “Сталинград”… който е слушал – знае, трудно ще ми е да го пресъсздада (по-точно невъзможно).

Още една червена точка за Accept е, присъствието им на откриването на паметника на Георги Минчев. За съжаление не разбрахме за това събитие и го пропуснахме.

Народът масово снимаше кой с какво намери, включително някакъв образ бе разпънал таблет, за неудоволствие на стърчащите зад него. От друга страна при зумовете можеха да се видят детайли от ставащото на сцената 😉

Аз също снимах:

пони
– едно пони в Кранево 😀 😉

Продължава тук

ПП
За сега открих само един отзив в друг блог:
при Десислава Христова
Ако има други, да се обадят да ги линкна.

Таланти и поклонници

ManowarГрупата, която обръща най-голямо внимание на феновете си е Manowar. Поне от тези, които аз познавам.
Може би за Grateful Dead би могло да се твърди същото, но те са доста извън полезрението на българската публика за съжаление.

Наскоро Manowar записаха песен на няколко езика, включително на български. Това подейства като звънеца за кучето на Павлов на булгаристанския изкуствопотребител, предизвиквайки огромно налягане в слюнчените му жлези, което доведе до изригването на огромни гейзери, конкуриращи исландските по форуми, блогове, чатове и къде ли не.
Continue reading

Концертът на Manowar – 30.06 – 01.07 2007 в Каварна

Ще спестя подробния преразказ на концерта. В Мрежата се появиха достатъчно материали:

http://avtora.com/news/nowini/trichasow_zemetrus_ot_manowar_w_kawarna

http://news.ibox.bg/news/id_2059126714

http://showbusiness.actualno.com/news_110392.html

и т.н.

Няма да се впускам и в подробности, как с дъщеря ми и още двама приятели се добрахме в горещия последен юнски ден до Каварна, за душния автобус, за това как на магия намерихме място където да оставим багажа си, а след концерта и собствените си тела, потрошени от пътя, многочасовото стърчене на крак и безбройните киловати зукова мощ, която се изсипа отгоре им. Ще се спра на нещата, които ми направиха особено впечатление и които правят този концерт уникален.

Continue reading