Дойде дългочаканият Епизод VIII. (Ако питате за кой филм става въпрос, не четете. Този пост не е за вас.)
Не съм го гледал… Няма и да го гледам. След като видях, накъде отиват нещата в Епизод VII се отказах да гледам продукциите на Дисни на тема Междузвездни Войни. По стечение на обстоятелствата направих изключение за Rogue One и останах доволен, но това е все пак филм от “старата вселена” на Star Wars, а не тази на Дисни.
Защо пиша, след като не съм го гледал ли? Попаднах във Фейсбук на две много интересни мнения, които съвпадат с моето. Във “Фейса” човек може да се натъкне на много интересни неща, наред с ежедневната плява. Лошото му е, че да пишеш там е все едно да пишеш в снега. Или на пясъка на плажа. Затова реших да копирам тук въпросните мнения, за да се запазят за по-дълго.
Тома Петров:
“Знам какво става, да, съвсем ясно е. Дисни са много щастливи, че притежават Стар Уорс франчайза. Дотук добре. Но всъщност точно този франчайз не им харесва. Или по-точно, харесва им само едно нещо в него – възможността да им носи кинти. Иначе съвсем не ги кефи. Не ги кефи алюзията с падането на Рим, не ги кефят джадаите, не ги кефят даже Чубака или R2D2. За това са решили да убият всичко. Не просто като персонажи, но и като концепции, като сюжет, абе всичко. За това е важно да убият последния Скайуокър. За това променят механиката на света на Лукас, философският му строеж. По-интересното е с какво ще го запълнят. С още плюшени порги и безполови дайвърсити янг адълт персонажи, ето с какво. И ще си направят техен си Стар Уорс, който по нищо няма да прилича на любимата ни поредица, освен, разбира се, по името. То ще си остане същото и ще носи приходи, точно с каквато цел бе купено.”
Даниел Георгиев:
“коментар по отношение на Star Wars VIII:
Ако не сте го гледали – помислете. Филмът е по-добър от седмата част и това може би ще ви надъха. Но може би само това.
———
(следват спойлери!!!)
Да си джедай е лесно. Трябва да кръстосаш крака на една скала и да си много много спокоен и да почнеш да усещаш различните чувства – тъга, щастие, злоба и т.н. Може в началото да си филмарче с меч, но само това. Само това. Каквото и да кажем, както и да го сучим – ДИСНИ, СПРИ С ФИЛМИТЕ ЗА STAR WARS. За бога, Йода приличаше на Мики Маус.
Историята беше по-завъртяна от тази на седмата част – факт. Но само до тук мога да си изразя хвалбите. Дисни, излиза, че главният Сит може да повлияе на младши-представителката на джедаите, а тя може да повлияе на обучен представител на ситите – Кайло Рен, като последният убива своят учител Сит… твърде елементарно. За справка със “Завръщане на джедаите” – Дарт Сидиъс съсредоточаваше цялата си енергия да “изпърже” с мълнии Люк и тази му разсеяност позволи на Дарт Вейдър да убие Императора. В тази част обаче Сноук просто си лафеше и изведнъж – хоп на две части.
Идеята Кайло Рен да е много силен поради това, че в него се блъскат светлина и мрак, подобно на Вейдър, но с една идея по-малко, е добре.Но се получават някакви моменти на “тук ще е както при Вейдър, а тук – не”. Въпреки че му е внук, Кайло е по-скоро залитнал към тъмната страна не както Анакин (да спасява любим човек), а просто защото е чул, че е яко да си лош. Поне така се представят нещата при Рен.
Но новите части уж са проводник на някаква нова идея и все пак… само на “уж”. Люк умира като Оби-Уан в IV-та част. Нищо ново. Преди това обаче се държи като Йода, но нека да не сме педантични. Въпреки всички години Люк си остава син на Вейдър – толкова силен и толкова нерешителен на моменти (“отивам да запаля тоя храм. Или пък по-късно”).
Връзката на разговор между Рей и Кайло беше като по Скайп. Не, че нещо, но и представянето на духа на Йода в VI-та част, и разговорите между син и баща бяха в пъти по-добре направени от екипа на Лукас, въпреки да са се използвали технологии от миналия век.
Хумор. Навсякъде. Кораби се взривяват и умират бунтовници, но това е само за 5-7 мин. След това почва яки майтапи. Помним как Хан Соло пускаше майтапчета с Чуи или без него и бе смешно, като това не изместваше фокуса от сериозността. А сега – Лея се шегува, Поул се шегува, Фин се шегува, някаква азиатка се шегува, Люк се шегува, Рей се шегува. От всички изброени на Лея, Люк и Чуи шегите наистина си ги бива, но и те събрани в един филм и редуващи се през 30 мин. някак… не са като за Star Wars.
Та така де.
Като цяло аз лично не ще гледам другата част на Star Wars на кино, защото вече просто на Дисни си проличава все повече и повече целта – пари. Магията на Star Wars беше в това да не бъде комерсиален, а преди всичко интересен. Е вече не е така – комерса е преди всичко.
Затова сбогом Star Wars на кино от мен.
– Критиката ми не е насочена към нито един от актьорите. Те играят много добре и наистина са посветени на поредицата и завета на оригиналните филми (от I до VI). Критиката ми е насочена към сценаристите и режисьорите. -“
Ето и мнението на Светослав Александров
цитирам:
“През изминалите години съм се нагледал на такива бълвочи, че съм ги зарязвал още по средата. На фона на това The Last Jedi е класи над тях. Но не е и добър на фона на стандартите, които предишните епизоди са поставили. Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi е типичен съвременен филм. “
Както коментирахме и на друго място, Дисни упорито се стараят да напъхат Star Wars в рамката на “Спящата красавица и звяра”, “Малката Русалка” и останалите “одиснени” приказки.
Жалко.
Запалените по Star Wars веднага ще се ориентират по заглавието, че статията е за тях. Останалите няма смисъл да я четат.